Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

 

       № 189      22.06.2016 година   град Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                         

 

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ДАРИНА ДРАГНЕВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар З.Д.       

и с участието на прокурора Петя Драганова      

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 164 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

           Образувано е по касационна жалба на К.С.К. ***, против Решение № 99 от 09.03.2016г., постановено по АНД № 1500/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 284а-1534 от 13.07.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора.

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото й административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че съдът не е изследвал всички относими обстоятелства и не е преценил обективно събраните по делото доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона.  Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 284а-1534 от 13.07.2015г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора.    

 

            Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

                                                                                                                                                            Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение  че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на закона, да бъде отменено.  

 

              Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

             Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

   Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на К.С.К. ***, против Наказателно постановление № 284а-1534 от 13.07.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 284а-1534/ 29.05.2015г., на К.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал.4 във вр. с ал.2 от ЗМВР. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.05.2015г., около 14.10ч., в гр. Казанлък, ж.к „Изток” блок № 33, вх. „Д”, ет.6, ап.100, К.К.  не изпълнява полицейско разпореждане издадено й устно с висок и ясен глас от униформен служител в интерес на изпълнение на служебните му задължения, а именно да остане на място до приключване на работата му случая и до запознаване с необходимите документи.  

            Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По съществото на спора, въз основа на приетата за установена по делото фактическа обстановка е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение – съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл.257, ал.1 от ЗМВР, е доказано по безспорен и несъмнен начин.

        

   Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно.   

 

             Не се споделя извода на въззивния съд, че извършването на нарушение от К.К. по повдигнатото й административнонаказателно обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. На първо място от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е ясно към кой момент е дадено на К.К. полицейското разпореждане „да остане на място до приключване на работата по случая и до запознаване с необходимите документи” – нито от административнонаказателната преписка, нито от свидетелските показания може еднозначно да се установи, каква е била фактическата обстановка „по случая”, за запознаване с какви документи е следвало да „остане на място” К. и т.н. От приложения по делото Доклад за установен факт и предприето действие и съдържащото се описание на случая, е очевидно, че вмененото на санкционираното лице деяние нито е извършено по времето, нито на мястото, посочени в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП /24.05.2015г. – „около 14.10ч., в гр. Казанлък, ж.к „Изток” блок № 33, вх. „Д”, ет.6, ап.100”/. На следващо място по никакъв начин не е обосновано, още по-малко доказано, че разпореденото от полицейските служители е направено в изпълнение на правомощията им като полицейски органи и е било необходимо за изпълнение на възложените им функции. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на полицейските служители Тодор Малаков – актосъставител и Иван Иванов – подписал съставения АУАН като свидетел – очевидец на нарушението, се установява, че ако и да е налице неизпълнение на даденото от посочените полицейски служители разпореждане към К.К. „да остане на място до приключване на работата по случая и до запознаване с необходимите документи”, то това неизпълнение се свързва с отказа на лицето да подпише съставения й Протокол за предупреждение. Доколкото от показанията на св. Иванов е видно, че санкционираното лице се е отзовало /слязло е до полицейския автомобил/ във връзка със съставянето на Протокол за предупреждение и е присъствало при неговото съставяне, по аргумент от разпоредбата на чл. 65, ал.3, изр. второ от ЗМВР /предвиждаща че отказът на лицето да подпише Протокола за предупреждение се удостоверява с подписа на свидетеля, присъствал при неговото съставяне/, следва извода, че сам по себе си отказът на К. да подпише протокола не релевира незаконосъобразно поведение и административно нарушение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР. За изпълнение на правомощията по чл. 65 от ЗМВР и с оглед допуснатата от закона възможност лицето да откаже подписването на съставения Протокол за предупреждение, очевидно полицейското разпореждане лицето „да остане на място до приключване на работата по случая и до запознаване с необходимите документи”, не може да бъде определено като безусловно необходимо за осъществяване на възложените на полицейските органи функции. На следващо място  видно от доказателствата по делото, АУАН № 284а-1534/ 29.05.2015г. не е съставен в момента на установяване на твърдяното нарушение, а в един по-късен момент – след подаване на сигнал от К.К. и нейната дъщеря, че полицейските служители са им задържали документите им за самоличност. Всичко това мотивира касационната инстанция да приеме, че административнонаказателното обвинение за извършено от К.К. нарушение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР, е фактически и доказателствено необосновано, което обуславя извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление , с което лицето е санкционирано за това нарушение.

            С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение  следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постановено друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 284а-1534 от 13.07.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, като незаконосъобразно.   

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

  Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 99 от 09.03.2016г., постановено по АНД № 1500/ 2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 284а-1534 от 13.07.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР - Стара Загора, с което на К.С.К. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв., на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал.4 във вр. с ал.2 от ЗМВР, като незаконосъобразно.  

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

                                   

 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                        

 

                                                                            2.