Р Е
Ш Е Н
И Е
№204 07.07.2016 год. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А. и с участието на
прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №192 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез
процесуалния си представител ст. юриск. Даниела Лекина против Решение №219/14.04.2016 година,
постановено по НАХД №513 по описа за 2016 година на Районен съд Стара Загора, с
което е отменено Наказателно постановление №24-000751/08.02.2016 год., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- гр. Стара Загора срещу „Алофт”ЕООД гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че неправилно е прието, че връчването на
призовката е станало на лице, което е упълномощено за представлява дружеството
и да получава кореспонденция. Счита, че призовката, както и наказателното
постановление са изпратени на адреса, посочен в Търговския регистър като
седалище търговеца, на който адрес управителя е получил лично оспореното
наказателно постановление. Изложени са съображения, че АУАН е съставен в негово
отсъствие, но при получаването му, управителят Бонев е вписал каквито и да е
възражения, а самият той се е явил два пъти в Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено
искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено НП №24-000751/08.02.2016 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
Ответникът – „Алофт” ЕООД гр. Стара
Загора, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява, а в
депозираното възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, и предлага решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд
Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление
№24-000751/08.02.2016 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Стара Загора въз основа на АУАН №24-000751/12.01.2016
год., с което на „Алофт”ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул.„Кирил и Методи”№50, ет.5, ап25, , ЕИК 123047647 е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лв. на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ за
нарушение по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда. Като административно нарушение от
административно наказващият са преценени следните обстоятелства:
При извършена
проверка на 03.12.2015 год. на обект – зона за отдих и спорт в с. Дунавци, изграждан
във връзка с изпълнение на проект на предприятие за управление на дейности по
опазване на околната среда, при която проверка управителят на дружеството не е
бил открит. Изпратена е покана куриер призовка по чл.45, ал.1 от АПК, изх.
№691/03.12.2015 год. на адреса на съдебната регистрация на фирмата – гр. Стара
Загора, ул.”Кирил и Методи”№50, ап.25, като в призовката са описани
документите, които трябва да се представят в Дирекция „Инспекция по труда”
Стара Загора за извършване на проверката. Дружеството е призовано на 14.12.2015
год. в 14:00 ч. или в тридневен срок от получаване на призовката, в дирекция
„Инспекция по труда” Стара Загора за извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на труд. В
разписката за получаване на призовката е отбелязано, че същата е получена от
съпругата на управителя – Донка Бонева. От датата на проверката 03.12.2015 год.
до настоящия момент „Алофт”ЕООД, в качеството си на работодател не представи
пред Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора документите за нейното
приключване. Така също на дата 14.12.2015 год. управителят или надлежно упълномощено
лице, не се яви в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора по повод на
извършваната проверка. С така описаното Алофт”ЕООД, в качеството си на
работодател не оказва съдействие на контролен орган Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора при изпълнение на функциите му. Изпратена е покана по
чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставянето на АУАН на 05.01.2016 по пощата с известие
за доставяне. На 05.01.2016 год. и на 12.01.2016 год. управителят на
дружеството се е явил лично за приключване на проверката, като и при двете си явявания не е представил
документите по призовката с изх.№691/03.12.2015 год., необходимо за приключване
на проверката.
За да отмени
наказателното постановление, Районен съд Стара Загора приема, че обжалваното
наказателно постановление е при неправилно приложение на материалния закон,
като е приел, че не е налице извършване на описаното в наказателното
постановление като деяние административно нарушение. Поканата, която е била
изпратена от контролния орган и в която се указва задължението на работодателят
да представите описаните документи, не е била получена от ответника по касация,
а от лицето Донка Бонева – съпруга, каквото качество същата не би могла да има
спрямо търговското дружество, което е било наказано. Това го е мотивирало да
приеме, че ненадлежното уведомяване на „Алофт”ЕООД за дължимото от негова
страна съдействие на контролния орган за приключване на проверката, за
неоказването на което в указания му с призовката срок той е бил санкциониран.
Така постановеното решение е правилно
и съответно на приложимия закон.
За да възникне
задължението на едно лице било то работодател, орган по назначаването,
длъжностни лица, работници или служители да оказва съдействие, респективно да
представи исканите документи, е необходимо това лица да бъде надлежно сезирано.
В конкретния случай това не е налице. Никъде в административно наказателната
преписка не се съдържат данни, че лицето посочено като получател в извествието
за доставяне - Донка Бонева е надлежно упълномощена да получава книжа от името
на дружеството, нито пък са налице данни, същата да е била назначена като
служител в това дружество. Обстоятелството, че живее на адреса, посочен като
седалище на търговското дружество, не води до автоматичния извод, че същата
може да получава каквито и да е било книжа от името на дружеството. В този
смисъл, правилно въззивният съд е приел, че съставената на основание чл.45,
ал.1 от АПК призовка с изх.№ 691/03.12.2015 год. не е надлежно връчена на
адресата, тъй като е получена от лице, което не е законен представител на
дружеството, нито има надлежна представителна власт за извършване на фактически
или правни действия от името на „Алофт”ЕООД. Едва след надлежното връчване ще е
възникне задължението на работодателят да представи поисканите документи и
евентуално при непредставянето на изисканите документи, деянието да бъде
квалифицирано като неоказване на съдействие. Ето защо, не може да се приеме, че
към посочената в наказателното постановление дата 14.12.2015 год., посочена в
призовката по чл.45, ал.1 от АПК, е възникнало каквото и да е било задължение
за работодателят „Алофт”ЕООД да представя документи, доколкото същият не е бил
надлежно сезиран с тази призовка. При така установената фактическа обстановка,
единствения правен извод е, че не налице извършването на административно
нарушение от страна на ответника по касация.
Нещо повече –
ненадлежното сезиране е било наведено като оплакване и депозираното възражение
срещу съставеният АУАН, но от обжалваното наказателно постановление, не става
ясно дали същото е било въобще обсъждано и защо е прието като неоснователно. Ако
бе извършил внимателен анализ на доказателствата по преписката, наказващият
орган би стигнал до извод, за липса на съставомерно деяние и да изпълни
законовото си задължение по чл.54, предложение първо от ЗАНН, като прекрати
преписката с мотивирана резолюция.
Всъщност
в наказателното постановление не е посочена и дата на извършване на
административното нарушение. Не е ясно дали това е датата 14.12.2015 год.,
посочена като дата за явяване в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора или
с изтичането на тридневния срок от получаването на призовката, който изтича на
10.12.2015 год. Това обаче не променя извода за липса на извършено нарушение на
тези дати, поради липса на надлежно връчване на призовката. Като дата на неоказване
на съдействие са посочени и датите 05.01.2016 год. и 12.01.2016 год., когато
според касатора отново не са били представени изисканите документи. Датата
05.01.2016 год. е посочена в поканата по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставянето на
АУАН, на която дата представител на работодателят се е явил и с явяването си
оказва указаното от контролния орган съдействие. Какво е станало обаче на
05.01.2016 год. при проведената среща не е ясно, доколкото същата не е
документирана по какъвто и да е било начин и не може да се приеме, че за
следващата среща на 12.01.2016 год. са изискани по надлежен ред, посочените в
призовката от 03.12.2015 год. документи. Явяването както на 05.01.2016 год.,
така и на 12.01.2016 год. предполага оказването на съдействие на контролните
органи, а не представянето на съответните документи не представлява
неоказването на съдействие или пречене на контролния орган, а е основание да се
приеме, че тези документи не съществуват.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено при
липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон. Наведените в касационната жалба
касационни оплаквания не са налице, жалбата е неоснователна, поради което и
решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №219/14.04.2016 год.,
постановено по НАХД №513 по описа за 2016 год. на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.