Р Е Ш Е Н И Е № 210

гр. Стара Загора, 23.06.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря З.Д.

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 173 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора чрез процесуалния й представител Весела Стамболова против Решение № 149/18.03.2016 г. по АНД № 7/2016 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 57/12.05.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора Йордан Николов срещу „Азимо М” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух” № 2.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според касатора този извод не отговаря на съдържанието на съставените акт за установяване на административно нарушение /АУАН и издаденото НП, в които е направено пълно фактическо описание на нарушението. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на решението, с което е отменено НП № 57/12.05.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа касационната жалба и моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.

Ответникът „Азимо М” ЕООД гр. Стара Загора, редовно призован, явява се процесуалният му представител адв. К., която оспорва жалбата и по подробно изложени съображения в представено писмено становище за допуснати множество процесуални нарушения при издаване на НП моли да бъде потвърдено решението на Районен съд Стара Загора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на Районен съд Стара Загора да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП № 57/12.05.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора Йордан Николов въз основа на АУАН № 54/07.04.2015 г. с което на ответника по касация „Азимо М” ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК 203178234, е наложено административно наказание «имуществена санкция” в размер на 500 лв. за извършено нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, с което е осъществен съставът на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 07.04.2015 г. в Община Стара Загора при извършена проверка по подадена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК 2260БФ/07.04.2015 г. по регистъра на Община Стара Загора е констатирано, че „Азимо” ЕООД е пропуснал да подаде в законоустановения двумесечен срок декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопридобит недвижим имот, находящ се на територията на Община Стара Загора, кв. Индустриален, придобит с Нотариален акт № 55, т. 4, н.д. 361/21.08.2014 г. по описа на нотариус рег. № 308. Срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 21.10.2014 г. Декларацията е подадена на 07.04.2015 г. с вх. № ДК 2260БФ/07.04.2015 г. Административнонаказващият орган е приел, че дружеството е в нарушение от 22.10.2014 г.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Стара Загора приема, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда не са спазени императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наведени са доводи, че административното обвинение е непълно предвид непосочването на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, и на конкретното качество на нарушителя по отношение на недвижимия имот, за който не е подадена в законоустановения срок декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съдът е приел, че тази непълнота в обвинителната теза е довела до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество, тъй като го е лишила от възможността да научи конкретните обстоятелства на нарушението и конкретната правна норма, която е нарушена. Въз основа на така изложените мотиви съдът е отменил НП само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е неправилно.

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Азимо М” ЕООД гр. Стара Загора е за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на 123, ал. 1 от ЗМДТ, предвиждащ за неизпълнение на задължението за подаване на такава декларация на юридическо лице или едноличен търговец да се налага имуществена санкция от 500 до 3 000 лв, ако не е предвидено по-тежко наказание.

С оглед така очертаната нормативна уредба при формулировката на административното нарушение не е допуснато констатираната от районния съд непълнота на обвинението от фактическа страна, свързана с неяснота относно конкретното качество на нарушителя. Доколкото и собственикът, и носителят на ограничено вещно право върху новопридобит имот са субекти на нарушението по чл.123, ал.1 вр.чл.14, ал.1 от ЗМДТ, изричното непосочване в кое от двете качества се ангажира отговорността на „Азимо М” ЕООД гр. Стара Загора не представлява съществено процесуално нарушение. В обстоятелствената част на НП е отразено, че се касае за новопридобит недвижим имот, находящ се на територията на Община Стара Загора, кв. Индустриален, цитиран е нотариалният акт, с който сделката е изповядана, при което по никакъв начин не се засяга правото на защита на нарушителя.

При изведеното точно и ясно описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗООС нарушителят несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. По тези съображения настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му като незаконосъобразно. Както АУАН, така и НП напълно отговарят на императивно изискуемото съдържание по чл.42 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Извършеното нарушение е данъчно и попада в хипотезата на чл.34, ал.1 изр.2 от ЗАНН, съгласно която АУАН не се съставя, ако са изтекли три месеца от откриване на нарушителя или две години от извършване на нарушението. В случая с оглед предвидения декларативен режим нарушителят е открит с подаване на декларация вх.№ ДК 2260БФ/07.04.2015 г, на същата дата е съставен АУАН. Имотът е придобит на 21.08.2014г, при което законоустановеният срок за декларирането му по ЗМДТ е изтекъл на 21.10.2014г а срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН изтича на 21.01.2015г. При тези данни АУАН не се явява издаден след изтичане на преклузивния законов срок в нито една от неговите две хипотези.

Не са налице и твърдените в писменото становище на касатора други процесуални нарушения, свързани с формата на НП, които да съставляват основание за неговата отмяна. Действително не са посочени трите имена на актосъставителя и на наказващия орган, но съвкупността от другите изискуеми по закон данни /длъжност, местослужене/ позволява категоричното установяване на самоличността им, респективно призоваването им от съда, което е направено по отношение на актосъставителя.

Доколкото административното обвинение е за нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в бездействие и е обвързано с конкретен срок за изпълнение, датата след деня на изтичането му е и дата на извършване на нарушението. В случая с оглед датата на придобиване на собствеността върху недвижими имот - 21.08.2014г, срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 21.10.2014 г. и правилно административнонаказващият орган е приел, че дружеството е в нарушение от 22.10.2014 г.

Изискването за посочване на място на извършване на нарушението е във връзка с чл.48 от ЗАНН, който определя органа, компетентен да разгледа административно наказателната преписка - този, в чийто район е извършено нарушението. В случая в съдържанието на НП изрично е отразено, че е извършена проверка на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК 2260БФ/07.04.2015 г. в Община Стара Загора, където е следвало да бъде изпълнено задължението на ответника, т.е. изпълнено е изискването за посочване на този реквизит.

Неоснователно е възражението на ответника за неспазване разпоредбите на чл.40 и чл.42 от ЗАНН. Законът допуска едно и също лице да се явява едновременно свидетел при извършване на нарушението, при установяването му и при съставяне на акта. Според правната теория и съдебната практика съществено процесуално нарушение има, когато актът е съставен в присъствие на свидетели, които не са индивидуализирани по начин, обуславящ редовното им призоваване и разпит пред съда. Във всички останали случаи, в к оито процесуалният закон не е спазен стриктно, порокът се преценява от гледна точка на обосноваността на НП, а не на процесуалната му законосъобразност. В този смисъл след като посочената в АУАН свидетелка Юлияна Йорданова е призована и разпитана от първоинстанционния съд не е налице формален порок на издаденото въз основа на този акт НП.

По аргумент от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН вр.чл.341 от НПК въззивната инстанция е длъжна да провери изцяло законосъобразността, правилността и обосноваността на НП, независимо от заявените от страната пороци. Старозагорският районен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената норма районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, компетентността на наказващия орган и индивидуализацията на наказанието.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 149/ 18.03.2016 г., постановено по АНД № 7/ 2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.