Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

            216         14.07.2016 година     гр. Стара Загора

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ДАРИНА ДРАГНЕВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

При секретар С.Х.      

И с участието на прокурор  Константин Тачев                                           

като разгледа докладваното от  съдия   Р. Тодорова  КАН дело № 195 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, против Решение № 160 от 23.03.2016г., постановено по АНД № 2832/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП - 321 от 17.12.2014г., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ - гр. София.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в  нарушение и при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че вмененото на санкционираното лице деяние е несъставомерно от обективна страна и че не може да бъде квалифицирано като административно нарушение съотв. като основание за налагане на административна санкция. Поддържа че неправилно съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление не е спазено изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за индивидуализация на датата на извършване на нарушението. Твърди, че административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, като наличието на съставомерно от обективна страна деяние по вмененото на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД административно нарушение е безспорно установено и доказано по несъмнен начин. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание прави искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № НП – 321 от 17.12.2014г. на Председателя на ДКЕВР - гр. София.

 

          Ответникът по касационната жалба – „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД,  чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано от гл.т на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях фактически обстоятелства Старозагорският районен съд е приел, че наказателното постановление е издадено при неспазване на нормативно регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание и при неправилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и административнонаказателната му квалификация, за което излага подробни съображения.

 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.   

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив против Наказателно постановление /НП/ № НП - 321 от 17.12.2014г., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КРС-395/ 30.06.2014г., на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000лв., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия /ОУ/ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-014/ 10.05.2008г. на ДКЕВР, представляващи част от Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г., издадена на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за дейността „разпределение на електрическа енергия”. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.09.2013г. представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал.4 от Общите условия, са направили проверка на средство за търговско измерване /СТИ/, с фабричен номер 008497169 на клиент с клиентски № 1010039641, с ИТН 21022206, на адрес: гр. Стара Загора, ул.”Кирил и Методий” № 1, ап.12Б. В съответствие с разпоредбата на чл.10, т.3 от ОУ са подменили съществуващото средство за търговско измерване и са монтирали ново. За предприетите действия е съставен Констативен протокол № 63141 от 08.09.2013г., като констативният протокол е подписан само от двама служители на дружеството – лицензиант, като в графата за клиент има поставен подпис, но не са вписани данните на лицето, което е присъствало и е подписало протокола, както и в какво качество подписва.

 

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания досежно неговото съдържание. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че не е доказано извършване съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с чл. 63, ал.1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив, за което на електроразпределителното дружество да се следва налагане на административна санкция. 

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

    

Наложената на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД - гр. Пловдив санкция се основава на чл. 206, ал.1 от ЗЕ, която разпоредба в приложимата й редакция  /ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ регламентира, че на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция в размер от 20 000лв. до 1 000 000лв. Ангажирането на отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл. 63, ал. ал.1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електро разпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-014/10.05.2008г. на ДКЕВР. Съгласно чл.63, ал.1 от ОУ, в случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя Констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а нормата на чл.63, ал.2 от ОУ предвижда, че когато клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД има право да състави протокола в присъствието на свидетели. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, в качеството му на титуляр по Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г. за дейността "разпределение на електрическа енергия", за предприетите действия по подмяна на съществуващо СТИ с фабричен номер 008497169 на клиент с клиентски № 1010039641, с ИТН 21022206, на адрес: гр. Стара Загора, ул.”Кирил и Методий” № 1, ап.12Б, е съставен Констативен протокол с № 63141, който е подписан само от двама служители на дружеството – лицензиант, като в графата за клиент има поставен подпис, но не са вписани данните на лицето, което е присъствало и е подписало протокола, както и в какво качество подписва. Прието е, че с това „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД не е спазило изискванията по чл. 63, ал.1 и ал. 2 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната си мрежа, с което е нарушило издадената лицензия, тъй като неразделна част от нея се явяват посочените ОУ.

   

               Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че не е доказано извършване на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с чл. 63, ал.1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив, за което на електроразпределителното дружество да се следва налагане на административна санкция. 

               На първо място както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е посочено, че в съставения Констативен протокол с № 63141, в графата за клиент има поставен подпис. С оглед регламентираното изискване по чл.63, ал.1 от ОУ /в случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя Констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента/, само по себе си обстоятелството, че не са вписани данните на лицето, което е присъствало и е подписало протокола, както и в какво качество подписва констативния протокол, не може да обоснове извод за допуснато нарушение на чл.63, ал.1 от ОУ. Това е така доколкото ако положеният в съставения констативен протокол подпис е изпълнен от клиента, дори и при липса на отразяване на посочените по-горе данни, това няма да доведе до нарушаване на изискването по чл.63, ал.1 от ОУ. В случая в хода на административнонаказателното производство нито са събирани, нито са налични доказателства за авторството на поставения подпис в графата за клиента, поради което не може да се приеме за установено и доказано по несъмнен начин, че Констативен протокол № 63141 от 08.03.2013г. не е подписан от клиента.

 

На следващо място, за да е налице съставомерно от обективна страна деяние по възприетата от санкциониращия орган административнонаказателна правна квалификация, е необходимо протоколът да е бил съставен без участието на клиента и/или свидетели. Както правилно е приел Старозагорският районен съд, сочената като нарушена разпоредба на чл. 63, ал. 2 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електро разпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив не въвежда като изрично изискване подписването на протокола от свидетелите, присъствали /участвали/ при неговото съставяне. Доколкото административно нарушение е само това деяние, което е обявено от закона за наказуемо т.е. поведение, което нарушава диспозицията на конкретна правна норма, недопустимо е съставът на нарушението от обективна страна да се разширява чрез въвеждане на нови елементи от наказващия орган, както е направено в настоящия случай. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна не се основава на съставянето на протокол за смяна на СТИ без участието на клиента или на свидетел, а за непосочването в съставения констативен протокол на данните на лицето, което е присъствало и е подписало протокола, както и в какво качество подписва. С оглед разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ няма как описаното в наказателното постановление деяние да се явява противоправно от гл.т на въведеното с посочената норма правило за поведение и съотв. съставомерно по чл.206, ал.1 от ЗЕ. Липсата на съставомерно от обективна страна  поведение на привлеченото към отговорност лице обуславя извод, че вмененото на електроразпределителното дружество деяние не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 във вр. с чл.2 от ЗАНН. Отделно от това събраните по делото във въззивното съдебно производство доказателства са индиция, че протоколът за подмяна на съществуващо СТИ с фабричен номер 008497169 на клиент с клиентски № 1010039641, с ИТН 21022206, на адрес: гр. Стара Загора, ул.”Кирил и Методий” № 1, ап.12Б, е съставен в присъствието на свидетел, който е присъствал като свидетел и при подмяната на СТИ на други обекти на същия административен адрес и съотв. подписал съставените констативни протоколи в това си качество.

 

               Изцяло се споделя и извода на въззивния съд, че доколкото по делото по несъмнен начин се установява, че деянието, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, се свързва със съставянето на Констативен протокол № 63141 от 08.03.2013г., то неправилно като дата на извършване на нарушението е посочена датата 08.09.2013г.   

 

   Ето защо Наказателно постановление № НП – 321 от 17.12.2014г. на Председателя на ДКЕВР, с което по така фактически и правно обоснованото административнонаказателно обвинение е ангажирана отговорността на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, се явява процесуално и материално незаконосъобразно и правилно е отменено от Старозагорския районен съд.

 

     Всъщност оплакванията на касатора се свързват изцяло с обосноваване на неправилността на „приетото от съда”, че  Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив не са част от издадената му лицензия за  дейността "разпределение на електрическа енергия" – въпрос, който с оглед на установените пороци на обжалваното наказателно постановление изобщо не е бил разглеждан, нито обсъждан от съда.

   С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното отменително касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

  Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                                                                                                                                     

                      Р     Е     Ш     И :

 

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160 от 23.03.2016г., постановено по АНД № 2832/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП – 321 от 17.12.2014г., издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София.

 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.