Р Е Ш Е Н И Е

№237 04.10.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджико като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева административно дело №215 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на «Теленор България» ЕАД против Решение №193/06.04.2016г., постановено по А.Н.Д. №2582 по описа за 2106г. на Старозагорския районен съд. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 150802.09.2014г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията гр. София с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 3 000лв. на основание чл.335 вр. с чл.336 вр. с чл. 260 ал.1 изр. Първо и второ от ЗЕС, за това че в законоустановения едномесечен срко не е предоставило на своя абонат АУТДОР МЕДИА ЕООД, ползващ телефонен номер 359896868982, детайлизирана сметка заползваните от него услуги, касаеща период на отчитане от 05.07.2013г. до 04.08.2013г., ведн ос данъчн афактура издадена на 05.08.2013г. Детайлизираната сметка е следвало да бъде предоставена на адреса на управление на абоната. За ползваните чрез телефонен номер 359896868982 електронни съобщителни услуги «АУТДОР МЕДИА» ЕООД не се е отказало от получаването на детайлизирани сметки ведно с данъчни фактури на хартиен носител. Съгласно чл. 260 ал.2 изр. Е от ЗЕС детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване. Като не е предоставило на хартиен носител на своя абонат на адреса на управление в законоустановения едномесечен срок, а именно до 05.09.2013г., детайлизирана сметка ведно с данъчна фактура за ползваните от абоната услуги, касаеща период на точитане от 05.07.2013г. до 04.08.2013г., «КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ» ЕАД е нарушило разпоредбата на чл.260 ал.2 изр. Второ във връзка с изречение първо от ЗЕС.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора се е позовал на договор за мобилни услуги, сключен между дружеството-жалбоподател и «АУТДОР МЕДИЯ» ЕООД от 24.12.2011г. за предоставяне на мобилен номер 359896868982, за който абонатът не се е отказвал до получава месечните си сметки на хартиен носител. С уведомление от 09.01.2013г. абонатът е подал заявление до дружеството –жалбоподател с посочен актуален адрес, в който отново липсва отказ от получаване на детайлизирана сметка за ползваните мобилни услуги от този мобилен номер. Отказ от услуги от страна на АУТДОР МЕДИЯ ЕООД е налице за други ползвани мобилни номера, но не са налице данни по отношение на мобилен номер 359896868982.

В касационната жалба са изложени доводи, целящи да опровергаят този извод на съда, а именно: съгласно т.18 от Общите условия на «Теленор България» ЕАД, когато потребител с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички ползвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура». При желание всеки потребител може да измере номерата да бъдат на отделни мобилни номера и по този начин на отделни фактури. За сведение представя образец на заявление за разделяне на фактури, което АУТДОР МЕДИЯ ЕООД не е подавало и следователно е обвързано от упражненото право на отказ от детайлизирана хартиена сметка за номер 359895284188, за ползването на който е подписало договор на 02.02.2012г. Касатора счита, че по силата на т.18 от Общите условия, с които абоната се е съгласил, упражненото право на отказ от детайлизирана хартиена сметка се разпростира и върху мобилен номер 359896868982, за който е сключен договор на 24.11.2011г. Всички ползвани от АУТДОР МЕДИЯ ЕООД мобилни номера са били на един абонат с номер 003811976, и за ползваните чрез тях електронни съобщителни услуги е издавана една фактура.

Поддържа се довод, че съгласно чл.260 ал.2 изр. първо от ЗЕС доставкича на електронни съобщителни услуги, предоставя безвъзмездно на абонатите детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, която съгласно т.18 от ОУ при подписване на следващ договор, всички ползвани от абоната услуги минават на една фактура, т.е. под един абонатен номер, освен ако изрично не се заяви желание за разделяне на мобилните номера под различни абонатни номера и съответно за получаване на отделни фактури.

Във въззивната жалба се е поддържал и довод, че в чл.260 от ЗЕС не се съдържа задължение за предприятията да предоставят отделна фактура за детайлизирана справка за всеки отделен мобилен номер на съответния абонат.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление, алтерантивно да се приложи чл.28 от ЗАНН или да се намали размера на имуществената санкция до предвидения минимум.

Ответника – Комисия за регулиране на съобщенията не се представлява и не депозира писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК-неправилно приложение на материалния закон, конкретно на чл.260 ал.2 от ЗЕС.

На първо място следва да се каже, че общите условия не могат да намерят приложение, когато противоречат на императивни законови правила, а освен това посочената т.18 от общите правила, предвиждащи обща сметка и една фактура за ползваните услуги по всички договори, не дава основание да се приеме тезата на касатора, че заявения отказ от детайлизирана харитена сметка по втория индивидуален договор обхваща и отказ от детайлизирана хартиена сметка и по вече сключения и действащ индивидуален договор. Нещо повече, условието по т.18 от ОУ не е основание да се приеме, че с подписването на нов индивидуален договор, не важат условията по вече сключения и действащ индивидуален договор. Договорите, според българското законодателство се прекратяват по посочените в ЗЗД начини, сред които не е сключването на нов индивидуален договор. В самата т.18 е вписано, че новия договор се сключва в условията на сключен и действащ друг индивидуален договор, което означава, че правилото третира ползването от един абонат на повече от един номер за мобилни услуги. Таксуването в една фактура на ползваните от един абонат различни номера за мобилни услуги не е факт, който преуговаря условията по индивидуалните договори. Въз основа на чл.260 ал.1 от ЗЕС, важи тъкмо обратното правило спрямо тезата на касатора, а именно отказа от детайлизирана сметка се отнася само за мобилния номер по договора от 2012г, но не и за мобилния номер по договора от 2011г. Именно поради това правно положение, предприятието е поискало от абноата си изрично да заяви, че се отказва от детайлизирана сметка за услугите ползвани от телефонния номер предоставен с втория по ред индивидуален договор от 2012г. Условието по т.18 от ОУ не дерогира императивно въведено право на абонатите да не получават детайлизирани сметки след изрична заявка. Тази заявка се отнася до всеки индивидуален договор, а условието по т.18 от ОУ, че дължимите суми по всички договори се таксуват под една фактура, защото абоната е едно и също лице, не може да дерогира изискването на закона за изричен отказ от право да се получава детайлизирана сметка на хартиен носител. Касатора би имал право ако бе поискал изричен отказ и за телефонен номер 359896868982, което не е сторено, а това е пречка и да се приложи таксуване на всички услуги по отделните договори под една фактура. Освен това няма доказателство, абоната да е уведомен за тези последици от подписването на нов индивидуален договор, нито да му е указано, че правилото на т.18 от ОУ се прилага, освен ако изрично не се поиска разделяне на фактурите по всеки договор. Впрочем тази възможност е още един аргумент, че мобилните номера се предоставят и ползват по отделни индвидуални договори, а не по един договор, поради което и не е налице основание за издаване на една фактура. В заключение може да се каже, че условието на т.18 от ОУ е в противоречие със ЗЗД, въвежда в заблуждение и дава възможност да не се информират абонатите по гарантирания от закона начин.

По отношение на искането за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и за изменяване размера на имуществената санкция до предвидения минимум от 500лв. /на основание чл.3 от ЗАНН/ съдът споделя изцяло доводите на въззивния съд.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №193/06.04.2016г., постановено по а.н.д.№ 2582/15г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.