Р Е Ш Е Н И Е

№197 28.06.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №183 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.М.И. *** против решение №211/11.04.2016 год., постановено по АНД №3035/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора в частта му за потвърждаване на Наказателно постановление №2737/12/08.10.2012 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора, в частта с наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В касационната жалбата на П.И. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, по отношение на наложеното му наказание е изтекла абсолютната погасителна давност, която според него не е четири години и половина. Счита, че от издаването на наказателното постановление през 2012 год. не са били предприети каквито и да е било други процесуални действия от административният орган, с изключение на връчването му на 23.11.2015 год. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да се отмени и наказателното постановление в частта с наложено наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.М.И. *** против Наказателно постановление №2737/12 от 08.10.2012 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 2737 от 28.08.2012 год., на П.М.И. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и глоба в размер на 300.00 лв. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 28.08.2012 год. около 01.08 часа, в гр. Стара Загора, по ул."Господин Михайловски" на кръстовището с ул."Боруйград"по посока север управлява лек автомобил – Рено с рег.№СТ 0067 ТМ, като водачъет отказва да бъде тестван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 72110 №0063 за употреба на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване на кръвта №0227491, не е дал кръв. Не представя СУМПС – част ІІ, водачът е неправоспособен – СУМПС е иззето.

За да потвърди наказателното постановление в частта с наложено на И. административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен съд Стара Загора е приел за доказан отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство или чрез изпълнение на талона за медицинско изследване на кръвта. В частта, в която на И. е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП, районният съд е приел, че същото е осъществено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е постановил решение за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Решението не е оспорено в частта, в която Наказателно постановление №2737/12 от 08.10.2012 год. на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора е отменено, за наложена на касатора глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП, поради което и не подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не основателно е касационното оплакване, за изтекла погасителна давност по отношение на наложеното наказание. Нормата на чл.81, ал.1, т.5 от НК, касае условията, изразяващи в изтичане на определен срок, при което лицето се освобождава от носенето на наказателна отговорност, т.е. при изтичането на три годишен срок, ако в този срок не е възбудено административно наказателното преследване. Образуването на административнонаказателното производство става със съставянето на АУАН, която видно от приложената разпечатка е съставен на 28.08.2012 год., а наказателното постановление е издадено на 08.10.2012 год. Връчването на наказателното постановление, поставя началото на срокът с който лицето би могъл да упражни правото си на жалба срещу връченото наказателно постановление, но не е и възбуждането на административнонаказателно производство по смисъл на чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Според чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от посочената норма, НК би намерил приложение само в случаите, когато в ЗАНН не е предвидено друго. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982г по н.д.№ 96/ 1982г, ОСНК на ВС.

Безспорно в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност като предпоставка за изключване на отговорността, но не може да бъде споделена тезата на касатора, че законодателят съзнателно не е предвидил такъв способ за погасяване на административнонаказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че в административнонаказателно производство приложение следва принципно да намери нормата на чл.81, ал.3 от НК, съгласно която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – чл.80 от НК. При това положение и след като се съобрази разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, абсолютната давност за наказанията глоба следва да има погасително действие от момента, в който е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 предвидения 3-годишен срок съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК. Изводът е, че абсолютната погасителна давност за тези нарушения е четири години и половина. Безспорно е установено в производството по оспорване на НП, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на касаторката, е извършено на 28.08.2012 год., когато е било спрян за проверка и е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство и не е дал кръв за изследване. Следователно давността ще настъпи на 28.02.2017 год., след която дата административно-наказателната отговорност е погасена по давност. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год. на смесен състав на ВКС и ВАС, постановено по тълкувателно дело №1/2014 год.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя, чрез редовното му призоваване, като по този начин е гарантирано и правото му на защита, а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №211 от 11.04.2016 год., постановено по АНД №3035/2015 год. по описа на Районен съд Стара Загора в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №2737/12/08.10.2012 год., издадено от Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Стара Загора, в частта с наложени на П.М.И. административни наказания глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.