Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  191

 

          гр. Стара Загора, 06.06.2016 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:         ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                       РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  З.Д.

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 168 по описа  за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

                                                                                                                      Образувано е по касационна жалба от С.Т.С. *** против Решение № 169/ 29.03.2016 г., постановено по АНД № 99/ 2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-1228-003482/16.11.2015 г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касациони основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за формална и материална законосъобразност на процесното НП. Счита, че съдът не е обсъдил допуснатите от административнонаказващия орган процесуални нарушения. Твърди, че не е отказвал да получи талон за медицинско изследване и издаденият му талон е представен на съда от неговия процесуален представител. Поддържа нарушения в процедурата по издаване на талона и превратно тълкуване на свидетелските показания. Обосновава, че не по негова вина е закъснял за медицинското изследване, поради което не следва да носи отговорност за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Въз основа на изложените съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено  искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.

 

Ответникът по касационната жалба – ОД МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

 Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 15-1228-003482/16.11.2015 г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД МВР Стара Загора, издадено въз основа на АУАН Г2 № 218719/13.11.2015 г., с което на С.Т.С., ЕГН **********, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 13.11.2015 г., в 03,30 ч в Стара Загора, на ул. «Генерал Гурко», до блок № 55, управлява собствения си лек автомобил «Мерцедес С320 ЦДИ» с рег. № СТ 2322 ВК, в посока запад, като при извършване на проверка от служители на МВР Стара Загора категорично отказва да бъде тестван с Алкотест дрегер 7510 № 0063 за установяване употреба на алкохол и упойващи вещества. Издаден е талон за медицинско изследване № 0037931, но С. не е изпълнил предписанието му и не е дал кръв за изследване.

 

За да потвърди НП, районният съд след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства приема за установено, че касаторът С.С. е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на ЗДвП. Не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват извод за незаконосъобразност на НП и да обусловят отмяната му. Отхвърля като неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП като се митивира с неизпълнение на двете алтернативи, включени в състава на вмененото нарушение. Приема, че липсват доказателства за явяването му в ЦСМП Стара Загора за даване на кръвна проба макар и след изтичане на 30-минутния срок.  По отношение на наложените наказания счита, че същите съответстват по вид и размер на предвидените в закона.  

 

    Решението на  Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. 

 

    В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба № 30/ 2001г /. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Съгласно чл.2 от Наредба № 30/ 2001г талон за медицинско изследване се издава когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство /ал.1/, както и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство /ал.2/.

 

   При тази нормативна уредба е неоснователно оплакването, че съдът не е взел предвид съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН и НП. Действително са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП при липса на конкретизация на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност – дали е при прилагането на чл. 174, ал.3, предложение първо или предложение второ от ЗДвП. В случая обаче не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. От събраните по делото доказателства еднозначно се установява, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, при което в съответствие с чл.2, ал.2 от Наредба № 30/ 2001г му е издаден талон за медицинско изследване № 0037931, който не съдържа подписа на С. за удостоверяване на връчването, а подпис на свидетел за отказ да бъде получен от водача на МПС. Доколкото в нормата на чл.20, ал.1 от Наредбата е предвидено резултатът от химическото изследване да се изпраща в тридневен срок от датата на изготвяне на кръвната проба в поделението на Министерството на вътрешните работи, посочено в талона за медицинско изследване, липсата на такъв документ в административнонаказателната преписка сочи неизпълнение и на даденото предписание.

 

Действително екземпляр от талона е представен на районния съд в заседание на 28.03.2016г от пълномощника на касатора С.. Дори  да се приеме, че талон за медицинско изследване № 0037931 е получен от С., този факт е ирелевантен за предмета на спора, тъй като по делото липсват доказателства изследването да е проведено. Показанията на свидетеля Иванов също не съдържат сведения за реалното изпълнение на предписанието за медицинско изследване на кръвта на касатора. Съдът детайлно е обсъдил свидетелските показания и е посочил в съобразителната част на решението си защо ги приема за достоверни. Мотивите му са достатъчно подробни, логични и правилно интрепретират изложените от свидетеля факти, поради което за съдебния акт не е налице твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение, основано на неизпълнение на процесуалното задължение на съда при служебната проверка за законосъобразност на НП да обоснове своя акт, включително с произнасяне по възраженията на жалбоподателя. По принцип касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Тя е оправомощена само да извърши проверка относно изпълнението на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл. 14 от НПК при релевирани в тази насока доводи, подкрепени от фактическа и юридическа аргументация. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, основана на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежния ред при обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани и оценени поотделно и в тяхната съвкупност. Нарушение на тези изисквания е налице, когато съдът е игнорирал /напълно пренебрегнал, формално обсъдил или недостатъчно преценил/ някои от доказателствените материали; и изопачил /превратно интерпретирал/ същите - в случаите на основано убеждение върху несъдържащи се в доказателствените средства фактически данни, на предположения и вероятности, които нямат доказателствена опора, както и при приписване на приобщените доказателства на особености, каквито те не притежават. Конкретиката по настоящото дело не сочи наличие на изопачаване при доказателствения анализ и коментара на свидетелските показания. Поради това не е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК като основание за отмяна на съдебния акт.

 

  Следователно с оглед събраните доказателства в конкретния случай се установява, че са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Така направената формулировка на административното обвинение обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора. 

 

     По съществото на спора Старозагорският районен съд обосновано е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно и мотивирано е прието, че от обективна и субективна страна са осъществени признаците от състава на визираното административно нарушение на правилата за движение по пътищата. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че като водач на МПС С.С. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в издишания въздух и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, т.е. отказал е да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол. За това административно нарушение законосъобразно са му наложени кумулативно предвидените във фиксиран размер наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.

 

    В този смисъл НП № 15-1228-003482/16.11.2015 г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Стара Загора, с което по така фактически и правно обоснованото обвинение на нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.С., е законосъобразно и правилно е потвърдено от Районен съд Стара Загора.  

 

                                                                                                                                                 С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169/ 29.03.2016 г., постановено по АНД № 99/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-1228-003482/16.11.2015 г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Стара Загора.

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.