Р Е Ш Е Н И Е

№236 04.10.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджико като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно дело №214 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на Б.М.И. против Решение №256/09.05.2016г., постановено по А.Н.Д. №422 по описа за 2106г. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърден Електронен фиш1120580 издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 100.00лв на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП за това, че на 15.01.2016г. в 09.32ч. в град Стара Загора, бул. Славянски, до бензиностанция «ШЕЛ», управлява в посока изток-запад, при ограничение от 50 км.ч в населено място, МПС фолксваген пасат с рег. №СН5232ВН, регистриран на Б.М.И..

В касационната жалба се излага оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, накърнило правото на защита на наказаното лице, а именно не са представени от АНО и съответно не са събрани служебно от съда доказателства за регистрирането на въпросното МПС на името на Б.М.И., за да се изведе извод, че тя е административно наказателно отговорното лице. По тези съображения се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на електронния фиш.

Ответника по касация ОД на МВР Стара Загора не се представлява и не депозира писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК-нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на наказаното лице.

Във въззивната си жалба И. е посочила, че на 15.01.2016г. не е управлява собствения си автомобил и не го е предоставяла на никой за ползване. За доказване на този факт съдът е уважил доказателственото искане на наказаното лице и е изискал справка за задграничните пътувания в периода от 01.12.2015г. до 07.04.2016г. В получената справка от ОД на МВР Сливен е посочено, че на 12.12.2015г. М. е напуснала страната през ГКПП Аерогара София с пътнически полет №EZY8978, но няма данни за завръщане, поради правилата на Директива 2004/38/ЕО на ЕП и на ЕС. Въз основа на тези факти, съдът е преценил, че законовата презумпция за административно наказателно отговорното лице не е оборена и че съгласно заявеното във въззивната жалба липсва спор относно собствеността върху автомобила.

Този извод на РС Стара Загора е обоснован при спазване на правилата за пълно служебно начало, които го задължават да събере доказателства за наведените от жалбоподателя фактически твърдения, на които се основава защитната му теза. При липса на спор относно регистрацията на автомобила за съда липсва задължение да събира доказателства и за този факт. В случай, че в Електронния фиш не се съдържа посочване на лицето, на което е регистриран автомобила и/или наказаното лице възрази против верността на това твърдение на АНО, за съда възниква задължение да изясни този факт, от който зависи определянето на административно наказателно отговорното лице. В настоящия казус обаче, във въззивната жалба се поддържа твърдение, че наказаното лице не е управлявало собствения си автомобил, поради което и при вписване в Електронния фиш, че ПМС-во е регистрирано именно на него, за съда не е възникнало задължение да изисква от АНО доказателство за регистрация на автомобила. Налице е признание във въззивната жалба, което не се отрича и в касационната, а само се твърди, че е следвало в административната преписка и този факт изрично да се удостовери. При тази защитна теза на наказаното лице и настоящия състав на касационната съдебна инстанция приема, че презумпцията на чл. 188 ал.1 от ЗДвП. не е оборена, а следователно и материалния закон е приложен правилно от въззивната съдебна инстанция, която не е допуснала процесуално нарушение, ограничаващо правото на наказаното лице да установи собствената истина за съставомерните факти. Само за пълнота, касатора не е навел твърдения за датата на завръщането си, поради което е налице още един аргумент в подкрепа на извода за обоснованост на въззивния съдебен акт касателно решаващия довод за административно наказателно отговорното лице.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 256/09.05.2016г., постановено по а.н.д.№ 422/16г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.