Р Е Ш Е Н И Е

№201 05.07.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №186 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на М.Г.Д. против Решение №197/07.04.2016 год., постановено по АНД №298 по описа за 2016 год. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено наказателно постановление №179580-F166597/20.01.2016 год. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС.

В касационната жалба на М.Д. се съдържат оплаквания, че решението е постановено при неправилно възприета фактическа обстановка. Не приема, че е вярно отразено обстоятелството, че на този адрес няма фирма. Според касатора е следвало да бъде призован по телефона, както е било направено и той се е отзовал незабавно. При съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, като същият е съставен в негово отсъствие. Текста на чл.40, ал.2 от ЗАНН, предвижда тази процедура само ако лицето е известно, но не може да бъде открит или да не се е явил, след като е бил поканен. Като съществено нарушение на правилата при съставянето на АУАН, е посочено и неизписването на ЕГН на свидетеля. Според касатора, наложената санкция е несъразмерно голяма, тъй като стойността на глобата надхвърля щетите, ако въобще такива съществуват. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответника – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Тодорова с писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба и излага доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение в съдебно заседание.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената касационно жалба и счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районният съд Стара Загора е образувано по жалба от М.Г. *** против наказателно постановление №179580-F166597/20.01.2016 год. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че М.Д. като представляващ регистрирано по ЗДДС лице ДЗЗД „ЕЛСИН”, ЕИК 123764264 не е подал в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал.1 от същия закон за данъчен период от 01.03.2015 год. до 31.03.2015 год. На основание чл.125, ал.5 от ЗДДС, справката декларация е следвало да бъде подадена в срок до 14-число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнася, т.е. до 14.04.2015 год.. Нарушението е установено на 04.06.2015 год. при проверка на данъчното досие на „ЕЛСИН”/ДЗЗД/. Към момента на съставянето на акта, от регистрираното лице не е подадена справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период. Нарушението е извършено на 15.04.2015 год. в гр. Стара Загора, а актът е съставен в отсъствието на лицето. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е с №F166597/11.06.2015 год. е връчен на 07.01.2016 год., след като са били изпратени две съобщение и са извършени две посещения на данъчния адрес на 11.08.2015 год. и на 19.08.2015 год., документирани по надлежния ред, чрез съставянето на съответните протоколи, от които е видно, че лицето не е намерено на данъчния адрес.

За да потвърди наложеното наказание, Районен съд Стара Загора е отхвърлил като неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания за нарушения на чл.40 ал.2 и чл.43 от ЗАНН, касателно съставяне на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя и неговото връчване, оплакванията за погрешна правна квалификация на деянието по чл.125, ал.2 от ЗДДС, както и за твърдението, че наказателното постановление е издадено седем месеца след съставянето на АУАН. Въз основа на представените доказателства е прието от въззивния съд, че справката декларация не е подадена в установения от закона срок, поради което нарушението на посочените разпоредби е осъществено и правилно в съответствие с изискванията на ЗАНН е издадено наказателното постановление. Изложени са съображения, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно, както и че наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, доколкото същата е наложена в предвиденият от закона минимален размер.

С касационната жалба се иска от съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като се поддържат оплакванията за нарушение на чл.40, ал.2 и чл.42, т.7 от ЗАНН, допуснати при съставяне на АУАН, както и несъответствие на наказанието с разпоредбата на чл. 27 от същия закон.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК-нарушение на материалния закон, конкретно на чл.40, ал.2, чл.43 и чл.57 от ЗАНН.

Всъщност на изложените в касационната жалба оплаквания, районният съд е дал отговор на подадената жалба и е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция.

Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН, приложена на стр.13 по делото, и от обратната разписка на стр.14, съобщението е било изпратено на данъчния адрес на дружеството, но на обратната разписка е вписано, че е непознато и същото е върнато на 07.05.2015 год.. От тази дата, контролните органи са изчакали предоставения седмодневен срок за явяване, след което на 11.06.2015 год. са образували административно наказателно производство, като са съставили АУАН. Изпратено е нова съобщение за явяването на лицето за връчване на акта, но отново на върната обратна разписка е отразено, че такава фирма няма на адреса – 03.07.2015 год., стр.16 от делото. Това е накарало органите на ТД на НАП – Пловдив да посетят адреса на дружестовото на 11.08.2015 год. и на 19.08.2015 год. за да му връчат лично осемте съставени АУАН, включително и процесният. Не е намерен никой, което е накарало актосъставителят Надежда Русева да състави доклад, че лицето не може да бъде открито след щателно издирване, което е основание за спиране на административнонаказателното производство – разпореждане №163882-F66597/17.09.2015 год. на Директора на офис Стара Загора на ТД на НАП – Пловдив, което е възобновено на 07.01.2016 год., след откриването на нарушителя.

Гореописаната фактическа обстановка, дава основание да се направи извода, че с отправянето на поканата актосъставителя е изпълнил законовото си изскаване да търси нарушителя за съставяне на акта в негово присъствие с цел гарантиране на правото му на защита от най-ранния възможен момент. При неоткриването му на посочения данъчен адрес се прилагат разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в остъствие на нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални документи, каквито са регистрите на НАП, не е необходимо и присъствието на свидетел – аргумент от нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Следователно е без правно значение дали са вписани всички данни за свидетеля, посочени в чл.42, т.7 от ЗАНН, защото не е необходимо да е пристъствал при образуване на административно наказателното производство. За пълнота и яснота следва да се каже, че изпълнението на изискванията на чл.42 от ЗАНН не е абсолютно условие за издаване на наказателното постановление, за разлика от изискването за връчване на АУАН. Наказателното постановление може да бъде издадено и при допусната нередовност в акта, при условие, че същият е редовно връчен, а нарушението, нарушителя и неговата вина са безспорно установени, какъвто е и настоящия случай. Акта е връчван два пъти – на 28.12.2015 год., на която дата е връчен на съдружника му Янислав Д. и на 07.01.2016 год., когато е връчен само на М.Д.. За редовно е прието второто връчване на 07.01.2016 год., след което на 20.01.2016 год. е издадено и наказателното постановление. Касаторът е имал възможност да впише своите възражения в акта, или да депозира писменни такива в тридневен срок, но не се е възползвал от тази си правна възможност. С връчването на екземпляр от АУАН е гарантирано в пълна степен правото на защита на касатора.

Неоснователно е и наведеното оплакване за несъразмерност на наложената санкция с тежестта на деянието. В първоинстанционното решение отново са изложени мотиви в този смисъл, които се споделят от настоящия състав. Не е допустимо да се налага наказание под предвидения от закона минимален размер от 500.00 лв., предвид имущественото състояние на наказаното лице или липсата на вреди като несъставомерна последица от деянието.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №197/07.04.2016 год., постановено по а.н.д.№ 298/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.