Р Е Ш Е Н И Е

№233 03.10.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №216 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез пълномощника си по делото гл. Юрисконсулт Ростислава Петкова против Решение №23 от 13.05.2016 год., постановено по АНД №100/2016 год. по описа на Районен съд Чирпан, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №169644-F178610/04.11.2015 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е прието от районният съд, че не е изършено нарушение от страна на ответника по касация. Счита, че е безспорно установено, че са продавани входни билети за влизане в тържището, без за продажбата да е издаван съответния фискален бон. Изложени са съображения, че процесната услуга не попада в изричните изключения за приложение на Наредбата, съгласно чл.4, т.3 от Наредбата №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Самата наредба не предвижда отчетените чрез фискалните устройства продажби на услуги да се регистрират, чрез продажбата на билети. Според касатора, съдът не е обсъдил въпроса по съществото на спора – налице ли е или не функциониращ ЕКАФП в обекта и съответно нарушение на чл.7, ал.2 от Наредбата. Не е следвало да се постанови решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление, след като е възприето от районния съд, че нарушението е извършено по безспорен начин, а е следвало да се постанови решение за неговото изменение, ако е налице неправилна квалификация на деянието. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът „Тържище село Плодовитово”ЕООД – с. Братя Даскалови, редовно призован, не се явява и не изразява становище относно касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Чирпан е отменил като незаконосъобразно НП №169644-F178610/04.11.2015 год., издадено от Зам. директора на ТД на НАП Пловдив въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F178610/17.09.2015 год., с което на ответника по касация „Тържище село Плодовитово”ЕООД с. Братя Даскалови е наложено административно наказание имуществена санкция съответно в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредбата №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на оперативна провирка на 29.07.2015 год. на обект – главен портал на стоково тържище в с.- Плодовитово, стопанисвано от „Тържище село Плодовитово”ЕООД с. Братя Даскалови с ЕИК 200886865, се осъществява продажба на услуга „вход на МПС на територията на тържището” без функциониращ ЕКАФП на обекта. Нарушението е констатирано от органите по приходите при извършена оперативна проверка на 29.07.2015 год. от 5.15 часа до 06.00 часа на 29.07.2015 год. и съставен ПИП №0204859/29.07.2015 год. Нарушението води до неотразяване на приходи. С това си деяние дружеството е нарушило чл.7, ал.2 от Наредбата №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и нарушението е за първи път.

За да отмени наказателното постановление, Чирпанският районен съд е приел, че действително на посочената дата е била извършена проверка и се е констатирало продажба на услугата вход на МПС на територията на тържището, чрез издаването на съответните билети, но от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че не е налице неотразяването на приходите в счетоводството. Доколкото в тежест на наказващият орган е да докаже извършеното нарушение, което е приел, че не е доказано, тъй като липсват доказателства за неотразяването на приходи от страна на ответника по касация. Това обстоятелство е съставомерен признак от обективна страна на състава на административното нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС и неговото осъществяване или не е от значение за определяне на наложгеното наказание – по чл.185, ал.2 или по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Това не дава възможност да се прецени от съдът правилното приложение на материалния закон.

Така постановеното решение е правилно.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че в процедурата по издаване на АУАН №F178610/30.01.2016 год. и на НП №169644-F178610/04.11.2015 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на наказаното юридическо лице.

Основателно е първото касационно оплакване, че неправилно е възприето от районният съд, че липсва извършване на административно нарушени, т.е. същото е недоказано. Изложените в касационната жалба съображения относно приложението на наредбата и в частност на чл.7, ал.2 и чл.4, т.3 са в съответствие с приложимия материален закон. Действително е безспорно установено от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че на посочената дата и час, е била извършвана продажба на услугата вход в тържището на МПС. Всъщност спор относно това обстоятелства не съществува между страните.

Спорен е единствено въпросът, дали е към момента на проверката е имало функциониращ касов апарат, от който да са издавани и съответните фискални бонове за продадените билети. От приложените писмени доказателства е видно, че към момента на проверката, ответника по касация е притежавал касов апарат, който е функционирал. В същият са отразени и приходите от продадените входни билети, но редът по който това е ставало не съответства на законово установеният такъв. За всеки един билет е следвало да се издава отделен фискален бон, докато ответника по касация е създал друг ред на отчитане – портиерите са отчитали в края на всеки ден продадените от тях билети, съответно събрани приходи. Тези приходи са били отразявани и в регистрираното фискално устройство служебно като глобална сума от продадените билети, а не поотделно за всеки един билет. В този смисъл, отразеното в наказателното постановление обстоятелство, че продажбата е водила до неотчитане на приходи, не отговаря на обективната действителност. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на районния съд за съставомерност на това обстоятелство и недоказването води до отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Неоснователно е и другото касационно оплакване, че съдът е следвало да измени обжалваното наказателно постановление, а не да отмени същото, доколкото е налице безспорна установеност на административното нарушение, В производството пред районният съд, се извършва проверка на законосъобразното провеждане на производството по налагането на административното наказание и правилното прилагане на материално правните разпоредби, респективно правилното и законосъобразно налагане на административната санкция. Районният съд не определя съответното наказание за установеното и доказано пред него неправомерно поведение на нарушителят, а единствено проверява наложеното такова от наказващият орган и съответствието му с приложимият закон. В този смисъл, възможността да измени обжалваното /по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗАНН/ пред него наказателно постановление, следва да се тълкува само в насока за изменение на наложената санкция към нейния минимум или квалифицирането му като маловажно, но не и във възможността за извършване на преквалификацията му чрез посочване на правилната материалноправна разпоредба.

В решението си, районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение №23/13.05.2016 год., постановено по АНД №100/2016 год. по описа на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие с приложимия материален закон и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК вр.чл.222, ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №23/13.05.2016 год., постановено по АНД №100/2016 год. по описа на Районен съд Чирпан.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.