Р Е Ш Е Н И Е

№175 19.05.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №160 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г.С.А. против решение №15/18.01.2016г., постановено по АНД №1605/2015г. по описа на РС Казанлък. С решението е потвърдено Наказателно постановление №15-0284-000024/16.03.2015г., издадено от Началник РУП Казанлък при ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 400лв. на основание чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането за това, че на 04.03.2015г. около 15.30ч., в община Казанлък, на път Трети клас №608 като водач на товарен автомобил Мерцедес Атего с рег. №СТ5812ВК, по път ІІІ клас 608 / Казанлък-Бузовград/ до входа на склад на бившата фирма „Динамика” в посока запад-изток управлява товарния автомобил Мерцедес, собственост на фирма „ЗИД ГРУП” ЕООД, БУЛСТАТ 20265088, като при настъпило ПТП се установява, че като ползвател на горепосоченото МПС не притежава договор за сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите към момента на проверката. С горното виновно е нарушил чл.315 ал.1 от КЗ – лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

За да потвърди наказателното постановление РС Казанлък е приел за установено административното нарушение, като се е позовал на гласните и писмени доказателствени средства – разпит на актосъставителя и представената полица за сключена застраховка след проверката и съставянето на АУАН.

Недоволен от съдебното решение А. го обжалва с доводи, че са допуснати съществени нарушения на правото му на съдебна защита като не е допуснат и разпитан посочения във въззивната жалба свидетел, както и не са обсъдени наведените в жалбата доводи против формалната законосъобразност на наказателното постановление. Вследствие на несъбраните доказателства съда е постановил необосновано съдебно решение, което противоречи на обективната истина и на закона. От съда се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника по касация РУП Казанлък към ОД на МВР Стара Загора не се представлява.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не се установяват фактите, посочени в касационната жалба като основания за отмяна на въззивното съдебно решение. Действително на първа страница на въззивната жалба е направено оспорване на мястото на нарушението като се твърди, че посочените вход на склад и път не кореспондират с мястото на извършване на нарушението. Кое е мястото на ПТП не е посочено в жалбата, но за установяване на невярното вписване на мястото на нарушението в НП, е поискан разпита на двама свидетели при режим на довеждане. В съдебно заседание се е явил лично жалбоподателя като не е водил със себе си свидетелите, единия от които водача на другия автомобил, участник в произшествието. От разпита на актосъставителя и обясненията на наказаното лице се установява, че произшествието е настъпило на входа на склада, който е на 20-30метра от пътя Казанлък- Бузовград, като целта на управление на товарния автомобил е била доставянето му до сервиза. В същото съдебно заседание А. е поискал да се приключва делото, защото няма да представя други доказателства. Следователно не е налице допуснато съществено процесуално нарушение на правото му на съдебна защита.

На следващо място не се установяват липса на мотиви, въз основа на които е прието, че наказателното постановление е законосъобразно. Изложените към решението доводи на съда, мотивирали го да потвърди наложеното наказание дават отговор на повдигнатите въпроси за субекта на нарушението, за съответствието между фактическото и правно обвинение и за вярната правна квалификация. Тези въпроси са повторени и в касационната жалба и следва да им се отговори.

Изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН се свеждат до следното: фактическо обвинение, което съдържа всички съставомерни елементи, а това са фактите от хипотезата на административно наказателната разпоредба, която предвижда наказание за тяхното осъществяване. Посочване на обстоятелствата по извършване на нарушението, които не са съставомерни елементи, но разкриват отношението на дееца към извършеното, причините за осъществяването му и вредните последици от деянието. Тези факти се определят като смегчаващи или отегчаващи вината обстоятелства и имат отношение към тежестта на деянието и евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН. В наказателното постановление следва да са описани времето и мястото на осъществяване на деянието с оглед времева и териториална конкретизация на съставомерните факти и осигуряване на възможност за наказаното лице да опровергае обвинението. Не на последно място се изисква налагане на наказанието, предвидено за повдигнатото обвинение. Изпълнени ли са тези изисквания към съдържанието на наказателното постановление, се счита че правото на защита не е накърнено и следва да се установи извършено ли е нарушението, виновно ли е извършено и от кого. В настоящия случай съдът е вписал, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а доколкото са допуснати нарушенията, посочени във въззивната жалба, те не се характеризират като съществени, тъй като не водят до невъзможност да се разбере обвинението. С това изречение е даден отговор на въпросите повдигнати с касационната жалба. Вярно е, че съдът не е посочил защо приема, че са налице нарушенията на ЗАНН, които наказаното лице сочи, както и защо ги квалифицира като несъществени, но този факт не е касационно основание за отмяна на решението, тъй като на проверка подлежи крайния съдебен акт, а не мотивите към него. Последните могат да бъдат необосновани или недостатъчно ясни, но ако крайния съдебен акт съответства на закона, то няма да е налице незаконосъобразност като касационно основание за отмяна.

Настоящия състав на АС Стара Загора не споделя извода на въззивния съд, че са налице посочените във въззивната жалба нарушения на ЗАНН, а освен това ако бяха допуснати, същите биха представлявали абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като издадено в противоречие на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, конкретно при противоречие между правно и фактическо обвинение. В настоящия случай твърдяното от наказаното лице противоречие не е допуснато. Предложението на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ е изписано с думи, а именно извършил е управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО” като фактическото обвинение е , че като ползвател не притежава договор за същата застраховка. Именно с думата „притежава” се обосновава тезата за противоречиво обвинение, която почива на твърдението, че договора се притежава от лицето, което е длъжно да го сключи, а именно собственика на МПС. Следва да се каже, че административно наказателната разпоредба си служи с думата „няма”, която е противоположна на думата „има”, а те съответно са синоними на „притежава”, не притежава. Поради което използването на „израза” не притежава, вместо на законовия термин „няма” договор за задължителната застраховка, не внася неяснота и противоречие в обвинението. Изрично е посочено, че наказанието се налага на А. в качеството му на водач – ползвател на МПС, във връзка с чието ползване не притежава/няма договор за ЗЗ”ГО”. За сравнение и яснота, другия състав на административно нарушение, включен в тази разпоредба е за несключване на договора, поради което ако фактическото обвинение бе формулирано като не сключване на застраховката, би било налице твърдяното противоречие. Случаят обаче не е такъв.

Като се имат предвид дадените по-горе разяснения за изискванията на ЗАНН към съдържанието на наказателното постановление, както и състава на нарушението, се налага извод, че мястото на нарушението трябва да бъде посочено с оглед индивидуализация на съставомерните факти. В наказателното постановление е вписана посока на движение, както и че входа на склада е на 20-30м от главния път, с който е свързан посредством асфалтирана отсечка. Следователно, посочването на пътя е с оглед точна конкретизация на входа на склада т.е. на мястото на нарушението. Във въззивната инстанция и до настоящия момент, А. не твърди другаде да е станало ПТП, а поддържа, че именно на входа на склада на Динамика, към който се е насочил за ремонт на товарния автомобил е закачил друго пътно превозно средство. За повдигнатото обвинение е без значение целта на движение на автомобила. За да се приведе в ход е необходимо да има сключена застраховка ГО на автомобилистите.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15/18.01.2016 год., постановено по АНД 1605/2015 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.