Р Е Ш Е Н И Е

№185 16.06.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора П. Г.като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №161 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.Е.Н. против Решение №89 от 01.03.2016 год., постановено по АНД №120/2016 год. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №СЗ-22-ЮИР-23 от 30.11.2015 год. на Началника на РДНСК - Югоизточен район.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, които по своето същество представляват съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение не се съдържат мотиви относно обстоятелството дали въобще е извършено административно нарушение от негова страна, а съдът се е задоволил да извърши само проверка на процесуалните правила при налагането на административното наказания. Счита, че в наказателното постановление липсва посочването на конкретна забранителна норма, която да е нарушена от касатора. Издаденото разрешение е издадено на базата на становище на ОЕСУТ, в който съвет са събрани експерти, с чието мнение се е съобразил. Счита, че е недопустимо налагането на наказание за неизвършено нарушение. Излага съображения, че е недопустимо чрез тълкуване и наслагване на няколко относими и взаимосвързани текстове да се извежда извод за извършено конкретно нарушение, без да е налице конкретна законова забрана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №СЗ-22-ЮИР-23 от 30.11.2015 год. на Началника на РДНСК - Югоизточен район.

Ответникът по касационната жалба – РДНСК – Югоизточен район, чрез процесуалния си представител ст. Юрисконсулт Р. Р., в представеният писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.Е.Н. срещу Наказателно постановление №СЗ-22-ЮИР-23 от 30.11.2015 год. на Началника на РДНСК - Югоизточен район, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №СЗ-22/23.10.2015 год., на И.Н. на основание чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лв., за нарушение на чл.145, ал.5, изр. второ, предложение първо във връзка с чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ, с което е осъществил състава на чл.232, ал.1, т.2, предложение първо от ЗУТ. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка е установено, че в качеството си на главен архитект на 11.08.2015 год. в сградата на Община Казанлък е съгласувал инвестиционен проект за „Цех за металообработка – основно и допълващо застрояване със застроена площ 404 кв.м. и разгъната застроена площ 522 кв.м.”, строеж пета категория в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХХVІІІ-8880, кв.477 по плана на гр. Казанлък, по част „Архитектурна” в противоречие с действащия план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със Заповед №573/19.03.2014 год. на Кмета на Община Казанлък - в нарушение на изискването на чл.145, ал.1 от ЗУТ, съгласно което „Съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието ми с предвижданията на ПУП и правилата и нормите на застрояване”. Проектът предвижда основно и допълващо застрояване, като така проектиран строежът не отговаря на градоустройствената основа дадена с ПЗ и визата за проектиране, тъй като проектираното допълващо застрояване на границите с УПИ ІІІ-за озеленяване и УПИ ХХІV-8767 надхвърля като разположение, конфигурация и размери техните предвиждания, поради което противоречи на чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ.

Казанлъшкият районен съд е приел, че административното нарушение е установено по безспорен начин, а при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че е с полагането на печат одобрявам и съгласувам, както и полагането на подпис от касатора, предполага съгласуването на проекта от него. Като е сътласувал проекта в нарушение на действащия план за регулация и застрояване, жалбоподателят не е изпълнил задълженията си предвидени в разпоредбата на чл.145, ал.1, изречение второ от ЗУТ и е издал разрешението за строеж. Това е мотивирало районният съд да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Казанлъшкият районен съд е правилно.

Неоснователно е наведеното оплакване в касационната жалба, че не се съдържат мотиви в обжалваното съдебно решение. В решението на стр.49 от делото се съдържат мотиви, относно установеното неправомерно поведение на касатора, изразяващо се в съгласуването на инвестиционния проект в противоречие с одобрения план за застрояване и ПУП и правилата и нормите за застрояване и издаването на разрешението за строеж. Макар и да са лаконични, същите са налице и удостоверяват извършената преценка на районният съд на обжалваното наказателно постановление с приложимият материален закон. В този смисъл, не е налице липса на мотиви в обжалваното решение.

Неоснователно е касационното оплакване, че в наказателното постановление не е посочена конкретната забранителна норма, която да е нарушена от касатора. Административното нарушение би могло да се изрази както в извършване на действия в нарушение на конкретна забранителна норма или в неизпълнение на дължимо поведение. В конкретния случай е налице втората хипотеза – неизпълнение на дължимо по закона поведение, изразяващо се в неизвършване на проверка на представеният инвестиционен проект с предвижданията на одобреният ПЗ и ПУП. Съгласуването и одобряването на един инвестиционен проект е в изключителната компетентност на главния архитект на съответната Община – чл.145, ал.1, изречение първо от ЗУТ. Същият е длъжен да извърши проверка на съответствието му с предвижданията на ПУП и правилата и нормите на застрояване, която проверка съгласно закона представлява съгласуване на инвестиционния проект. Одобрените ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране, съгласно нормата на чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ. Едва след съгласуването на проекта и ако установи съответствието му със законовите изисквания, както и с предвижданията на ПУП, главния архитект одобрява проекта, чрез полагането на съответния подпис и издава разрешението за строеж. Ето защо, независимо, че инвестиционният проект е бил съгласуван от ОЕСУТ, то становището на този експертен съвет не е задължително за главния архитект. В конкретния случай, касатора при съгласуването на проекта е допуснал грешка, като не е съобразил, че инвестиционният проект не отговаря на градоустройствената основа, дадена с ПЗ и визата за проектиране, тъй като предвиденото в проекта допълващо застрояване на границите с УПИ ІІІ-за озеленяване и УПИ ХХІV-8767 надхвърля като разположение, конфигурация и размери техните предвиждания. Констатираните несъответствия са подробно отразени в констативен протокол №934/20.08.2015 год. /стр.20 от делото в районен съд/ и са послужили като основание за издаването на Заповед №ДК-11-СЗ-9/27.08.2015 год. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, с която заповед е отменен инвестиционният проект, както и издаденото разрешение за строеж. Тази заповед е влязла в законна сила, като доказателства за това са били представени в производството пред Районният съд. При така установеното, и на базата на събраните писмени доказателства, въззивният съд правилно е извел извод за материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Неоснователно е последното касационно оплакване, че касаторът е бил лишен от възможността да участва в производството по чл.156 от ЗУТ по контрол за законосъобразност на инвестиционният проект и издаденото разрешение за строеж. Участието или не в това производство е ирелевантно за ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора. Касае се за две независими производства, които протичат по различни процесуални правила. В конкретния случай, районният съд е изложил подробни съображения за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при развилото се производство по установяването на административното нарушение и налагането на административното наказание, които се споделят от настоящата инстанция. Касаторът е бил призован за съставянето на АУАН, същият му е връчен и Н. не е вписал възражение нито в предявеният му акт, нито е депозирал такива в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Издаденото наказателно постановление е издадено от компетентен орган и правилно районният съд е извел извод за издаването му при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед на изложеното съдът намира че обжалваното решение като валидно и допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №89 от 01.03.2016 год., постановено по АНД №120/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.