Р Е Ш Е Н И Е

№192 28.06.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №155 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Съвета за електронни медии гр. София, чрез процесуалния си представител Емилия Станева против Решение №110 от 26.02.2016 год., постановено по АНД №10/2016 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №РД-10-126 от 01.12.2015 год. на Председателя на Съвета за електронни медии гр. София, с което на основание чл.126, ал.1 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ на „Статис”АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв. за извършено нарушение на чл.75, ал.10 от ЗРТ.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Неправилно съдът бил приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Не се възприема и становището на районният съд, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, понеже не е посочено стойностното изражение на силата на звука на цялата програма и на рекламния блок. В ЗРТ липсва изрично изискване за посочване на мерни единици и не съществува задължение за контролния орган да посочва конкретни технически параметри на направените измервания. Изложени са съображения, че неправилно е възприето, че не е посочено мястото на извършване на нарушението. Именно в програмата на Телевизия Стара Загора е допуснато посоченото в оспореното наказателно постановление нарушение и самото нарушение се допуска в излъчваната програма, но не може да бъде посочено конкретно място на извършване на нарушението. Според изложеното в жалбата, посочването на мястото на извършване на нарушението е с оглед доказването на териториалната компетентност на актосъставителят и наказващият орган, докато за нарушения по ЗРТ единственият компетентен орган е Съвета за електронни медии.

С изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №РД-10-126/01.12.2015 год. на Председателя на Съвета за електронни медии гр. София.

Ответникът по касационната жалба „Статис”АД гр. Стара Загора, представлявано от Изпълнителния директор Диляна Дюлгерова, чрез процесуалния си представител адв. Д.М., редовно и своевременно призован, е депозирал писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено. Писменият отговор е поддържан в съдебно заседание от адв. М..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Статис”АД гр. Стара Загора против Наказателно постановление №РД-10-126/01.12.2015 год. на Председателя на Съвета за електронни медии гр. София, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №НД-01-184 от 21.10.2015 год. на „Статис”АД гр. Стара Загора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв. за нарушение на чл.75, ал.10 от ЗРТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 16.09.2015 год. в административната сграда на СЕМ – гр. София, бул.”Шипченски проход”№69 е извършен преглед на диск 5 от представеният запис на телевизионна програма „Телевизия Стара Загора”, излъчена на 13.07.2015 год. от 09:00:53 до 10:00:55 часа, са включени два рекламни блока. Първият е от 09:25:20 до 09:29:09 по таймера на записа, а вторият е от 09:59:19 часа до 10:00:55 часа по таймера на записа, като описаните в наказателното постановление аудио-визуални търговски съобщения са със сила на звука по-голяма от останалата програма. Констатацията се потвърждава от извършените измервания на аудиосигнала със система TLS Pam Pico, удостоверени с измервателни протоколи, неразделена част от акта.

След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Приел е че е налице описание на две отделни административни нарушения, а е наложено едно наказание, поради което не е ясно за кое от двете нарушения е наложено наказанието. На второ място е приел, че наказателното постановление не отговаря на законовите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени стойностните изражения на силата на звука на цялата програма, която е била анализирана и на всеки от двата рекламни блока, респективно не става ясно точно с колко е била надвишена силата на звука при всеки рекламен блок. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението, макар и същото да би могло да се изведе от седалището и адреса на управление на дружеството. Приел е също така, че в хода на съдебното производство не е доказано по безспорен начин извършването на административното нарушение от страна на наказаното юридическо лице, доколкото приобщените по делото писмени доказателства не са на български език и към тях не е приложен превода им на български език. Това доказателство, съставено в хода на провелото се административнонаказателното производство е следвало да се приложи такъв превод още тогава, а не това да става в хода на развилото се съдебно производство пред Ррайониня съд. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление.

Решението на Старозагорският съд е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Не е основателно наведеното оплакване, че неправилно е възприето от районният съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В конкретния случай е приложима втората хипотеза – извършени са две нарушения, описани от касатора в наказателното постановление. Нарушената разпоредба на чл.75, ал.10 от ЗРТ, изисква аудио-визуалните търговски съобщения и търговските съобщения в радиоуслуги не трябва да се излъчват със сила на звука, по-голяма от силата на звука на останалата част от програмата. Рекламите са аудио-визуални търговски съобщения и същите не следва да се излъчват с звук, чиято сила надвишава звука на останалата програма. Следователно всяко рекламно съобщение следва да бъде съобразено с тази разпоредба и излъчването на всяко едно рекламно съобщение с по-голяма сила на звука, представлява отделно административно нарушение. Ето защо е правилен изводът на районният съд, че са налице две описани в наказателното постановление административни нарушения, а е наложено едно наказание и не е ясно за коя е от тях е наложено наказанието. Неправилен е изводът, изложен касационната жалба, че щом разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗАНН, изисква посочване ден на извършване на нарушението, а не час, то в конкретния случай, доставчикът е извършил едно нарушение, а не две. Изискването на посочване на дата на нарушението, е с оглед на преценката за носенето на административнонаказателната отговорност, поради наличието на преклузивни срокове за започване на производството по установяването на административното нарушение, както на давностните срокове за нейното реализиране.

Неоснователно е и оплакването, че в наказателното постановление не би трябвало да се вписват стойностите на звука с който се излъчват рекламните съобщения и силата на звука на останалата програма, доколкото в ЗРТ не е предвидено как следва да се извършва замерването, респективно каква следва да е разликата между силата на двата звука. Ако такива не са предвидени от закона, необяснимо как е се твърди в жалбата, че СЕМ е закупил специализиран сертифициран софтуер, за да обезпечи законосъобразността на производството по прилагане на чл.75, ал.10 от ЗРТ. Измерването на силата на един звук се осъществява съгласно международно утвърдените технически способи /стандарти/, както и със международно приетите измервателни единици. Ето защо не е необходимо и същите да бъдат изрично посочени в закона като начини на измерване и като измервателни единици. В този смисъл, абсурдно звучи твърдението, че е достатъчно за съставомерността на деянието, субективното възприятие на зрителите, за да се установи тази разлика. В процесното наказателно постановление никъде не е посочено, че е налице такова субективно възприятие от страна на зрителите, а такова е налице само от страна на контролните органи. От друга страна законодателят не е предвидил, субективното възприятие на зрителите да е основание за налагането на едно административно наказание. Едно административно нарушение е налице, само ако същото бъде обявено за такова от закона – чл.6 от ЗАНН, т.е. с което се нарушава установеният ред на държавно управление, а не това административно нарушение да се обуславя от субективното възприятие на дадено лице.

Неоснователно е и оплакването, че неправилно е възприето от районният съд, че липсва посочване на място на извършване на нарушението. Никъде в наказателното постановление не се съдържат данни и не е посочено мястото на извършване на административното нарушение. Проверката е извършено в гр. София на 16.09.2015 год. в административната сграда на СЕМ, но не е посочено мястото на извършване на административното нарушение – мястото на излъчване на рекламното съобщение. Това следва да се отрази задължително в наказателното постановление, след като е изрично предвидено от законодателят. Не може да се направи този извод и от седалището на наказаното търговско дружество, тъй като мястото на нарушението е излъчването от съответната точка на излъчване, т.е. там където се намира техническото оборудване на доставчика, а не седалището му. Този извод е в съответствие с изпълнителното деяние, което се изразява в излъчването на рекламното съобщение, което може да бъде осъществено само от мястото където се излъчва съответната програма. Вероятно в голяма част от случаите, седалището на доставчика съвпада с мястото на излъчването на програмата му. Без значение в конкретния случай, че органите на СЕМ имат териториална компетентност на цялата територия на Република България.

Неоснователно е и оплакването, че в нарушение на принципа за лично възприятие, съдът не е разгледал нито програмата, нито протоколите, не е извършен оглед, нито е назначена съдебно-техническа експертиза, с която да се изясни изложените в протоколите данни. Следва да се отбележи, че в тежест на административният орган е да докаже извършването на административното нарушение, поради което и тежестта за искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза е на наказващият орган, а не на съдът. В протоколите от проведените съдебни заседания, не се установи, такова искане да е било направено и да е отхвърлено от районният съд. В проведеното съдебно заседание на 17.02.2016 год., съдът е приел като писмено доказателство диск с дата от 13.07.2015 год. Следователно, решението е базирано на базата на това доказателство и действително в същият се намират два измервателни протокола от които единият е графичен, а другият в табличен вид. И в двата обаче се съдържат термини, които са английски език, без приложен превод на български език.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на районния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка на решението не се установиха нарушения на съдопроизводствените правила, които до обусловят отмяната на обжалваното решение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №110 от 26.02.2016 год., постановено по АНД №10/2016 год. по описа на районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.