Р Е Ш Е Н И Е

№165 02.06.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №149 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на адв. Светлана Проданова - Каменова, в качеството й на процесуален представител на ”Кари - Г”ЕООД срещу Решение №83 от 24.02.2016 год., постановено по АНД №1668/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление №24-000614 от 08.12.2015 год. на Директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като е намалена наложената санкция до предвидения в закона минимум от 1500.00 лв.

Отговорността на търговеца е ангажирана за това, че в качеството си на работодател е допуснал до работа на 29.10.2015 год. в 10.50 ч. лицето Тодор Стоянов Кандилев – общ работник на обект: авариен ремонт на хидроизолацията на покривната конструкция на сграда №87 – лимитен склад – бойни припаси във ВР 1484 – ГУЦ Тюлбе на военно формирование 22180 - Казанлък, без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП - Пловдив. Обвинението се доказва, чрез събраните доказателства: трудов договор №102/27.10.2015 год., декларация от Тодор Стоянов Кандилев, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Наказващият орган е възприел, констатираното поведение като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева.

С жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като по същество се оспорват изводите че към датата на проверката, лицето не е работило нито по граждански, нито по трудов договор и не е приел за достоверни показанията на свидетелката Спиридонова – счетоводител при касатора. Счита, че съобразно установените факти по делото е доказано, че липсва извършването на административно нарушение от страна работодателя. От съда се иска да отмени решението и измененото с него наказателно постановление.

Ответника по касация Дирекция „Инспекция по труда”, чрез процесуалния си представител юриск. Камелия Танчева - Мутафова, оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на решение №83/24.02.2016 год., постановено по а.н.д. №1668 по описа за 2015 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:

За да измени до предвидения в закона минимум наказателно постановление №24-000614/08.12.2015 год. на Директор дирекция „ИТ” гр. Стара Загора, Районен съд Казанлък е приел, че към момента на проверката лицето Кандилев не е изпълнявал задълженията си нито по трудов договор, нито по граждански. Този свой извод, съдът е направил като е съпоставил датите на приобщените като доказателства по делото писмени документи, както и от свидетелските показания на свидетелката Спиридонова, работеща като счетоводител в „Кари Г”ЕООД. Приел е, че нарушението е установено по безспорен начин, но необосновано наказанието е наложено над предвидения в закона минимум, поради което е и постановил решение, с което е изменил наказателното постановление, като е намалил наложената имуществена санкция от 3 000.00 на 1 500.00 лв.

Съставомерните елементи на фактическия състав на административното нарушение са установени от компетентно лице. Същите са отразени в съответния протокол, който представлява официален документ по смисъла на чл.85 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.5 от НК. В този смисъл, съставеният АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Търговецът е бил призован за съставянето на акт за установяване на административно нарушение, съставен е в негово присъствие и е бил връчен по надлежния ред. Работодателят е депозирал обяснение от 16.11.2015 год. по отношение на съставеният акта за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателното постановление.

Настоящия съдебен състав намира, че изложените от въззивният съд мотиви относно съставомерността на констатираното неправомерно поведение са правилни. За да е налице нарушение на посочената като нарушена разпоредба е необходимо да са налице кумулативно и двете описани в нормата бездействия – да не е връчен копие от трудовия договор, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Същите две бездействия следва да бъдат и надлежно описани в съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление. В конкретния случай това е направено и издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно, а като е постановил решение за потвърждаването му, като е намалена наложената санкция в предвидения минимум, районният съд е постановил едно правилно решение.

Основателно е касационното оплакване, че е неправилен изводът на районният съд, че към момента на проверката, лицето Кандилев не е работил нито по граждански, нито по трудов договор. По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи факта на сключването на и на двата договора, които са частни документи и са възприети от наказващият орган като достоверни, кредитирани са и на база на тях е издадено наказателното постановление. Ако наказващият орган бе приел, че не е налице сключен договор, то административното обвинение би се изразявало в допускането на работника до работа, без да е сключен трудов договор. Задължението на работодателя за уведомяването на НАП за сключен договор, възниква едва след сключването на самият договор. Именно факта на сключването поражда и следващите се задължения за предоставяне на копие от договора и копие от уведомлението. Липсата на сключен договор не предполага и задължение за уведомяването на НАП, поради което и не ще бъдат изпълнени елементите от фактическия състав на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

Неоснователно е касационното оплакване, че от събраните доказателства по делото се установява липсата на извършено нарушение от страна на касатора. Всички писмени документи, включително и свидетелските показания на Спиридонова, доказват сключването на трудовия договор на 27.10.2015 год., на която дата лицето е постъпило и е получило екземпляр от трудовия договор, видно от положените подписи на работника и представителя на работодателя /отдел човешки ресурси/. В нито един от писмените документи не е отразено, че на Кандилев е връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. В този смисъл са и показанията на Спиридонова, а към датата на извършване на проверката /29.10.2015 год./, трудовият договор е бил сключен, Кандилев е постъпил на работа /при проверката е бил на работната площадка и извършваният ремонт/, но не му е било връчено уведомление /което практически е невъзможно, доколкото същото е подадено до НАП в 12.18 ч., а проверката е извършена в 10.30 ч., близо два часа по-рано/, т.е. налице са всички съставомерни елементи на вмененото административно нарушение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение №83/24.02.2016 год., постановено по а.н.д. №1668 по описа за 2015 год. на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.