Решение по Наказателно дело 123/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е № 157

гр. Стара Загора, 12.05.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря М.П.

и в присъствието на прокурора П.Д.

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 123 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение № 70/05.02.2016 година, постановено по НАХД № 2662 по описа за 2015 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-000653/15.10.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора срещу „Илиас Травел” ЕООД гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът счита, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като съдът не е предприел необходимите действия да разпита като свидетел пострадалия от нарушението, което релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението.

Ответникът „Илиас Травел” ЕООД гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. С писмена молба процесуалният му представител прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-000653/15.10.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-000653/16.09.2015 г., с което на „Илиас Травел” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, жк „Самара” 3, блок 3, ап. 60, ЕИК 831659024, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.245, ал. 1 от Кодекса на труда. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка на 07.09.2015 г. на обект – офис, намиращ се в гр. Стара Загора, ул. „Парчевич” № 1, стопанисван от „Илиас Травел” ЕООД, и по представени документи на 11.09.2015 г. в ДИТ Стара Загора, е установено, че „Илиас Травел” ЕООД Стара Загора, в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие, не е изплатил на Петър Димитров Господинов, ЕГН ********** – работник, гарантираното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, възлизащо на 409,45 лв., но не по-малко от минималната работна заплата за страната, за извършената работа през месец април 2015 г., в срок до 25-о число на месец май 2015 г. /в нарушение от 26.05.2015 г./, който срок е договорен в индивидуален трудов договор № 6/03.04.2014 г. с лицето Петър Димитров Господинов, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на работника.

За да отмени НП, Районен съд Стара Загора приема на първо място, че е издадено в нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неяснота на фактическата и юридическата формулировка на административното обвинение. Според съда посочената правна квалификация на деянието по чл.245, ал.1 от КТ включва две хипотези на гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение, които не са разграничени, същевременно не е посочена правната норма, уреждаща срока за изпълнение на задължението за плащане. По съществото на спора съдът приема, че административнонаказателната отговорност на „Илиас Травел” ЕООД е ангажирана при липса на основание за това. Изводът за материална незаконосъобразност на НП е обоснован със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които преценени в своята съвкупност сочат неоказано съдействие от работника за изплащане на дължимото му трудово възнаграждение.

Така постановеното решение е правилно и съответно на приложимия закон.

Касационният състав не споделя извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в производството по санкционирането на „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД гр.Стара Загора. Отговорността на дружеството е анжажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В обстоятелствената част на НП е посочено, че ответното дружество не е заплатило на работника Петър Господинов гарантирания размер на трудово възнаграждение за м.април 2015г, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, при брутно трудово възнаграждение за този месец в размер на 409.45лв. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В настоящия случай 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на Господинов е по-малко от минималната работна заплата за този период /380лв/, поради което наказващият орган е посочил именно размера на минималната заплата като дължим мининум от възнаграждението.

Предвид изложеното, изписването в НП на пълното словесно съдържание на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при уточняване датата на извършване на вмененото нарушение - „в забава от 26 май 2015г … относно изплащането на гарантираното му трудово възнаграждение в размер ан 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”, не представлява съществено процесуално нарушение, затрудняващо привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано. А доколкото разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който по принцип зависи от уговореното между страните и в настоящия казус е указан в трудовия договор, не е налице и непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

По съществото на спора обаче правилно е прието, че отговорността на „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД гр.Стара Загора в качеството му на работодател е ангажирана незаконосъобразно. След извършена обстойна преценка на събраните писмени и гласни доказателства обосновано е прието, че работникът не е оказал необходимото съдействие за получаване на дължимото му трудово възнаграждение за м.април 2015г. При това положение работодателят е поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението си, което обуславя извод за несъставомерност на деянието му по обвинението за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ.

Касационното оплакване за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на процесуални правила е неоснователно. Непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото. В случая такова не е допуснато, тъй като касаторът изрично е заявил в съдебно заседание на 20.01.2016г, че се отказва от разпита на свидетеля, чиито показания сочи в касационната жалба за съществени при изясняване на спора. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, представляващи съставомерни елементи на вмененото нарушение на трудовото законодателство, е на административнонаказващия орган.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70/05.02.2016 година, постановено по НАХД № 2662 по описа за 2015 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 24-000653/15.10.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.