Р Е Ш Е Н И Е

№ 245 20.09.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар С.Х.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 180 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Росен Д.Х. ***, против Решение № 107 от 12.03.2016г., постановено по АНД № 160/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-0284-001571/ 12.11.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възраженията на санкционираното лице досежно формалната незаконосъобразност на наказателното постановление. Излага доводи и за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, по съображения, че от една страна не е спазен двуседмичния срок от подписването на акта за установяване на административно нарушение за изпращането му на наказващия орган заедно с възраженията и събраните доказателства по преписката, а от друга – че наказателното постановление е антидатирано. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-0284-001571/ 12.11.2015г.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Р.Д.Х. против Наказателно постановление № 15-0284-001571/ 12.11.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Т499195/ 14.08.2015г., на Р.Х. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП; глоба в размер на 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.08.2015г. в 17.50ч, в гр. Павел баня, ул. „Ген Столетов” до №16 в посока север – юг, Р.Х., като водач на лек автомобил с рег. № РВ5994АВ, управлява автомобила собственост на ЕТ „Илиян Бистрашки”, като водачът паркира в кръстовището на ул. „Ген. Столетов” и ул. „Освобождение”, на по-малко от 5 метра пред пешеходна пътека. Водачът не носи СУМПС и контролен талон към него.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална, процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, с посочване на релевантните за съставомерността на деянията факти и обстоятелства вкл. и мястото на извършването на нарушенията. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства и установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че извършването на вменените на санкционираното лице съставомерни деяния са доказани по безспорен и несъмнен начин, като същите правилно са квалифицирани като административни нарушения по чл.183, ал.4, т.8 и чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДвП и са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършени от Р.Х. нарушения по ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Абсолютно неоснователно е възражението на касатора за липса на посочване на точното място на извършване на вменените му нарушения. Както правилно е приел Казанлъшкият районен съд, с посочването на населеното място, улицата, административния адрес /номера на улицата/, посоката на движение и кръстовището /на ул. „Ген. Столетов и ул. „Освобождение”/, на което кръстовище санкционираният водач е паркирал МПС, на по-малко от 5 метра от пешеходната пътека, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано мястото на нарушенията. Непосочването на доказателствата, потвърждаващи нарушението, не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и съотв. съществена нередовност в съдържанието на наказателното постановление, като абсолютно основание за неговата отмяна.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и неспазването на инструктивния двуседмичния срок по чл.44, ал.3 от ЗАНН, за изпращане на АУАН след неговото подписване заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, на наказващия орган. А и обстоятелството, че АУАН № Т499195 е съставен и връчен на нарушителя на 14.08.2015г., а наказателното постановление е издадено на 12.11.2015г., само по себе си не е достатъчно да обоснове извод, че при изпращането на преписката по съставянето на АУАН на наказващия орган не е бил спазен срока по чл.44, ал.3 от ЗАНН. Константна е и съдебната практика, че срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, поради което непроизнасянето на наказващия орган по административнонаказателната преписка в едномесечен срок от нейното получаване, също не релевира допуснато процесуално нарушение, още по малко съществено такова, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление. Твърдението на санкционираното лице за антидатиране на наказателното постановление, освен че не може да се приеме за доказано въз основа на изложените в касационната жалба съображения във връзка с направената на 09.12.2015г. заверка на АУАН до 30.12.2015г., в случая изобщо не може да обуслови извод за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Към датата на връчване на Наказателно постановление № 15-0284-001571/ 12.11.2015г. на Р.Х. - 07.01.2016г., несъмнено същото е било издадено при спазване на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, считано от датата на съставяне на АУАН № Т499195/ 14.08.2015г.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице досежно формалната и процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като с оглед изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа подробни мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от 12.03.2016г., постановено по АНД № 160/ 2016г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-0284-001571/ 12.11.2015г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.