Р Е Ш Е Н И Е

№ 248 29.09.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар С.Х.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 218 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 271 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 484/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-001780/ 30.06.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно. Поддържа че неправилно съдът е приел, че не са спазени императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при фактическото описание на нарушението като твърди, че с оглед на вмененото на санкционираното лице нарушение, административнонаказателното обвинение се явява обосновано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – Д.М.М., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно. Излага допълнителни съображения за липсата на доказателства за материалната и териториалната компетентност на административнонаказващия орган в обхвата на делегираните му правомощия.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.М.М. ***, против Наказателно постановление № 15-1228-001780 от 30.06.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Д.М. е наложено административно наказание глоба в размер 400лв., на основание чл. 315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.05.2015г. в 23.45 часа в с. Ястребово, общ. Опан, по ГП I-5, км 248+200 в посока север, Д.М. управлява л.а „Мерцедес” с рег. № СТ9323ВК без сключена задължителна валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката на лекия автомобил, който не е спрян от движение. Наказващият орган е приел, че Д.М. – физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, като не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, виновно е нарушила чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическото описание на нарушението в съдържанието на наказателното постановление не припокрива в необходимата степен императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било изрично посочено дали санкционираното лице управлява свой автомобил за да се приеме, че е нарушило разпоредбата на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. Прието е, че липсата на конкретизация на всички обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието, представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Решението е постановено при неправилно приложение на закона.

Необосновано Старозагорският районен съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението от гл.т. на съставомерните му признаци. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. С оглед направеното фактическо описание на нарушението в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП и административно наказателната разпоредба, по която е подведен под отговорност ответникът по касация, съдът приема, че са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието от обективна страна факти и обстоятелства, от значение за ангажирането на отговорността по повдигнатото на Д.М. обвинение. Съображенията за това са следните:

В нормата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е предвидено налагане на наказание на лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно административнонаказателната разпоредба на чл.315, ал.1 от КЗ обхваща две отделни и самостоятелни административни нарушения – 1. неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ и 2. управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая вмененото на санкционираното лице нарушение е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ за регистрирано МПС, което не е спряно от движение т.е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Действително в съдържанието на наказателното постановление не е изрично посочено, че Д.М. е собственик на л. а „Мерцедес” с рег. № СТ9323ВК т.е че е управлявала собствения си автомобил. Но доколкото при обосновката на нарушението конкретно и ясно е отразено, че санкцията се налага на Д.М. – „физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, като не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което виновно е нарушила чл.259, ал.1, т.1 от КЗ”, липсата на конкретизация в приетия от съда смисъл не може да бъде квалифицирана като съществена нередовност в съдържанието на НП, респ. допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до непълнота и неяснота на административното обвинение. От описанието на нарушението от гл.т на съставомерните му признаци и посоченото правило за поведение, нарушаването на което е основание за ангажиране на отговорността с налагане на административна санкция, еднозначно се установява какво точно нарушение е вменено на санкционираното лице, а именно - неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ /отм./ за регистрираното МПС, което не е спряно от движение – нарушение по чл. 315, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ /отм./. Противно на приетото от въззивния съд, съдържащата се в наказателното постановление фактическа и юридическа формулировка на обвинението позволява формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл. 315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от КЗ /отм./. Ето защо постановената от въззивния съд отмяна на наказателното постановление, основана на съображения за неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, се явява неправилна.

Обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника по жалбата за липса на доказателства, че НП е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган в обхвата на делегираните му правомощия. По делото във въззивната инстанция е представена Заповед УРИ: 349з-1675 от 13.11.2014г., издадена от Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора да издават наказателни постановления по Кодекса за застраховането, от която заповед е видно, че на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл. 320, ал.2 от КЗ, Директорът на ОД на МВР – Стара Загора е оправомощил всички началници на групи в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора да издават наказателни постановления по чл.315, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането за нарушения, установени на територията на област Стара Загора. Позоваването на ответника на предходно издадена заповед за делегиране на правомощия – Заповед № 492/ 01.03.2013г., отменена със Заповед УРИ: 349з-1675 от 13.11.2014г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, очевидно не може да обоснове извод за липса на материална и/или териториална компетентност на издателя на НП № 15-1228-001780 от 30.06.2015г., заемащ длъжността Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора. В хода на проведеното производство не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация административнонаказващият орган правилно е приложил закона. По делото не е спорно, че притежаваното от Д.М. МПС – лек автомобил „Мерцедес”, е регистрирано на територията на РБългария с рег. № СТ9323ВК, водещо се на отчет в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора. Не са представени доказателства а и не се твърди към момента на проверката автомобилът да е бил спрян от движение по реда и на основание чл.40 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Несключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от собственика на МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние – подлежащо на санкциониране административно нарушение.

Налице са обаче предпоставките по чл.3, ал.2 от ЗАНН, за прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон. Посочената норма визира случаите, когато в периода между извършване на нарушението и влизане в сила на издаденото за него наказателно постановление, се измени разпоредбата, установяваща съставомерните елементи на деянието, въз основа на които същото се квалифицира като административното нарушение или се измени вида и/или размера на предвидената за това нарушение санкция – тогава следва да приложи този закон, който се явява “по-благоприятен” за нарушителя. В случая Д.М. е санкционирана на основание действалите към датата на извършване на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП разпоредби на чл. 315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането /отм., ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм., ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ Приетият и влязъл в сила след издаването на наказателното постановление нов Кодекс за застраховането /обн. ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, по идентичен с отменения КЗ начин регламентира императивното задължение за собственика на МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” /чл. 483, ал.1, т.1 от действащия КЗ/. Неизпълнението на това задължение е предвидено като съставомерно деяние – нарушение по административно наказателния състав на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, наказуемо с глоба в размер на 250лв. /за физическите лица/. При съобразяване с правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН, разпоредбата на чл. 638, ал.1,т.1 от КЗ /ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, следва да се приложи като по-благоприятен за нарушителя закон предвид намаления размер на наказанието, предвидено за административното нарушение, за което е санкционирана Д.М. с издаденото от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора Наказателно постановление № 15-1228-001780/ 30.06.2015г.

С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл. 638, ал.1, т.1 във вр. с чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ /обн. ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, да се измени Наказателно постановление № 15-1228-001780/ 30.06.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, като се намали размера на наложеното на Д.М. административно наказание глоба от 400лв. на 250лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 271 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 484/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1228-001780 от 30.06.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Д.М.М. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 400лв., на основание чл. 315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането /отм./, за нарушение на чл. 259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /отм./. като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл. 638, ал.1, т.1 във вр. с чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /обн. ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ намалява наложеното административно наказание глоба от 400 /четиристотин/ лв. на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.