Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   

№224                                      04.07.2016 год.                      град Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря С.Х. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно дело №178 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.  с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на О.М.Ч. против Решение №131/29.03.2016г., постановено по А.Н.Д. №1107 по описа за 2015г. на Казанлъшки районен съд. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 15-0284-000924 от 25.08.2015г., издадено от Началник РУП Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, с наложени на касатора административни наказания глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП за това, че на 11.03.2015г. около 23.39часа в крад Казанлък, бул. Княза Ал. Батенберг №2, посока изток-запад, като водач на лек автомобил Фиат пунто с рег. №СТ7845ВК, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер «АЛКОТЕСТ 7510» ARDN с фабричен номер №0024, издаден е талон за медицинско изследване с №0439405. Обстоятелства по извършване на нарушението са следните на посочените дата и място, водача управлява МПС, мирише на алкохол, говори несвързано, залита и не може да координира движенията си. Казва, че е пил около 300мл алкохол преди 30мин. Съставен е АУАН №924/11.03.2015г., връчен на нарушителя на същата дата, иззети са СУМПС и КТ, връчен е и талона за медицинско изследване.

За да потвърди наказателното постановление РС Казанлък е отхвърлил въведените с въззивната жалба оплаквания за неизвършване на административното нарушение, както и за несъответствие на НП с изискванията на ЗАНН. Въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетелите по извършване на нарушението, е приел за доказано фактическото обвинение, отправено с АУАН и отхвърлил възражението на процесуалния представител на Ч. за невярна правна квалификация, основано на тълкуването, че административно наказателната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа два алтернативни състава, като не е ясно за кое от двете деяние е санкциониран доверителя му.

С касационната жалба се поддържа твърдението за противоречие между фактическо и правно обвинение, както и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, а именно не са обсъдени всички възражения наведени с въззивната жалба. От  касационната инстанция се иска да обсъди наведените и пред въззивния съд оплаквания за неизвършване на нарушението, да се отмени въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника – РУП Казанлък при ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила съдебното решение.   

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съдебното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл.13 от НПК, което е налице касационно основание по чл.  348 ал.3  т.1 от НПК за неговата отмяна. Нормата на чл.13 от НПК изисква от съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, поради което представлява и гаранция за правото на защита.

В конкретния случай Ч. е поддържал тезата, че не е извършил административното нарушение по чл.174 ал.3 от НПК още във фазата по ЗАНН като  във възражение до Началник РУП Казанлък е заявил, че действително на посочените дата и място е управлявал личния си автомобил, като е бил спрян за проверка, извършен е тест за алкохол, който не е дал резултат. С издадения талон за медицинско изследване се явил във ФСМП Казанлък за кръвна проба, но лекаря указал необходимостта от присъствие и на контролен орган, в резултата на което, Ч. се явил при дежурния полицай в РУП Казанлък. Дежурния отново го пратил до спешния център и му казал, че ще дойде контролен орган, в присъствието на който да му бъде взета кръвна проба. Ч. ***, където чакал около час, след което се прибрал у дома. По повод на възражението е изготвена докладна записка от Х. Али, който е бил назначен за постови на пост №1 на РУП Казанлък, в която се твърди, че около 00.45ч. извършвайки обход в района на поста, до бариерата е спряло такси, а при него е дошъл гражданин, който заявил, че му е издаден талон за медицинско изследване, по повод на което е отишъл до ФСМП Казанлък, откъдето бил върнат за осигуряване присъствието на контролен орган. Показал талона, на който пишело до 00.40ч. да бъде взета кръвната проба. За изясняване на това съществено за съставомерността на деянието обстоятелство съдът не е събрал доказателства. Съдът е бил длъжен на основание чл.13 от НПК да изиска от ФСМП Казанлък данни за лекаря, който е бил дежурен на въпросната дата и времеви отрязък, да го призове за свидетел с оглед изясняване твърденията на Ч., както и да изиска справка за практиката на ФСМП Казанлък по вземане на кръвни проби по повод издадени талони за медицинско изследване на кръвта от контролните органи, както и да разпита  дежурния полицейски служител на пост 1 в РУП Казанлък, ако намери, че представената от него справка не е достатъчна. Тези факти са останали неизяснени, а са наведени от наказаното лице, с което е нарушено правото му на защита, защото неговата теза за обективната истина е останала непроверена. Фактите, описани в НП като обстоятелства по извършване на нарушението, които не са съставомерни, могат да имат значението както на контролни факти – чрез тях да се провери истинността на обвинението и на защитната теза, така и на смегчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Съдът е гласни доказателствени средства, чрез разпита на трима свидетели – Галин Дончев Грозев, Красимир Вутев Танев и Марин Стоянов Иванов, първия актосъставител, а другите двама свидетели на извършване на нарушението и съставянето на акта, но от тях може да се провери само верността на посочените в АУАН и в НП обстоятелства по извършване на нарушението, както и обосноваността на извода за отказ. Това е така, защото, нито в АУАН, нито в НП е описан факта, от който следва извода за отказ. Действията на наказаното лице по повод проверката не са вписани в АУАН и в НП, а се установяват едва в съдебното заседание, чрез разпита на актосъставителя  и свидетелите по извършване на нарушението.

 В съдебно заседание Грозев заявява :” автомобила беше спрял пред ДСК. Водачът силно миришеше на алкохол и решихме да  го тестваме. Мисля, че веднъж или два пъти направи опит да бъде тестван. Не можа да вкара достатъчно въздух, симулираше. Издадох му талон за медицинско изследване. Не съм проверявал дали е дал кръв. Свидетеля Иванов, не е сигурен дали водача е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство или все пак е правил опити, но неуспешни. Заявява пред съда, че когато се прави проверка се води дневник, в който се отразяват показанията. Към делото на стр.46, е приложено копие на лист от този дневник, с отбелязване „отказва” срещу номера на пробата на Ч.. Свидетеля твърди, че по приказки на колегите, Ч. е отишъл да даде кръвна проба, но изтървал срока. Видимо не си е личало да е пил и да залита. Познава господина по физиономия. Говорили си, и не е личало да е пиян. Пред него не е казвал, че е пил. Били са две служебни коли на мястото на проверка. Свидетеля Танев твърди :„беше употребил алкохол, никой не може да ме убеди в обратното. Каза, че е пил уискита. Имаше някакъв проблем относно способността да надуе продължително време и му беше издаден талон за кръв. Беше късно вечерта. Тръгна към Лъвовата чешма, казахме му да си намери водач, който да го прибере. Автомобила му остана пред ДСК, заключен. Имам спомен, че се правиха няколко пъти проби, не му достигаше въздух. Техническото средство изписва грешка, когато пробата е невалидна. За мен симулираше, имаше сили да надуе, но не надуваше, както трябва”.

От тези противоречиви показания относно обстоятелствата по извършване на нарушението, може да се изведе обоснован извод единствено, че е било налице основание за издаване на талон за медицинско изследване на кръвта, съобразно разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алхокол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно посочената Наредба, когато не може да бъде извършена проверка с техническото средство, когато водача откаже, когато оспори резултата, както и когато същия надвишава 1.2%, задължително се издава талон за медицинско изследване на кръвта. Предвид фактическия състав на чл.174 ал.3 от ЗДвП, отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо средство е налице тогава, когато водача откаже да бъде тестван и по двата възможни начина – технически или химически. Следователно, за да се докаже административното обвинение е необходимо, освен невалиден резултат или невъзможност да бъде изобщо отчетена проба с техническото средство, и  да не е изпълнен издадения талон за медицинско изследване. Съдът е приел за доказан този факт и въз основа на него е извел извод за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, без да изследва верността на твърдението на Ч., че не по негова вина не е изпълнен талона.

В настоящото производство не е допустимо да се събират гласни доказателствени средства, нито да се изяснява за първи път обстоятелство от значение за съставомерността на деянието, каквото е вината за извършване на административното нарушение. Поради това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при изпълнение на указанията дадени по-горе за изясняване верността на твърденията на Ч.. Въпроса за отговорността му следва да се разреши след събиране на посочените по-горе доказателства за факта на посещението му във ФСМП Казанлък и съответно дали е установена практика да се изисква присъствие на контролен орган или не. Следва да се каже, че актосъставителя Грозев е заявил в съдебно заседание, че кръвна проба се дава в присъствие на контролен орган. Това изявление съвпада с твърдението на Ч., че дежурния лекар е изискал от него да осигури присъствието на контролен орган, поради което не може твърденията на наказаното лице да се отхвърлят като негова невярна защитна теза. Между неговите твърдения и тези на контролните органи и на дежурния в РУП Казанлък има съвпадение, което не е обсъдено от РС Казанлък, както не е обсъдено и противоречието в показанията на свидетелите на обвинението  относно обстоятелствата по извършване на нарушението.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

                                         Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ решение №131/29.03.2016г., постановено по а.н.д.№1107/15г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                   2.