Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

         208      14.07.2016 година   град Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ДАРИНА ДРАГНЕВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар З.Д.    

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова   

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 136 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора срещу Решение № 453/ 04.12.2015г., постановено по АНД № 1138/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-001039/ 25.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.  

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения на законово регламентираните процесуални правила. Поддържа, че съставянето на акта за установяване на административно нарушение в отсъствието на нарушителя без да са налице условията и предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, нито опорочава образуваното административнонаказателно производство, нито е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-001039/ 25.05.2015г.

 

           Ответникът по касационната жалба – И.И.И., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

           Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.И. *** срещу Наказателно постановление № 15-1228-001039/ 25.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т820520/ 10.02.2015г., на И.И., на основание чл. 182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер 200лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 02.12.2014г., в 13.42ч., на път І-5,  км. 213+800, общ. Мъглиж, посока север, И.И. управлява автомобил с рег. № РВ9755МР, като се движи със скорост 103км/ч с отчетен толеранс от -3км/ч, при максимално разрешена за пътния участък скорост 60 км/ч, с въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, като скоростта е фиксирана и заснета със система за видеоконтрол TFR1-M, радар TR4D № 572 с точен час, дата и GPS координати и клип № 5434, показан на водача при връчване на АУАН.

 

                    Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в нарушение на императивни процесуални изисквания и правила, актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, което изначално опорочава образуваното срещу И.И. административнонаказателно производство и процедурата по налагане на административно наказание. Приел е, че съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя без да са налице условията и предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като И. е бил лишен от възможността да направи възражения при самото съставяне на акта.

 

            Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на закона.  

 

          

           Неправилно Казанлъшкият районен съд е приел, че при съставянето на АУАН № Т820520/ 10.02.2015г., са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно трайната съдебна практика, само по себе си съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя извън  хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса. Нарушаването на тези изисквания е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. Очевидно в случая не е налице никоя от посочените хипотези – АУАН е съставен въз основа на веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП - снимка - клип № 5434 от система TFR1-M радар TR4D № 572 с точен час, дата, GPS координати и подписана лично от И.И. Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, че на 02.12.2014г., в 13.42ч., лично той е управлявал автомобил с рег. № РВ9755МР. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не лишава привлеченото към административно наказателна отговорност лице да направи възражения при предявяването и връчването на акта, след запознаването с неговото съдържание. В случая актът за установяване на административно нарушение и повдигнатото с него обвинение, са надлежно предявени на нарушителя, с връчването на АУАН.  Ето защо само по себе си обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, без да са налице условията и предпоставките по чл.40, ал.2 ЗАНН, не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила. Следователно не е налице възприетото от въззивния съд съществено процесуално нарушение, опорочаващо изначално образуваното административнонаказателно производство, като абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Още по-малко това „нарушение” води до обективна невъзможност за разглеждане на случая по същество, както неправилно е приел Казанлъшкият районен съд.

 

         С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе процесуално основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

  

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 453/ 04.12.2015г., постановено по АНД № 1138/ 2015г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

   

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                         

 

                                                                                   2.