Р Е Ш Е Н И Е

№203 05.07.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №189 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на М.Г.Д. против Решение №204/08.04.2016 год., постановено по АНД №295 по описа за 2016 год. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено наказателно постановление №179569-F186291/20.01.2016 год. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС.

В касационната жалба на М.Д. се съдържат оплаквания, че решението е постановено при неправилно възприета фактическа обстановка. Не приема, че е вярно отразено обстоятелството, че на този адрес няма фирма. Според касатора е следвало да бъде призован по телефона, както е било направено и той се е отзовал незабавно. При съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, като същият е съставен в негово отсъствие. Текста на чл.40, ал.2 от ЗАНН, предвижда тази процедура само ако лицето е известно, но не може да бъде открит или да не се е явил, след като е бил поканен. Като съществено нарушение на правилата при съставянето на АУАН, е посочено и неизписването на ЕГН на свидетеля. Според касатора, налице е дерегистрация на представляваното от него дружество по ЗЗД още на 23.07.2015 год., което от своя страна му забранява да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит. Според изложеното в касационната жалба, приетите от съдът факти не отговарят на действителността и дадената правна квалификация. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответника – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Тодорова с писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба и излага доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение в съдебно заседание.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената касационно жалба и счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районният съд Стара Загора е образувано по жалба от М.Г. *** против наказателно постановление №179569-F186291/20.01.2016 год. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.179, ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че М.Д. като представляващ регистрирано по ЗДДС лице ДЗЗД „ЕЛСИН”, ЕИК 123764264 не е подал в офис/дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал.1 от същия закон за данъчен период от 01.07.2015 год. до 23.07.2015 год. /дерегистриран на 23.07.2015 год./ На основание чл.125, ал.5 от ЗДДС, справката декларация е следвало да бъде подадена в срок до 14-число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнася, т.е. до 14.08.2015 год. Нарушението е установено на 29.09.2015 год. при проверка на данъчното досие на „ЕЛСИН”ДЗЗД. Към момента на съставянето на акта, от регистрираното лице не е подадена справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен период. Нарушението е извършено на 15.08.2015 год. в гр. Стара Загора, а актът е съставен в отсъствието на лицето. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е с №F186291/27.10.2015 год. е връчен на 07.01.2016 год., след като са били изпратени две съобщение и са извършени три посещения на данъчния адрес на 20.11.2015 год., на 10.12.2015 год. и на 15.12.2015 год., документирани по надлежния ред, чрез съставянето на съответните протоколи, от които е видно, че лицето не е намерено на данъчния адрес.

За да потвърди наложеното наказание, Районен съд Стара Загора е отхвърлил като неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания за нарушения на чл.40 ал.2 и чл.43 от ЗАНН, касателно съставяне на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя и неговото връчване, оплакванията за погрешна правна квалификация на деянието по чл.125, ал.2 от ЗДДС. Въз основа на представените доказателства е прието от въззивния съд, че справката декларация не е подадена в установения от закона срок, поради което нарушението на посочените разпоредби е осъществено и правилно в съответствие с изискванията на ЗАНН е издадено наказателното постановление. Изложени са съображения, че деянието правилно е било квалифицирано, както и че наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, доколкото същата е наложена в предвиденият от закона минимален размер и не може да бъде променена.

С касационната жалба се иска от съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като се поддържат оплакванията за нарушение на чл.40, ал.2 и чл.42, т.7 от ЗАНН, допуснати при съставяне на АУАН, както и несъответствие на наказанието с разпоредбата на чл. 27 от същия закон.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК-нарушение на материалния закон, конкретно на чл.40, ал.2, чл.43 и чл.57 от ЗАНН.

Районният съд е е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Направен е подробен анализ на приложимите материално прави норми и допуснатите процесуални нарушения.

Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от поканата за явяване с цел съставяне на АУАН, от 29.09.2015 год. приложена на стр.10 по делото, и от обратната разписка на стр.11, съобщението е било изпратено на данъчния адрес на дружеството, но на обратната разписка е вписано, че е непознато и същото е върнато на подателя. От тази дата, контролните органи са изчакали предоставения седмодневен срок за явяване, след което на 27.10.2015 год. са образували административно наказателно производство, като са съставили АУАН. Изпратено е нова съобщение за явяването на лицето за връчване на акта, но отново на върната обратна разписка е отразено, че такава пратката не е потърсена, стр.13 от делото. Това е накарало органите на ТД на НАП – Пловдив да посетят адреса на дружеството на 20.11.2015 год., на 10.12.2015 год. и на 15.12.2015 год. за да му връчат лично два съставени АУАН, включително и процесният. Не е намерен

касатора, нито упълномощено лице, което да получи актовете .

Гореописаната фактическа обстановка, дава основание да се направи извода, че с отправянето на поканата актосъставителя е изпълнил законовото си изискване да търси нарушителя за съставяне на акта в негово присъствие с цел гарантиране на правото му на защита от най-ранния възможен момент. При неоткриването му на посочения данъчен адрес се прилагат разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и акта се съставя в остъствие на нарушителя, а когато нарушението е установено въз основа на официални документи, каквито са регистрите на НАП, не е необходимо и присъствието на свидетел – аргумент от нормата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Следователно е без правно значение дали са вписани всички данни за свидетеля, посочени в чл.42, т.7 от ЗАНН, защото не е необходимо да е пристъствал при образуване на административно наказателното производство. За пълнота и яснота следва да се каже, че изпълнението на изискванията на чл.42 от ЗАНН не е абсолютно условие за издаване на наказателното постановление, за разлика от изискването за връчване на АУАН. Наказателното постановление може да бъде издадено и при допусната нередовност в акта, при условие, че същият е редовно връчен, а нарушението, нарушителя и неговата вина са безспорно установени, какъвто е и настоящия случай. Акта е връчван два пъти – на 28.12.2015 год., на която дата е връчен на съдружника му Янислав Д. и на 07.01.2016 год., когато е връчен на М.Д.. За редовно е прието второто връчване на 07.01.2016 год., след което на 20.01.2016 год. е издадено и наказателното постановление. Касаторът е имал възможност да впише своите възражения в акта, или да депозира писменни такива в тридневен срок, но не се е възползвал от тази си правна възможност. С връчването на екземпляр от АУАН е гарантирано в пълна степен правото на защита на касатора.

Неоснователно е и оплакването, че не е следвало да подаде справката-декларация за процесния период, той като в този период, е осъществена дерегистрацията на 23.07.2015 г. Данъчният период е от първо число на месеца до неговия край. Макар и в този период, да е осъществена дерегистрацията на дружеството на 23.07.2015 год., което не се отрича от ответника по касация и което обстоятелство е намерило отражение и в обжалваното наказателно постановление, то остава задължението за подаване на справка-декларация само за периода, в който лицето е било регистрирано. Това е взето в предвид от наказващият орган, поради което и правилно данъчният период е посочен от 01.07.2015 год. до 23.07.2015 год. Дали е осъществявана или не търговска дейност през този период е ирелевантно за съществуващото задължение за подаване на справката декларация. Всъщност в нито един момент, наказващият орган не е твърдял или посочвал като задължение на представляваното от касатора дружество да начислява ДДС след 23.07.2015 год. Доколкото обаче в процесният данъчен период, дружеството е било регистрирано по ЗДДС, то за него съществува и задължение да подаде изискуемата от закона информация относно сключените сделки по които е начислило ДДС, ако такива са налице. Ако не то се подава и нулева декларация, но и в двата случая съществува задължение за подаване на справката – декларация.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №204/08.04.2016 год., постановено по а.н.д.№ 295/2016 год. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.