Р Е Ш Е Н И Е

№ 202 08.07.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар И.А.

и с участието на прокурор Петко Г.

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 187 по описа за 2016год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Г.Д. ***, против Решение № 198 от 07.04.2016г., постановено по АНД № 315/ 2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 179574-F171039 от 20.01.2016г., издадено от Директора на офис/ Дирекция за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП – гр. Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание. Поддържа, че съставянето на акта за установяване на административно нарушение в негово отсъствие без да са налице условията и предпоставките по чл.40, ал.2 ЗАНН и непосочването на ЕГН на лицето, присъствало при съставянето на акта в качеството на свидетел, опорочава образуваното административнонаказателно производство. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 179574-F171039 от 20.01.2016г., издадено от Директора на офис/ Дирекция за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП – гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Излага подробни съображения, че в хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е фактически, правно и доказателствено обосновано, като не са налице основания за квалифицирането му като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на М.Г.Д. ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № 179574-F171039 от 20.01.2016г., издадено от Директора на офис/ Дирекция за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F171039 от 14.07.2015г., на М.Д., на основание чл. 179, ал.1, предл. трето от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 500лв, за нарушение на чл. 125, ал.3 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че М.Г.Д., като представляващ регистрираното по ЗДДС лице „ЕЛСИН” /ДЗЗД/, не е подал в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора отчетни регистри по чл. 124, от ЗДДС /дневник на покупките и дневник на продажбите/, за данъчен период 01.04.2015г. – 30.04.2015г. Отчетните регистри е следвало да бъдат подадени заедно със справка-декларацията за посочения данъчен период, в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят – т.е до 14.05.2015г. Нарушението е извършено на 15.05.2015г, а е установено на 04.06.2015г., при проверка на данъчното досие на „ЕЛСИН” ДЗЗД. В наказателното постановление е посочено, че към момента на съставяне на АУАН в ТД на НАП – Пловдив, офис/ Дирекция за обслужване Стара Загора, от регистрираното лице не са подадени отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание. По съществото на спора, въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства, приетата за установена по делото фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано, че М.Г.Д., като представляващ регистрираното по ЗДДС лице „ЕЛСИН” /ДЗЗД/, не е изпълнил законово регламентираното задължение за подаване на отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.04.2015г. – 30.04.2015г., ведно със справка-декларация за посочения период, което сочи на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 125, ал.3 ЗДДС, по отношение на което нарушение не е налице основание за определянето му като „маловажен случай” и за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН № F171039 от 14.07.2015г. и издаденото въз основа на него НП № 179574-F171039 от 20.01.2016г. По аргумент от нормативното разрешение, дадено с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде издадено въпреки допуснати нередовности в АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор. Следователно не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание. В случая непосочването на ЕГН на лицето, посочено като свидетел при съставяне на АУАН и подписало акта в това качество, не представлява и не може да бъде квалифицирана като съществена нередовност в съдържанието на АУАН от категорията на посочените по-горе. Отделно от това когато нарушението е установено въз основа на официални документи, каквито са регистрите на НАП, по аргумент от разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение може да се състави и в отсъствието на свидетели. След като в случая присъствието на свидетели при съставянето на АУАН не е било задължително, очевидно непосочването на всички данни по чл. 42, т.7 от ЗАНН на лицето, присъствало при съставянето на АУАН в качеството на свидетел, не може да опорочи образуваното административнонаказателното производство.

Бездействието на представляващия регистрираното по ЗДДС лице „ЕЛСИН” /ДЗЗД/, е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС, която регламентира задължение за всеки данъчен субект, който е регистриран по ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1 да подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Нормата на ал. 5 на чл.125 от ЗДДС определя срока за подаването на справка-декларацията. От доказателствата по делото безспорно се установява, че справката-декларация за данъчен период м.април 2015г., не е подадена. Ето защо обосновано Старозагорският районен съд е приел, че с оглед на изложената в наказателното постановление фактическа обосновка, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма, не е налице несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение.

Неоснователно е и оплакването, че със съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, не е спазена разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от представените и приети като доказателства във въззивното съдебно производство съобщение и обратна разписка, на ДЗЗД „ЕЛСИН”, представлявано от М.Д., е изпратена покана на данъчния адрес на ДЗЗД, за явяване във връзка със съставяне на АУАН, като пощенската пратка е върната с отбелязване, че адресатът е непознат на адреса. С отправянето на поканата актосъставителят е изпълнил изискването да търси нарушителя за съставяне на акта в негово присъствие, като при неоткриването му на посочения данъчен адрес, се прилага разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя.

В съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Касаторът нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни вмененото му със закон задължение към датата на неговото възникване и изискуемост. От наличните по делото данни за неподадени в срок отчетни регистри по чл.124 ЗДДС и за други данъчни периоди на 2015г. следва, че извършеното нарушение не може да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Наличието на смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното нарушение наказание, са взети предвид от административнонаказващия орган, при налагане на санкция в предвидения по чл. 179 от ЗДДС минимален размер. При прилагането на императивните разпоредби на чл. 27, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, е налице нормативно установена забрана за намаляване размера на наложената на М.Д. глоба за това нарушение, в какъвто смисъл е направеното от касационния жалбоподател искане.

Не е налице и твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 348, ал.3, т.1 - т.4 от НПК, като основание за отмяна на обжалваното решение. В изпълнение на задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК, съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като с оглед изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198 от 07.04.2016г., постановено по АНД № 315/ 2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.