Р Е Ш Е Н И Е

№199 15.06.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора М.Д. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно дело №191 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на М.Г.Д. против Решение № 203/08.04.2016г., постановено по А.Н.Д. №310 по описа за 2106г. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено наказателно постановление №179576-F171038/20.01.2016г. издадено от Директора на офис за обслужване град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл. 179 ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 от ЗДДС- Д. като представляващ ДЗЗД „ЕЛСИН”, регистрирано по ЗДДС, не е подал до 14.05.2015г., СД по чл.125 ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 ал.1 от същия закон за данъчен период от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. С това си бездействие и на 15.05.2015г. е осъществил състава на чл.179 ал.1 предл.първо от ЗДДС –лице, което като е длъжно, не подаде СД по чл.125 ал.1 се наказва с глоба в размер от 500лв. до 10 000лв. Нарушението е установено на 04.06.2015г. при проверка на данъчното досие на „ЕЛСИН” ДЗЗД. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № F171038/14.07.2015г. в отсъствие на Д., който му е връчен на 07.01.2016г. , след две посещения на данъчния адрес на 11.08.2015г. и на 19.08.2015г., довели до спиране на административно наказателното производство по реда на чл43 ал.6 от ЗАНН, считано от 17.09.2015г. Производството е възобновено на датата на връчване на акта, след което е издадено и наказателното постановление.

За да потвърди наложеното наказание, РС Стара Загора е отхвърлил като неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания за нарушения на чл. 40 ал.2 и чл. 43 от ЗАНН при съставяне и връчване на АУАН, както и твърдението, че правната квалификация на деянието не съответства на фактическото обвинение, защото нормата на чл.125 ал.1 от ЗДДС установява определено задължение за регистрираното лице, но не и срок за изпълнението му. Въз основа на представените доказателства е прието от въззивния съд, че СД не е подадена и към момента на издаване на наказателното постановление, поради което нарушението на посочените разпоредби е осъществено и следва да бъде санкционирано именно на основание чл. 179 ал.1 предл. първо във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС.

С касационната жалба се иска от съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, като се поддържат доводи за нарушаване изискванията на чл. 40 ал.2 и чл.42 т.7 от ЗАНН, защото не отговаря на истината отбелязването върху пощенската разписка за връчване на поканата за съставяне на АУАН, че лицето е непознато на адреса, както и че нарушителя не може да бъде открит. На уведомяване по телефона Д. се е отзовал незабавно, поради което не са били налице основания за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Нарушението на чл.42 т.7 от ЗАНН се обосновава с липсата на ЕГН на свидетеля по съставяне на АУАН като са развити подробни съображения в подкрепа на тезата, че липсата на този реквизит е съществен формален порок, водещ до нередовност на повдигнатото обвинение и накърняване правото на защита на наказаното лице. Претендира се и несъответствие между размера на наказанието и имотното състояния на наказаното лице, което не било изследвано и от съда.

Ответника – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител с писмено възражение оспорва основателността на касационната жалба и излага доводи в подкрепа на въззивното съдебно решение.

Представителя на ОП Стара Загора дава заключение за законосъобразност на съдебното решение.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице, е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК-нарушение на материалния закон, конкретно на чл.40 ал.2 и чл. 42 т.7 от ЗАНН, което да е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице, съответно да представлява неспазване на императивни правила, гарантиращи законност на административно наказателния процес.

Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН се прилага в случаите, когато нарушителя е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. За търсенето на нарушителя с цел поканване за съставяне на АУАН се представени официални документи, съставени от длъжностни лица за извършените от тях действия, а именно съобщениет она стр-13 по делото, изпратено чрез куриер, за което е приложено известние за доставяне от 08.06.2015г. и от 25.08.2015г. / два опита за връчване на поканата/ с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Следователно лицето не е намерено на посочения данъчен и адрес за кореспонденция. При това удостоверяване е приложима разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а що се отнася до изискването за съставяне на АУАН в присъствие на свидетел, следва да се каже, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, каквито са регистрите на НАП, подписа на един свидетел не е необходим. След като изобщо не е необходимо да се образува производството в присъствие на свидетел, който да удостовери констатирането на фактите, описани в АУАН, то следва извода, че спазването на чл.42 т.7 от ЗАНН е без правно значение. В отговор на твърденията за незаконосъобразност на наказателното постановление, вследствие липсата на някой от реквизитите на АУАН, изброени в чл.42 от ЗАНН, следва да се каже, че разпоредбата на чл.53 ал.2 от същия закон допуска налагане на наказание при допусната нередовност в акта. Това означава, че стриктното вписване в АУАН на всички реквизити по чл. 42 от ЗАНН не е условие за издаване на наказателното постановление. Необходимото и достатъчно съдържание на АУАН е онова, което дава възможност по безспорен начин да се установи нарушението, нарушителя и неговата вина, както времето, мястото и длъжностното лице с оглед компетентността му. Това означава да са описани всичи съставомерни елементи на деянието, времето и мястото на осъществяването им, нарушителя, свидетелите или документите, въз основа на които се установява нарушението, личността на актосъставителя. На следващо място, съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя е допустимо, но издаванеот на НП не се допуска без предявяване на административното обвинение. Тази забрана е абсолютна норма от публично правен ред, гарантираща правото на защита на наказаното лице, която е непреодолима. Липсва възможност да продължи производството по налагане на административно наказание по аргумент от нормата на чл. 43 ал.6 от ЗАНН. Предвид тази разпоредба и въз основа на безрезултатните посещения на данъчния адрес с цел връчване на акта, удостоверени с протоколи от 11.08.2015г. и 19.08.2015г., АНО спрял производството по налагане на административно наказание административно наказание. При редовното връчване на АУАН, извършено на 07.01.2016г. , производството е възобновено и в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено наказателното постановление. За яснота следва да се каже, че на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН спира да тече именно срока по чл.34 ал.3 от същия закон за издаване на наказателно постановление, който срок е давностен и може да бъде спиран, по аргумент от ТП № 1/27.02.2015г. на ОСНК и ОССС на ІІ колегия на ВАС.

Правилно РС Стара Загора е приел, че правната квалификация на нарушението е съответна на фактическото обвинение, въпреки, че в чл.125 ал.1 от ЗДДС липсва срок за деклариране на данъка. Разпоредбата на чл.125 от ЗДДС е озаглавена «деклариране», и видно от хипотезата на правната норма, същата определя съдържанието на задължението за деклариране на данъка и срока за неговото изпълнение. Данъка се декларира, чрез подаване на декларациите и отчетните регистри по чл.125 ал.1, ал.2 и чл.124 от ЗДДС, което действие се извършва в срока по чл. 125 ал.5 от същия закон. За не деклариране на данъка в указания от закона срок е предвидена административно наказателна отговорност с разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС - лице, което като е длъжно, не подаде декларацията по чл.125 ал.1, декларацията по чл.125 ал.2, отчетните регистри по чл.124, или не ги подаде в срок се наказва с глоба от 500лв. до 10 000лв. От формулировката на административно наказателния състав, следва извода, че наршението има четири форми на изпълнително деяние, в зависимост от вида на документа, който не е подаден, но във всички хипотези пропускането на срока е основен съставомерен елемент. Установено е по делото, че касатора не е подал декларацията по чл.125 ал.1 в срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС, които норми са вписани като нарушени в АУАН и в НП, с което е изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Хипотезите на тези разпоредби определят съдържанието на задължението за чието неизпълнение е предвидено наказание по чл.179 ал.1 предл. първо от ЗДДС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203/08.04.2016г., постановено по а.н.д.№ 310/16г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.