Р Е Ш Е Н И Е

№173 19.05.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №147 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ЕЛЕГАНТ-ЕВ-ЕЛИСАВЕТА ВЪЛЧЕВА”, в несъстоятелност, против Решение №79/10.02.2016г., постановено по АНД №1812/2015г. по описа на РС Стара Загора. С решението е потвърдено Наказателно постановление №155209-F168194/06.07.2015г., издадено от Директора на на офис Стара Загора прип ТД на НАП Пловдив с наложена на касатора имуществена санкция в размер ан 1000лв./хиляда/ на основание чл. 178 и за нарушение на чл. 109 ал.1 вр. с чл.107, т.4 б.»а» от ЗДДС за това, че до 09.02.2015г. включително не е подала заявление за дерегистрация на основание решение №45/24.01.2015г. на Окръжен съд Стара загора за прекратяване на търговската дейност и обявяване в несъстоятелност. Съгласно чл.107, т.4 буква «а» от ЗДДС прекратяването на търговската дейност и обявяването в несъстоятелност е основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС. Лицето е регистрирано по ДДС на 29.01.2001г. Нарушението е извършено на 10.02.2015г., а заявлението за дерегистрация е подадедно на 08.06.2015г., който факт наложил извършване на проверка за наличие на основание за дерегистрация, възложена с резолюция на 09.06.2015г., при извършване на която на 18.06.2015г. е установено и пропускането на срока за подаване на заявление за регистрация, за което съставомерно бездействие е потърсена имуществена отговорност на едноличния търговец.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е проверил спазването на ЗАНН при налагане на имуществената санкция, както и въз основа на представените решение за обявяване в несъстоятелност и заявление за дерегистрация, е извел извод за доказаност на повдигнато обвинение за извършено административно нарушение.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като постановено в нарушение на чл.34 от ЗАНН, а именно административно наказателно производство е образувано след изтичане на три месечния давностен срок, считано от установяване на нарушението и нарушителя. Този срок, според касатора тече от датата на вписвано на обстоятелството в търговския регистър – 26.01.2015г., който е публичен и от тази дата несъстоятелността се счита, известна на ТД на НАП Пловдив. Съответно от 10.02.2015г., когато е изтекъл 14-дневния срок за подаване на заявлението, данъчните органи са узнали за нарушението.

Касатора претендира за постановяване на ново решение, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника ТД на НАП Пловдив не се представлява.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Срока по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство тече от откриване на нарушителя, а не от момента на извършване на нарушението. Датата на извършване на нарушението има правно значение за течението на преклузивния едногодишен срок, който погасява основанието за носене на административно наказателна отговорност. Поради това едногодишния срок е преклузивен, а тримесечния е давностен. Тримесечния срок определя времето, в течение на което съществува процесуална възможност за държавата да предяви обвинение за извършено административно нарушение, от което следва извода, че този срок като визиращ процесуални права е давностен. Едногодишния срок от извършване на нарушението е периода, през който съществува материално правно основание за налагане на административно наказание, поради което и срока е преклузивен – погасява отговорността на нарушителя. Въз основа на горните разяснения за правния характер, значението на двата срока по чл.34 от ЗАНН и момента от който текат, се налага извод, че датата на извършване на нарушението не поставя началото на давностния тримесечен срок, който тече от откриване на нарушителя. В рамките на една година от извършване на нарушението, контролните органи разполагат с възможността да извършват проверка кои лица са осъществили нарушения на законите, за чието прилагане следят. В настоящия случай, датата, от която тече срока за подаване на декларация за дерегистрация се счита известна на органите, поради публичността на вписването в търговския регистър и предвид, че вписаното обстоятелство е основание за дерегистрация. Тази презумпция – за известност на вписаните обстоятелства, не може да се приложи и към личността на нарушител, като се приеме, че същият е станал известен на контролните органи в момента, който изтича срока за подаване на декларацията. Органите на НАП установяват нарушението, чрез проверка не само в Търговския регистър, но и чрез проверка в своите регистри, която могат да извършат в рамките на пет години от извършване на нарушението като съставят АУАН в 6-месечен срок от откриване на нарушителя – по аргумент от чл. 34 ал.2 от ЗАНН. Следователно, дори да се приеме, че с изтичане на срока за подаване на декларация, органите на НАП са установили нарушителя, то 6месечния срок не е изтекъл към 22.06.2015г. Такъв извод обаче не може да се направи, тъй като проверката е извършена на 18.06.2015г., която е датата на откриване на нарушителя, а производството е образувано след няколко дни на 22.06.2015г., чрез съставяне на акта за установяване на нарушението.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №79/10.02.2016 год., постановено по АНД 1812/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.