Р Е Ш Е Н И Е

№242 06.10.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Р. А. като разгледа докладваното от съдия М. Р. КАН дело №233 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез пълномощника си по делото гл. Юрисконсулт Т. Т. против Решение №259 от 09.05.2016 год., постановено по АНД №186/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №177701-F189145/28.12.2015 год., издадено от Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е прието от районният съд, че е следвало да се наложи едно наказание, а не няколко както е направил наказващият орган. Изложени са съображения, че направеното групиране е по доставчици в максимална степен охранява интересите на дружеството от необосновано завишаване на санкцията. Не е следвало да се постанови решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление, след като е възприето от районния съд, че нарушението е извършено по безспорен начин, а е следвало да се постанови решение за неговото изменение, ако е налице неправилна квалификация на деянието. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът „Ди йоди”ЕООД – с. Ягода, чрез пълномощника си по делото адв. И.И., редовно призован, в депозираният отговор на подадената касационна жалба, изразява становище относно неоснователността на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП №177701-F189145/28.12.2015 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F189145/06.11.2015 год., с което на ответника по касация „Ди Йоди”ЕООД с. Ягода са наложени три административни наказания имуществена санкция съответно в размер на 87.23 лв., 50.00 лв. и 50.00 лв. на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като регистрирано лице по ЗДДС лице, „Ди Йоди”ЕООД с. Ягода с ЕИК 201091802, като е било длъжно не е изпълнило задължението си да начисли ДДС в общ размер 1744.60 лв. /по отношение на доставчика „ΚОΙΝΌΠΡΑΞΙΑ BLUE STARS FERRIES N A ΚΑΙ ΣΙΑΙΙ”/, 311.76 лв. /по отношение на доставчика „ΜΙΝΩΙΚΑΙ ΓΡΑΜΜΑΙ ΑΝΕ”/ и 105.61 лв. /по отношение на доставчика „ΠΙΤΟΥΛΗΣ ΞΕΝΟΔΟХΕΙΑΚΗ ΚΑΙ ΤΟΥΡΙΣΤΙΚΗ ΑΝΩΝΥΜΗ ΕΤΑΙΡΕΙΑΙΙΠΙΤΟΥΛΗΣ ΑΕ”/за данъчен период 01.08.2014 год. – 31.08.2014 год. в предвидения в ЗДДС срок до 15.09.2014 год. /14.09.2014 год. – неприсъствен ден/ включително за получени услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС – пристанищни дейности, фериботни такси и др. Дължимият данък е следвало да бъде включен в подадената справка-декларация за данъчния период, но не е направено, а същото е осъществено чрез подадената коригиращи справка-декларация на 01.09.2015 год. Нарушението е установено на 10.08.2015 год. при представяне на документи по искане №П-16002415119707-040-001/05.08.2015 год. по повод извършена проверка на дружеството, за която е съставен и съответния протокол №П-16002415119707-073-001/18.09.2015 год. С това си деяние дружеството е нарушило чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС, а нарушението е извършено за първи път.

За да отмени наказателното постановление, Старозагорският районен съд е приел, че описаното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя са безспорно установени от събраните по делото доказателства. Съдът отхвърля като неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Не са налице и предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗДДС. Наложените наказания са съответно по вид и размер на минимално предвиденото в закона, но приема, че е следвало да се наложи едно административно наказание, а не три както и сторил наказващият орган. Безспорно е, че трите деяния са осъществени в един данъчен период, но по отношение на различни доставчици. При извършеното тълкуване на приложимата норма, съдът е стигнал до извода, че законодателят свързва данъчният период с един конкретен резултат. Това го е мотивирало да приеме, че ако има нарушение, то е едно, независимо колко са доставчиците през данъчния период.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора споделя извода на районния съд, че в процедурата по издаване на АУАН №F189145/30.01.2016 год. и на НП №177701-F189145/28.12.2015 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на издаденото въз основа на този акт наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на наказаното юридическо лице. Бездействието на търговецът е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.86, ал.1, т.2 и 3 от ЗДДС. Безспорно е в случая, че става въпрос за административно нарушение, изразяващо се в бездействие относно задължителното предписано поведение относно начисляването на дължимият данък в съответният данъчен период, като е следвало да включи размера на данъка при определянето на резултата за съответния период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. С други думи законовото задължение за начисляване по смисъла на ЗДДС и за нуждите на данъчното облагане, представлява сложен фактически състав, предвиждащ наличието на три кумулативни предпоставки – да се издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, да е включен размера на данъка при определянето на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 и да е посочен документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В конкретния случай е издаден данъчен документ протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС, което обстоятелство не се отрича от наказващият орган и е отразено в съдържанието на наказателното постановление. От друга страна дневника за продажбите е отчетен регистър, който се подава заедно със справката-декларация. Резултата за съответния данъчен период се определя на база на подадената справка-декларация по чл.125 от ЗДДС, която справка декларация се подава еднократно и включва всички осъществени облагаеми доставки през съответния данъчен период. В този смисъл, начисляването за нуждите на данъчното облагане по ЗДДС е различно от текущото начисляване по смисъла на чл.4, т.1 от Закона за счетоводството /отм., но в действащ към момента на извършването на нарушението/. Ето защо, всяка една доставка, за която е издаден съответния протокол, представлява самостоятелно основание /данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС/ за начисляване на ДДС по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС. По аргумент от разпоредбата на чл.23, т.1 от ЗДДС, начисляването на ДДС се дължи за всяка една възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Доколкото за всяка една от извършените и документирани от „Ди йоди”ЕООД облагаеми доставки е възникнало отделно задължение за начисляване на ДДС, неизпълнението на всяко едно от тези задължения представлява самостоятелно нарушение по чл.180а, ал.1 от ЗДДС.

Недопустимо е обаче, групирането по доставчици на няколко доставки. Такава възможност не е предвидена в ЗАНН, нито в ЗДДС. Групирането от страна на касатора на няколко административни нарушения е в противоречие с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Доколкото производството по установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания е строго формално, то отклоняването от тези задължителни процесуални норми е основание за незаконосъобразност на проведеното производство. Ето защо, като е обединил осъществените доставки през процесния данъчен период – месец август 2014 год. според отделните доставчици, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което е основание и за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Като е сторил това, районният съд е постановил едно правилно решение.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение №259/09.05.2016 год., постановено по АНД №186/2016 год. по описа на Старозагорски районен съд е постановено в съответствие с приложимия материален закон и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК вр.чл.222, ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №259/09.05.2016 год., постановено по АНД №186/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.