Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

 

                       

           № 177     02.06.2016 година   град Стара Загора

 

             

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

И с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                        

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 134 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационни жалби, подадени от Г.Д.Ч. *** и от Дирекция „Национален парк Централен Балкан” със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Бодра смяна” № 3, против Решение № 38 от 01.02.2016г., постановено по АНД № 1395/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 156/ 14.10.2015г., издадено от И.Д Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, като е намален размера на наложеното на Г.Ч. на основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии административно наказание глоба, от 550лв. на 500лв.  

В касационната жалба, подадена от Г.Ч., се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за съответствие на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление с императивните законови изисквания досежно тяхното съдържание. Поддържа, че не са посочени в пълнота всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, което представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Твърди, че неправилно, необосновано и в противоречие със закона съдът е направил извод, че извършеното от Г.Ч. нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 156/ 14.10.2015г. на И.Д Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан”.  

 

В касационната жалба, подадена от Дирекция „Национален парк Централен Балкан”, се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че доколкото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, неправилно и необосновано Казанлъшкият районен съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на Г. Ч. административна санкция до предвидения в закона минимален размер. Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 156/ 14.10.2015г. на И.Д Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово.

По касационната жалба на Г.Ч. се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е направил извод за извършено от Г. Ч. административно нарушение по Закона за защитените територии, като основание за налагане на административна санкция.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателите касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационните жалби са подадени в законово установения срок, от надлежни страни и са процесуално допустими.

 

           Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.   

 

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Г.Д.Ч. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 156/ 14.10.2015г., издадено от И.Д Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” – гр. Габрово, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4061/ 15.04.2015г., на Г.Ч. е наложено административно наказание глоба в размер 550лв., на основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, за извършено нарушение на чл.21, т.10, предл. второ от ЗЗТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.01.2015г. на територията на Национален парк Централен Балкан, Парков участък Тъжа, Охранителен участък Габровница, местност Южен ръб на Горно Кайлъ дере, в горската част на отдел 112, подотдел „в”, с посочени GPS координати, землището на с. Скобелево, общ. Павел Баня, Г.Ч. престоява с извадено от калъф и сглобено дългоцевно ловно оръжие.

         Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, приетата за установената по фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е обосновал извод, че извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.81, ал.1, т.1 във вр. с чл.21, т.10, предл. второ от ЗЗТ, като основание за налагане на административна санкция, е доказано по безспорен и несъмнен начин. По съображения за липса на данни за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното административно наказание глоба до регламентирания в закона минимален такъв. 

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

По касационната жалба, подадена от Г.Ч.:

 

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател Г. Ч. за несъответствие на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП с императивните законови досежно тяхното съдържание. Не е налице твърдяната непълнота при описанието на нарушението от гл. на релевантните за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства - нарушението е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и правна страна. В изпълнение на императивното изискване по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН административнонаказващият орган е длъжен да посочи в съдържанието на НП само онези факти и обстоятелства, с които обосновава съставомерността на деянието и които са релевантни за реализирането на отговорността чрез налагане на съответното наказание. Доколкото за нарушението по повдигнатото административно обвинение е без значение какъв калибър, марка и модел е било носенето от Г. Ч. огнестрелно оръжие, описанието на тези характеристики не представлява елемент от задължителното съдържание на наказателното постановление. В този смисъл непосочването на „марката, модела, номера, калибъра и т.н” на носеното от жалбоподателя дългоцевно ловно огнестрелно оръжие, не може да бъде квалифицирано като съществена нередовност на наказателното постановление, тъй като тези обстоятелства нямат нито правно, нито доказателствено значение за наличието на административно нарушение по чл.81, ал.1, т.1 във вр. с чл.21, т.10, предл. второ от ЗЗТ – ловуване по см. на чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, в територията на Национален парк Централен Балкан с огнестрелно оръжие. А възражението на санкционираното лице, че непосочването на характеристиките на носеното от него огнестрелно оръжие, е довело до ограничаване правото му на защита, е несъстоятелно.

Наличието на незначително разминаване между посочените в АУАН и в НП GPS координати на мястото на нарушението и тези по приложената по делото карта с обозначение на това място, не може да обуслови извод за недоказаност на вмененото на санкционираното лице нарушение, доколкото по несъмнен начин е установено и доказано, че на посочените в НП дата и час Г.Ч. престоява с извадено от калъф и сглобено дългоцевно ловно оръжие на територията на Национален парк Централен Балкан.

             Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обстойно обсъдени в решението писмени и гласни доказателства Казанлъшкият районен съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Съдът подробно е мотивирал въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е направил извод, че извършеното от Г. Ч. нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение, е установено и доказано по несъмнен начин, като при спазване на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на Казанлъшкия районен съд, мотивирали направения извод, че Г.Ч. виновно е нарушил забраната по чл.21, т.10, предл. второ от ЗЗТ, което сочи на съставомерно  деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.81, ал.1,т.1 от ЗЗТ.   

 

              По касационната жалба, подадена от Дирекция „Национален парк Централен Балкан”:

 

Неоснователно е възражението за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които изключват определянето на налаганото административно наказание в минимален размер и съответно за неправилност съдебното решение в частта му, с която наказателното постановление е изменено. Казанлъшкият районен съд подробно е обосновал направения извод за намаляване размера на наложената административна санкция, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция. Твърдяната от касатора висока степен на обществена опасност се основава не на настъпили неблагоприятните /вредни/ последици от извършеното нарушение, а на хипотетични такива. Нещо повече - само по себе си наличието на естествени популации на едри бозайници – защитени видове, в района на нарушението, не може да бъде разглеждано като отегчаващо обстоятелство, тъй като самата съставомерност на деянието се свързва с поведението на санкционираното лице в защитена територия – Национален Парк Централен Балкан. Останалите посочени от касатора обстоятелства също не могат да бъдат разглеждани като индиция за „степента на обществена опасност на нарушителя” и такива, относими към тежестта на нарушението и съотв. релевиращи основание за определяне на наказанието над предвидения от закона минимален размер.

 

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

             Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

 

 

                      

                            Р     Е     Ш     И :

 

 

  

   ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 38 от 01.02.2016г., постановено по АНД № 1395/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд. 

 

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

     

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                          

                                                                          2.