Р Е Ш Е Н И Е

№ 239 05.10.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А.

и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА к.а.н.дело № 208 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от адв.Емил Желев, в качеството му на пълномощник на Г.И.Г., против Решение № 261/ 09.05.2016г., постановено по АНД № 629/ 2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено наказателно постановление №15-1228-003119/20.10.2015г. издадено от Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, като наложеното на касатора административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ/отменен/ е намалено в размер на 250лв. на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН вр. с чл.368 ал.1 т.1 от КЗ в сила от 01.01.2016г. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда за формална и материална законосъобразност на НП. Според касатора е налице противоречие между правно и фактическо обвинение и тази неяснота в съдържанието на НП представлява съществено процесуално нарушение, което въззивния съд не е констатирал. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР-Стара Загора, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Г.И.Г. против Наказателно постановление № 15-1228-003119/ 20.10.2015г. на Началник група в сектор „пътно полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 15-3119/ 21.09.2015г /бл.№ Т949724/ на Г.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева на основание чл. 315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.09.2015г. в 15.40 часа в гр.Стара Загора, по ул.”В.Ст.Черногорски” срещу бензиностанция „Ефир” в посока юг, Г. управлява л.а „Фолксваген” с рег. № СТ7404ВН, негова собственост, без сключена задължителна валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката на лекия автомобил, който не е спрян от движение. Наказващият орган е приел, че Г.Г. – физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, като не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, виновно е нарушила чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

За да измени НП, Районен съд Стара Загора приема, че същото е издадено при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Отхвърля като неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати противоречия и неясноти в описанието на нарушението и правната му квалификация. С оглед събраните доказателства е обосновал извод за безспорно установяване на извършеното нарушение и като е съобразил по-благоприятния нов размер на наказанието, установен в разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН е намалил размера на наложената глоба от 400лв. на 250лв.

Така постановено решение е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора, поддържано и пред въззивния съд, за издаване на наказателното постановление в нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. С оглед направеното фактическо описание на нарушението в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП и административно наказателната разпоредба, по която е подведен под отговорност касаторът, съдът приема, че са посочени всички релевантни за съставомерността на деянието от обективна страна факти и обстоятелства, от значение за ангажирането на отговорността по повдигнатото на Г.Г. обвинение. Съображенията за това са следните:

В нормата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е предвидено налагане на наказание на лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно административнонаказателната разпоредба на чл.315, ал.1 от КЗ обхваща две отделни и самостоятелни административни нарушения – 1. неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ и 2. управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая вмененото на санкционираното лице нарушение е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ за регистрирано МПС, което не е спряно от движение, т.е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. В съдържанието на наказателното постановление изрично е посочено, че Г. е собственик на л. а „Фолксваген” с рег. № СТ7404ВН, т.е че е управлявал собствения си автомобил. Освен това при обосновката на нарушението конкретно и ясно е отразено, че санкцията се налага на Г.И.Г. – „физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не е било спряно от движение, като не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което виновно е нарушила чл.259, ал.1, т.1 от КЗ”. При това описание на нарушението от гл.т на съставомерните му признаци и посоченото правило за поведение, нарушаването на което е основание за ангажиране на отговорността с налагане на административна санкция, еднозначно се установява какво точно нарушение е вменено на санкционираното лице, а именно - неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ /отм./ за регистрираното МПС, което не е спряно от движение – нарушение по чл. 315, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ /отм./. Противно на твърдението на касатора, съдържащата се в наказателното постановление фактическа и юридическа формулировка на обвинението позволява формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл. 315, ал.1, т.1 във вр. с чл.249, т.1 от КЗ /отм./. Относно цитираното от жалбоподателя съдебно решение по КАНД №445 по описа за 2013г на Старозагорския административен съд следва да се отбележи, че изложените в него мотиви касаят осъществена от съда проверка за материална законосъобразност на друго наказателно постановление, издадено по обвинение за управление на МПС без сключена задължена застраховка „ГО” на автомобилистите, а не по фактическо обвинение за неизпълнение на задължението на неговия собственик, вменено му по чл.259 ал.1 от КЗ/отменен/, както е в процесния случай. За яснота следва да се каже, че в настоящия казус управлението на собственото МПС е описано като обстоятелство по извършване и установяване на административното нарушение, а ясно и конкретно е отправено обвинение за неизпълнение на задължението по чл.259 ал.1 т.1 от КЗ/отменен/ от собственика на управлявания автомобил, което правилно е подведено под административно-наказателната разпоредба на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм/.

С оглед гореизложените съображения настоящият състав на Административен съд Стара Загора намира, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспореното решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 261/ 09.05.2016г., постановено по АНД № 629/ 2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.