Р Е Ш Е Н И Е

№ 145 13.05.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 128 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Лекина, против Решение № 107 от 24.02.2016г., постановено по АНД № 1291/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-000439 от 11.05.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че в разрез с доказателствата по делото, РС Стара Загора е приел, че датата на нарушението е 02.01.2015г., вместо посочената в НП дата 23.03.2015г. Поддържа се тезата, че нарушението на чл.61 ал.1 от КТ е напълно и несъмнено доказано към 23.03.2015г., въпреки възможността работника да е започна работа по-рано от датата на нарушението, визирана в НП. Следващото оплакване касае невярно възприемане от съда на основанието за налагане на административното наказание, а именно НП е издадено на основание чл.414 ал.3 от КТ, а не на основание чл.414 ал.1 от същия кодекс, както е посочено в мотивите на обжалваното решение.

Моли съда за отмяна на решението на районния съд и постановявяне на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – „Винарис” ЕООД гр. Стара Загора, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде отменено и издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Винарис” ЕООД гр. Стара Загора против Наказателно постановление /НП/ № 24-000439 от 11.05.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-000439 от 17.04.2015г., с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Винарис” ЕООД гр. Стара Загора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от същия закон.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 23.03.2015г. при извършена проверка на обект: Магазин за търговия с алкохолни напитки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис I „ № 87, стопанисван от „Винарис” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко” № 67, ет. 4, ап. 7 и на 17.04.2015г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, се установи, че „Винарис” ЕООД в качеството си на работодател е приел на работа на 23.03.2015г. в 13:37 часа в горепосочения обект като „продавач-консултант” лицето Ваня Желева Иванова, без преди това да е сключил писмен трудов договор с нея преди постъпването й на работа. Към момента на приключване на проверката 17.04.2015г. в Дирекция „Инспекция по труда” трудов договор не е сключен с Ваня Желева Иванова. Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от Ваня Желева Иванова. Касов бон издаден в 14:39 часа на 23.03.2015г.

За да отмени НП, Старозагорския районен съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в несъответна на фактическото обвинение правна квалификация, а именно следвало е да се наложи наказание за нарушение на чл. 63 ал.2 вр. с ал.1 от КТ. Вместо това, АНО е квалифицирал деянието по чл.414 ал.1 вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Посочените пороци съставляват основание за отмяна на НП като издадено в противоречие на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно като краен резултат.

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд за неправилна правна квалификация на деянието. В наказателното постановление ясно е посочена разпоредбата на чл. 414 ал.3 от КТ, която е послужила като основание за налагане на имуществената санкция. Нормата на чл.414 ал.3 от КТ съдържа точно пет конкретни състава на административни нарушения, а първия сред се състои в неспазване на правилото на чл.61 ал.1 от КТ – Трудовия договор се сключва между работодателя и работника преди постъпването на работа. Нарушението се състои в приемане на работа на работника или служители без сключен трудов договор. Датата на нарушението, предвид обективните съставомерни елементи на деянието е деня, в който работника постъпи на работа. В наказателното постановление изрично е записано, че санкционираното дружество в качеството си на работодател е приел на работа лицето Ваня Желева Иванова без преди това да е сключил писмен трудов договор с нея. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по чл.414 ал.3 предл. първо вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Изводите на РС Стара Загора, че приемането на работа без преди това да е сключен трудов договор с работника, съставлява деяние по чл.63 ал.2 вр. с ал.1 от КТ не съответстват на посочените законови разпоредби. Нарушение на забраната по чл.63 ал.2 от КТ има тогава, когато трудовия договор е сключен преди постъпване на работа, но на работника не са връчени екземпляри от сключения трудов договор, подписан и от двете страни, както и копие от уведомлението до ТД на НАП. Формалната логика при прочита на разпоредбите на чл.61 и сл. от КТ сочи, че при липса на сключен писмен трудов договор, не е възможно да се вменява нарушението по чл.63 ал.2 от КТ, а именно за невръчване на документ, който не съществува. След като законодателят е посочил последователността на действията, дължими от работодателя и за неспазването на което и да е от тях е предвидил административна отговорност, то единствения възможен извод е, че при липса на трудов договор и приемане на работа се осъществява състава на чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ. В мотивите на РС Стара Загора липсва отговор на въпроса в какво се състои деянието по чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ, щом постъпването на работа без трудов договор не се субсумира под тази норма.

Въпреки изложеното и предвид казаното по-горе за момента на осъществяване на деянието по чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ, решението на въззивния съд е правилно като краен резултат. В мотивите си РС Стара Загора е установил, че датата на нарушението не съответства на деня, в който лицето е постъпило на работа и този извод е обоснован с представената по делото декларация от работника Ваня Желева.

Както се посочи, деянието по чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ се осъществява с приемане на работа на работника, въпреки липсата на писмен трудов договор т.е. датата на нарушението е датата, на която започва изпълнението на трудовото правоотношение, възникнало в разрез с изискването за писмена форма на договора. От декларацията на лицето, която въпреки характера на частен писмен документ е годно средство за доказване на деянието, се установява, че началото на трудовото правоотношение е 02.01.2015г., поради което датата 23.03.2015г. не може да се възприеми като момента, в който наказаното дружество е осъществило съставомерния състав. Датата 23.03.2015г. е деня, в който нарушението е открито от контролните органи и този момент текат сроковете по ЗАНН за образуване на административно наказателно производство, а от деня на извършване на нарушението започват да текат преклузивните срокове за ангажиране на отговорността по чл. 34 ал.1 предл. второ от закон. В отговор на същото оплакване и за яснота на касатора следва да се каже, че нарушението се извършва с еднократно действие – приемане на работа, и няма характера на продължавано административно деяние, а това означава, че не се извършва отделно нарушение всеки ден, в който работника престира задълженията си по трудовото правоотношение.

С оглед изложените съображения съдът намира, че като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП № 24-000439 от 11.05.2015г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, и го е отменил, районният съд е приложил правилно материалния закон. Обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/ 24.02.2016г., постановено по АНД № 1291/ 2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.