Р Е Ш Е Н И Е

№176 19.05.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №140 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Национален парк Централен Балкан” град Габрово против решение №33/29.01.2016г., постановено по АНД №1396/2015г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменено Наказателно постановление №154/14.10.2015г., издадено от Директора на «Национален парк Централен Балкан» гр. Габрово с наложена на Ю.К.А. глоба в размер на 600лв. на основание чл.81 ал.1 т.1 вр. С чл.21,т.10 предл.второ от Закона за защитените територии за това, че на 11.01.2015г. на територията на Национален парк «ЦБ» , заедно с още осем души, престоява с извадено от калъф и сглобено дългоцевно ловно оръжие. Мястото на нарушението е местност Южен ръб на Горно Кайлъ дере, землище на село Скобелево, община Павел баня, отдел 112, подотдел «в» с конкретни GPS координати. Престояването с извадено от калъф и сглобено дългоцевно ловно оръжие на територията на НПЦБ, Ю.К.А. е нарушил режима в защитената територия, определен в чл.21,т.10 предл. второ от Закона за защитените територии, а именно „ в националните паркове се забраняват дивечовъдната дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове”. Съгласно чл.43 ал.3,т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, ловуване е и престой и движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е зередено, или не. Като утежняващи вината обстоятелства са взети предвид отказа на А. да съдейства на проверяващите органи за установяване на самоличността му, както и опита му да избегне проверката, а като смегчаващи обстоятелства са посочени извършването на нарушението за първи път и липсата на данни за унищожаване или увреждане на видове и местообитания на територията на НПЦБ, поради което размера на глобата е определен над минималния.

За да отмени наказателното постановление, РС Казанлък е приел, че нарушението не е доказано, тъй като от разпита на актосъставителя се установява, че лицето е пристигнало на посоченото място на нарушението по разпореждане на контролните органи, а не е установено да пребивава в границите на защитената територия.

Недоволен от решението на въззивния съд, АНО иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление с доводи за необоснованост на съдебния акт. В касационната жалба се твърди, че извода на съда относно повода за отиване на А. на мястото на нарушението не се подкрепя от показанията на актосъставителя, който е заявил, че не може да каже кой и как е извикал останалите членове на дружинката. Въззивния съд не е обсъдил поведението на нарушителя, изразяващо се в отклоняване от извършването на надлежна проверка. Това е наложило самоличността му да бъде установена със съдействието на органите на МВР. Това поведение, тълкувано съвкупно с вписаното обяснение в акта за установяване на административно нарушение „нямам възражения”, налагат извода, че жалбоподателя е бил наясно, че извършва нарушение, ловувайки на територията на парка, оградена с бяла и червена ивица боя. Освен това мястото на нарушението се е намирало на около 2 км. от границата на парка, а актосъставителя е заявил, че „хората дойдоха от вътрешността на парка”.

Ответника Ю.К.А. не се явява в съдебно заседание и не представя писмен отговор.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Наказателното постановление е отправено обвинение за нарушаване на забраната за ловуване в защитените територии, изразяващо се в престояване с извадено от калъф и сглобено дългоцевно ловно оръжие на територията на Национален парк „Централен Балкан”, заедно с още осем лица, конкретно в горската част на отдел 112, подотдел „в” с посочени GPS координати. В докладната записка на актосъставителя, както и в обясненията на А. е посочено, че на мястото на нарушението са установени до запален огън две лица, чиито оръжия са закачени на дърво. Тези две лица отказват да им бъде установена самоличността като заявяват, че са членове на ловна дружинка село Скобелево и няма да позволят проверка докато не дойде председателя на дружинката Николай Колев. След пристигането му е постигнато съгласие проверката да се извърши в близката ловна хижа, по пътя към която част от лицата, сред които и А. правят опит да избягат от охранителните органи. Установява се от разпита на актосъставителя и от сведенията на А., че до седем от общо девет лица, пристигат на мястото на нарушението по повод проверката, извършвана от контролните органи. Актосъставителя заявява, че лицата, които не са били до огъня са дошли от вътрешността на парка, а в обясненията на А. се посочва, че на 11.01.2015г. дружинката е извършвала групов лов, като е следвало да се съберат на определено място, но двама Гошо Чобанов и Петър Минчев не се явили сборния пункт. Председателя на дружинката ги е потърсил по радиостанцията, в резултата на което се установило, че не знаят къде се намират и са се загубили при падналата гъста мъгла. След десет минути Колев /председателя/ уведомил останалите ловци, че охранителите на парка са открити Минчев и Чобанов и са разпоредили дружинката да се яви при тях. След около час намерили двамата ловци и охраната на парка. Тези сведенията съвпадат с показанията на актосъставителя, че до мястото на нарушението са престояли около час – до явяването на останалите седем лица. Фактите се установяват и от сведенията на председателя на дружинката. В тази връзка следва да се каже, че липсата на възражения против акта не е признание на нарушението, за да се обсъжда заедно с останалите доказателства по делото. Съдът не може да предположи, че обвиненото лице е виновно, защото се опитало да осуети проверката и защото няма възражения против акта. Съдът е длъжен да извърши проверка за спазване изискванията на ЗАНН и да основе извода си за осъществен състав на повдигнатото обвинение въз основа на представените от АНО доказателства за съставомерните факти. В случая, въз основа на установените две лица, извършили нарушение на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, са наложени наказания и на останалите членове на дружинката без да е доказано, че същите са престоявали на територията на парка в нарушение на посочената разпоредба. Безспорно те са се явили на посоченото място на извършване на деянието по повод констатираното от охраната деяние, осъществено от Чобанов и Минчев. Ловците, които са престоявали до огъня на мястото на нарушението са посочени в обясненията на председателя на дружинката и на А., поради което се установява, че наказаното лице не е било на мястото описано в НП. Факта, че е пристигнало там не доказва повдигнатото му обвинение, а именно ловуване на територията на парка, осъществено, чрез престояване с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Следва да се каже, че и за движение през територията на парка с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие се носи административно наказателна отговорност, но такова обвинение не е повдигнато на А.. Нормата на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ съдържа две форми на изпълнителното деяние, като в конкретния случай обвинението за престояване на посоченото място не се доказва. Евентуалното движение с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие през територията на парка не може да бъде установяване в хода на съдебното следствие, предвид липсата на фактическо обвинение за тази форма на изпълнителното деяние. С други думи, дори да се приеме, че А. е дошъл от вътрешността на парка, следвало е да се повдигне обвинение за движение с извадено и сглобено оръжие, а не за престояване, което е установено само за две лица, които са запалили огън и са седяли край него на посоченото в НП място.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33/29.01.2016 год., постановено по АНД 1396/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.