Р Е Ш Е Н И Е

№198 15.06.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно дело №188 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на М.Г.Д. против Решение №201/08.04.2016г., постановено по А.Н.Д. №336 по описа за 2106г. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено наказателно постановление №179571-F174038/20.01.2016г. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл. 179 ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 от ЗДДС- Д. като представляващ ДЗЗД „ЕЛСИН” регистрирано по ЗДДС, не е подал до 14.07.2015г., СД по чл.125 ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 ал.1 от същия закон за данъчен период от 01.06.2015г. до 30.06.2015г. С това си бездействие и на 15.07.2015г. е осъществил състава на чл.179 ал.1 предл.първо от ЗДДС – лице, което като е длъжно не подаде СД по чл.125 ал.1 се наказва с глоба в размер от 500лв. до 10 000лв. Нарушението е установено на 04.06.2015г. при проверка на данъчното досие на „ЕЛСИН” ДЗЗД. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № F174038/07.08.2015г. в отсъствие на Д., който му е връчен на 07.01.2016г., след две посещения на данъчния адрес на 28.09.2015г. и на 06.10.2015г., при които лицето не е намерено на данъчния адрес.

За да потвърди наложеното наказание, РС Стара Загора е отхвърлил като неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания за нарушения на чл.40 ал.2 и чл.43 от ЗАНН, касателно съставяне на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя и неговото връчване, както и твърденията за погрешна правна квалификация на деянието по чл.125 ал.2 от ЗДДС, която норма не съдържала срока за подаване на справката-декларация. Въз основа на представените доказателства е прието от въззивния съд, че СД не е подадена в установения от закона срок, поради което нарушението на посочените разпоредби е осъществено и правилно в съответствие с изискванията на ЗАНН е издадено наказателното постановление.

С касационната жалба се иска от съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като се поддържат оплакванията за нарушение на чл.40 ал.2 и чл.42 т.7 от ЗАНН, допуснати при съставяне на АУАН, както и несъответствие на наказанието с разпоредбата на чл.27 от същия закон.

Ответника – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител с писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба и излага доводи в подкрепа на въззивното съдебно решение.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за законосъобразност на съдебното решение.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК-нарушение на материалния закон, конкретно на чл.40 ал.2, чл.43 и чл.57 от ЗАНН.

Съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН, приложена на стр. 10 по делото, и от обратната разписка на стр.11, дружеството е търсено на данъчния адрес на 24.07.2015г., но на обратната разписка е вписано, че е непознато. От тази дата, контролните органи са изчакали предоставения седмодневен срок за явяване, след което на 07.08.2015г. са образували административно наказателно производство и са посетили лично данъчния адрес с цел връчване на акта на 28.09.2015г. и на 06.10.2015г., съгласно съставените протоколи за посещение на адреса. С отправянето на поканата актосъставителя е изпълнил изискването да търси нарушителя за съставяне на акта в негово присъствие с цел осъществяване правото на защита от най-ранния възможен момент. При неоткриването му на посочения данъчен адрес се прилагат разпоредбите на чл.40 ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в остъствие на нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални документи, каквито са регистрите на НАП, не е необходимо и присъствието на свидетел – аргумент от нормата на чл. 40 ал.4 от ЗАНН. Следователно е без правно значение дали са вписани всички данни за свидетеля, посочени в чл.42 т.7 от ЗАНН, защото не е необходимо да е пристъствал при образуване на административно наказателното производство. За пълнота и яснота следва да се каже, че изпълнението на изискванията на чл.42 от ЗАНН не е абсолютно условие за издаване на наказателното постановление, за разлика от изискването за връчване на АУАН. Наказателното постановление може да бъде издадено и при допусната нередовност в акта, при условие, че същият е редовно връчен, а нарушението, нарушителя и неговата вина са безспорно установени, какъвто е и настоящия случай. Акта е връчван два пъти на Д. – на 28.12.2015г., на която дата е връчен и на брат му Янислав Д., и отново на 07.01.2016г. само на Д. като е посочено, че му се връчва в качеството на съдружник в «Елсин» ДЗЗД. Контролния орган е счел за редовно второто връчване на 07.01.2016г., след което на 20.01.2016г. е издадено и наказателното постановление. При налагане на наказанието не е допуснато и противоречие между правно и фактическо обвинение. Задължението за деклариране на ДДС се изпълнява, чрез подаване в срок на декларациите и отчетните регистри по чл.125 ал.1 ал.2 и чл. 124 от същия закон. Следователно административно наказателна отговорност за неизпълнение на това задължение може да възникне само с пропускане на срока да се подадат някои или всички изискуеми документи.

Следва да се каже и, че не е допустимо да се налага наказание под предвидения от закона минимален размер от 500лв., предвид имущественото състояние на наказаното лице или липсата на вреди като несъставомерна последица от деянието. Дори лицето да е в невъзможност да заплати наложената му глоба, това не е основание да се освобождава от административно наказателна отговорност, а евентуално да не бъде принудително събиран нейния размер от суми, които са несеквестируеми.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201/08.04.2016г., постановено по а.н.д.№ 336/16г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.