Р Е Ш Е Н И Е

№ 249 29.09.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар С.Х.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 220 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.Т.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв. И.З. ***, против Решение № 275 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 242/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-003178 от 23.10.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на С.Т.М. административно наказание глоба в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в оспорената му част в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съответстват на императивните изисквания на чл.42, т.4 съотв. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно тяхното съдържание. Поддържа, че неправилно съдът е кредитирал с доверие показанията на полицейските служители и съотв. е приел за установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, което е довело и до неправилни правни изводи за наличието на допуснато нарушение на правилата по ЗДвП. Твърди, че събраните гласни доказателства са индиция, че съдържащите се в АУАН констатации са неверни, неточни и непълни, което обуславя извод за недоказаност на административното обвинение и съставлява основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. По подробно изложени в жалбата съображения прави искане съдебното решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление 15-1228-003178 от 23.10.2015г., издадено от Началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт в оспорената му част е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.Т.М. *** против Наказателно постановление № 15-1228-003178 от 23.10.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № Г216584/ 24.08.2015г., на С.М. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.08.2015г. в 20.50ч, в гр. Стара Загора, по бул. „Свети Патриарх Евтимий” в посока север-юг, на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики”, С.М. управлява лек автомобил с рег. № СА5772АТ, като не пропуска преминаващите пешеходната пътека пешеходци обозначена с маркировка М8.1 тип „Зебра”. На кръстовището на ул. „Свети Патриарх Евтимий” и ул. „Ген. Гурко” не спира и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, забраняваща преминаването през кръстовището.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление в частта му за наложеното на С.М. административно наказание по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, по съображения за неговата формална, процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение за нарушението по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, с посочване на всички релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от С.М. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП в предвидения от закона размер.

Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от С.М. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП във вр. с 6, т.1 от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Изцяло се споделя приетото от въззивния съд, че разминаването между показанията на разпитаните в качеството на свидетели – очевидци полицейски служители, досежно посоката, в която е продължил движението управлявания от С.М. автомобил след извършване на вмененото му нарушение, не може да обоснове извод за недоказаност на административно наказателното обвинение. Обстоятелството дали след преминаването на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Свети Патриарх Евтимий” и ул. „Ген. Гурко” водачът е продължил движението си по ул. „Св. Патриарх Евтимий” или е завил надясно по ул. „Ген. Гурко”, е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП във вр. с 6, т.1 от ЗДвП. Посоката на движение на автомобила след извършеното нарушение не е обхваната от фактическите констатации, съдържащи се в АУАН и възпроизведени в НП, поради което несъответствието в показанията на свидетелите относно този факт, противно на твърденията на касатора, очевидно не може да обуслови извод, че „съществена част” от описаната фактическа обстановка е невярна. Още по-малко това противоречие може да бъде разглеждано като индиция за неистинност на установените от актосъставителя фактически обстоятелства по извършването на самото нарушение; да опровергае фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление или да дискредитира показанията на свидетелите относно фактите, включени в предмета на доказване, а именно тези, относими към съставомерността на деянието. Както правилно е приел въззивният съд, с оглед конкретно вмененото административно обвинение, единственото релевантно обстоятелство е навлязъл ли е водачът на МПС С.М. *** и ул. „Ген. Гурко” и на какъв сигнал на светофарната уредба. В случая показанията на разпитаните в качеството на свидетели - актосъставителя Гьоко Петков и Таньо Танчев – подписал АУАН като свидетел – очевидец на нарушението и присъствал на неговото установяване, са еднозначни и непротиворечиви относно този релевантен за ангажиране отговорността на С.М. по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП факт – фактът, че санкционираното лице при управлението на МПС не спира и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.

Ето защо обосновано от гл.т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона Старозагорският районен съд е приел, че С.М. е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДвП.

Действително константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, не са констатирани. Възраженията на касационния жалбоподател за опорочаване на АУАН и на процедурата по неговото съставяне, основани на разгледаните и обсъдени по-горе несъответствия в свидетелските показания относно ирелевантни за съставомерността на деянието и административнонаказателната отговорност факти и обстоятелства, са неоснователни.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 242/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, в обжалваната му част, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-003178 от 23.10.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното на С.Т.М. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100лв.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.