Р Е Ш Е Н И Е

№ 160 19.05.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурор П.Д.

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 130 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение № 88/ 12.02.2016г., постановено по АНД № 2663/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 000654/ 15.10.2015г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че административно наказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, което е довело до неяснота за какво точно нарушение на трудовото законодателство е санкциониран работодателят. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че липсва противоправно и съставомерно от обективна страна бездействие, като основание за ангажиране на отговорността. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24 – 000654/ 15.10.2015г.

Ответникът по касационната жалба – „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод за процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД – гр. София против Наказателно постановление № 24 – 000654/ 15.10.2015г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 - 000654 от 16.09.2015г., на „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 3 000лв., за нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 07.09.2015г. на обект – офис, намиращ се в гр. Стара Загора, ул. „Парчевич” № 1, стопанисван от „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД, и по представени документи на 11.09.2015г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, е установено, че „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД - Стара Загора, в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие, не е изплатил на Петър Димитров Господинов – работник, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на работника, гарантираният размер на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, възлизащо на 431.00лв., но не по-малко от минималната работна заплата за страната, за извършената работа през месец март 2015г., в срок до 25-то число на месец април 2015г. /в нарушение от 27.04.2015г./, който срок е договорен в индивидуален трудов договор № 6/03.04.2014г. с лицето Петър Димитров Господинов.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, което е довело до неяснота за какво точно нарушение е привлечен към отговорност и е наложена санкция на работодателя. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД е санкциониран при липса на основание за това, доколкото макар и формално работодателят да не е изпълнил задължението по чл.245, ал.1 от КТ, то това неизпълнение се дължи изцяло на поведението на работника, неоказал дължимото съдействие, без което задължението не би могло да бъде изпълнено.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Не се споделя извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в производството по санкционирането на „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД - гр. Стара Загора. Отговорността на дружеството – работодател е анжажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В случая в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД, в качеството му на работодател, не е изплатило на работника Петър Господинов гарантирания размер на трудовото възнаграждение за м. март 2015г., но не по-малко от минималната работна заплата за страната, при брутно трудово възнаграждение за този месец в размер на 431.00лв. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В настоящия случай 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на Господинов е по-малко от минималната работна заплата за този период, поради което наказващият орган е посочил именно размера на минималната заплата като дължим минимум на възнаграждението.

С оглед на изложеното, посочването в наказателното постановление на пълното словесно съдържание на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при уточняване датата на извършване на вмененото нарушение - от 27 април 2015г. относно изплащането на гарантираното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на работника, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, не представлява нито съществено процесуално нарушение, нито води до неяснота за какво точно нарушение на трудовото законодателство е привлечен към отговорност и е санкциониран работодателят. А доколкото нормата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който срок по правило се определя съобразно уговореното между страните по трудовия договор, непосочването й като нарушена законова разпоредба не обуславя извод за непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

Изцяло се споделя обаче изводът на съда за материална незаконосъобразност на наказателното постановление и изложените в мотивите на решението съображения, че неправилно е ангажирана отговорността на „ИЛИАС ТРАВЕЛ” ЕООД - гр. Стара Загора в качеството му на работодател. След извършена обстойна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано е прието, че работникът не е оказал необходимото съдействие за получаване на дължимото му се трудово възнаграждение за м. март 2015г. Въпреки всички предприети от работодателя действия, очевидно същият е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението си, което обуславя извод за несъставомерност на деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ.

Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата по делото и правилно от гл.т на закона Старозагорският район съд е приел, че Наказателно постановление № 24 – 000654/ 15.10.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора е незаконосъобразно и е постановил неговата отмяна.

С оглед изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/ 12.02.2016г., постановено по АНД № 2663/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 000654/ 15.10.2015г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.