Р Е Ш Е Н И Е

№ 161 19.05.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар М.П.

и с участието на прокурор П.Д.

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 133 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.А.Р. ***, против Решение № 72/ 05.02.2016г., постановено по АНД № 2216/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1758813 от 18.06.2013г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че съдът не е разгледал и обсъдил направените от него възражения за допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление, като изложените в съдебното решение мотиви били бланкетни. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че по несъмнен и безспорен начин е установено и доказано извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и наличието на основание за налагане на административна санкция по чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 1758 от 18.06.2013г. на Начални сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Д.А.Р. *** против Наказателно постановление № 1758/13 от 18.06.2013г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1758/ 23.02.2013г., на Д.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв., на основание чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.11.2012г., около 15.33 часа, на път І-5, км. 239+300 до автокъща „Перфекта”, Д.Р. управлява автомобил рег. № СА0670РС в посока юг – север със скорост 98 км/ч при максимално разрешена скорост за посочения пътен участък 60 км/ч, с въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, като скоростта е фиксирана, измерена и засечена със стационарна радарна система SITRAFFIC – LYHX ERS – 400 с точен час, дата и снимков материал № 0123, при отчетен толеранс от 3км/ч.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което на Д.Р. е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя направения от въззивния съд извод, че при проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Обосновано съдът е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и посочени в наказателното постановление, както правилно е приел и Старозагорският районен съд. Противно на твърденията на касатора в диспозитивната част наказателното постановление е посочен ЕГН на нарушителя. По аргумент от нормативното разрешение, дадено с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде издадено въпреки допуснати нередовности в АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор. Следователно не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание. В случая непосочването на „местоработата на нарушителя” очевидно не представлява и не може да бъде квалифицирана като съществена нередовност в съдържанието на АУАН от категорията на посочените по-горе.

Съгласно трайната съдебна практика съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя извън хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса. Нарушаването на тези изисквания е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая правилно Старозагорският районен съд е приел че само по себе си обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция.

Извършването на нарушението по несъмнен начин се установява от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и приложеното веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП - снимка /клип № 0123 с точен час, дата, GPS координати/, като жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. От публичния регистър на Българския институт по метрология безспорно се установява, че посоченото в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление техническо средство - стационарна радарна система SITRAFFIC – LYHX ERS – 400, с която е измерена, фиксирана и отчетена скоростта на движение на автомобила, е одобрен тип средство за измерване. От приложените по делото доказателства се установява, че стационарната видео-радарна система е преминала и последваща периодична проверка за годността и техническата изправност на средството за измерване. С оглед на което съдът приема, че скоростта на движение на автомобила е засечена с надлежно сертифицирано и техническо изправно средство за засичане, измерване и отчитане скоростта на движение на МПС и съответно е отчетена точно и достоверно.

Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП регламентира, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съответно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. От представеното и прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация част І се установява, че юридическото лице, което има право да ползва ПС на основание, различно от правото на собственост, е „ПРОСОЛ” ООД, управлявано и представлявано от Д.А.Р., съгласно вписванията в Търговския регистър. Доколкото в случая не е посочено лицето, което е управлявало МПС на датата и мястото на констатираното нарушение, в съответствие със закона санкцията за това нарушение е наложена на законния представител на дружеството – Д.А.Р.. Ето защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че безспорно е доказано извършеното от Д.Р. съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, за което на нарушителя е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от Старозагорския районен съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички оплаквания на санкционираното лице. При спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, решението съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72/ 05.02.2016г., постановено по АНД № 2216/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1758 от 18.06.2013г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.