Решение по Наказателно дело 231/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 252 29.09.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар С.Х.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 231 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Е.К. ***, против Решение № 257 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 686/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че са доказани по безспорен и несъмнен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и съотв. извършването на нарушения по повдигнатото й административнонаказателно обвинение. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени възраженията на санкционираното лице. Твърди, че приетите за установени от съда факти не се основават на неоспорими доказателства, което е довело и до неправилни правни изводи за допуснати нарушения на правилата по ЗДвП. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-001233 от 14.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в оспорената му част.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на М.Е.К. *** против Наказателно постановление № 15-1228-001233 от 14.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на М.К. са наложени административни наказания - глоба в размер 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че на 31.03.2015г. в 17.05ч. в гр. Стара Загора, по ул. „Иван Вазов” на кръстовището с ул. „Августа Траяна” в посока север, М.К. управлява л.а. с рег. № Н0787АТ, като по време на движение не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила и говори по мобилен телефон без устройство „свободни ръце”.

Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление в обжалваната му част по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като административнонаказателното обвинение е индивидуализирано и обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и приетата за установени факти, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от М.К. нарушения на ЗДвП, като основания за налагане на предвидените в закона по вид и размер административни наказания по чл.183, ал.4, т.6 и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение на закона.

Фактически и доказателствено необоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушения от М.К. по повдигнатото й административнонаказателно обвинение по чл.183, ал.4, т.6 и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Изводът, че безспорно е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от М.К. нарушения на ЗДвП, съдът е направил въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства /показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица – актосъставителя Тодор Стойчев и подписалия акта като свидетел – очевидец на нарушението Злати Манолов/; на доказателствената сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН № Т651363/ 31.03.2015г. и на приложената по делото справка за нарушител за лицето М.Е.К.. На първо място не може да бъде прието като доказателство, потвърждаващо нарушенията, представената по делото справка за нарушител – водач на МПС. Посочената справка би била относима единствено във връзка с индивидуализацията на наказанията по чл.27, ал.2 от ЗАНН. На следващо място с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Действително няма пречка да бъде зачетена доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, но това не е достатъчно за обосноваване на правния извод за извършените от М. К. нарушения по ЗДвП. А на практика в случая този извод се основава единствено на съставения АУАН и на показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Тодор Стойчев /доколкото подписалият акта като свидетел – очевидец на нарушението Злати Манолов в съдебно заседание заявява, че не си спомня за случая/. Предвид обстоятелството, че санкционираното лице е оспорило описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка вкл. и наличието на полицейски патрул, който е възприел извършването на нарушенията на посоченото място, тези доказателства не са достатъчни за да се приеме за доказано извършването на нарушенията. Вярно е че отрицателният факт на невъзприемане от санкционирания водач на МПС на полицейския автомобил и на полицейските органи, не обуславя извод, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час не е имало полицейски патрул. Но неправилно и необосновано съдът е приел само въз основа на показанията на актосъставителя, че на твърдяното от него място на разположение на полицейския патрул е възприел извършването на вменените на М. К. нарушения. На първо място патрулно-постовата дейност се осъществява при спазване на строго формални изисквания, нормативно установени и разписани в Инструкцията за патрулно-постовата дейност на МВР. Тези изисквания включват издаването на нарочен акт за определяне на полицейските служители в наряд за осъществяване на ППД, при посочване на основните и конкретни задачи и изискванията за изпълнение на ППД; на маршрутите и обектите на обхода съотв. на установъчните пунктове за изпълнение на възложената ППД по часови график и отразяването на дейността в нарочен наряден дневник с вписване на данни и информация вкл. за констатирани нарушения. Ето защо, с оглед въвеждането като спорни от санкционираното лице на фактическите обстоятелства, при които са извършени вменените му нарушения и на обстоятелствата, свързани с осъществяването на патрулно-постова дейност на посочените в АУАН дата, място и час, за доказване на тези спорни обстоятелства към преписката е следвало да бъдат приложени респ. представени в съдебното производство като доказателства изготвената писмена документация съгласно изискванията на Инструкцията за патрулно - постовата дейност на МВР, във връзка с възлагането и извършването на ППД от полицейските служители Тодор Стойчев и Злати Манолов на 31.03.2015г. и точното месторазположение на полицейския патрул на датата и мястото на твърдените нарушения. Такива писмени доказателства не са представени от наказващия орган, нито са изискани от съда за проверка на събрания доказателствен материал, с оглед надлежното обосноваване и мотивиране на формираните фактически и правни изводи. Нещо повече - в случая доказването на точното месторазположение на полицейския патрул и осъществяваната от полицейските органи за контрол и регулиране на движението патрулно-постова дейност е от съществено значение, както предвид обстоятелството, че М. К. е била спряна за проверка в последващ извършването на твърдените нарушения момент и на място, различно от посоченото такова като място на извършване на нарушенията, така и за преценката дали и доколко при конкретното местоположение на полицейския патрул спрямо движението на МПС е било обективно възможно възприемането на нарушенията – управление на автомобила без използване на обезопасителен колан от водача и провеждане на разговор по мобилен телефон без устройство „свободни ръце”.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. За тези обстоятелства страната, в чиято доказателствена тежест е тяхното установяване, не е представила надлежни доказателства, а както вече беше посочено, събраните гласни доказателствени средства в съдебното производство по чл.59 от ЗАНН не са достатъчни, за да се считат тези обстоятелства за установени и доказани по безспорен и несъмнен начин. Това обуславя извод за недоказаност на обвинението. Ето защо Наказателно постановление № 15-1228-001233 от 14.05.2015г. в частта за наложените на М.К. административни наказания на основание по чл.183, ал.4, т.6 и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е материално незаконосъобразно и неправилно е потвърдено от Старозагорския районен съд.

По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено в нарушение на закона – касационно основание по см. на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени Наказателно постановление № 15-1228-001233 от 14.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в обжалваната му част.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 257 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 686/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1228-001233 от 14.05.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на М.Е.К. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер 50лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.