Р Е Ш Е Н И Е

№ 253 29.09.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар С.Х.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 234 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на З.Т.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.Ч. ***, против Решение № 15 от 25.05.2016г., постановено по АНД № 150/ 2016г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 43-0000045/ 29.02.2016г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на законово регламентираните формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възраженията на санкционираното лице, изложени в подкрепа на жалбата. Твърди, че с оглед фактическата, правна и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от него нарушение, като основание за налагане на административно наказание, при неправилно приложение на закона съдът е потвърдил наказателното постановление. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000045/ 29.02.2016г.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на З.Т.Д. против Наказателно постановление № 43-0000045/ 29.02.2016г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 204295/ 29.01.2016г., на З.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл. 89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., издадена от Министъра на транспорта. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.01.2016г., около 09.30ч, на АМ „Марица” на 19км., посока юг – север, З.Д. управлява товарен автомобил „Ивеко” 260Е43 с рег. № Х8688АХ и прикачено ремарке „Панав” с рег. № Х7757ЕЕ и двете собственост на „ЕКСПРЕС ТРАНС” ООД, притежаващо лиценз на Общността, по маршрут на движение гр. Хасково до гр. Карлово, видно от пътен лист серия Т № 0384556 от 29.01.2016г., като при проверката е установено, че представеното от водача удостоверение за психологическа годност № 063909, е с изтекъл срок на валидност /до 14.06.2015г./.

Чирпанският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, приетата за установената по фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е обосновал извод, че извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП във вр. с чл. 89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, е доказано по безспорен и несъмнен начин. По съображения, че конкретното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че правилно и законосъобразно нарушителят е санкциониран с предвиденото в закона по вид и размер наказание.

Решението на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Изцяло се споделя извода на съда, че обвинението за извършено от З.Д. нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП във вр. с чл. 89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая З.Д. е санкциониран на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 1 500 лв. - при първо нарушение. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл. 89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, която норма предвижда, че по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи удостоверение за психологическа годност. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 29.01.2016г., на АМ „Марица” на 19км., посока юг – север, З.Д. управлява товарен автомобил „Ивеко” 260Е43 с рег. № Х8688АХ и прикачено ремарке „Панав” с рег. № Х7757ЕЕ и двете собственост на „ЕКСПРЕС ТРАНС” ООД, притежаващо лиценз на Общността, по маршрут на движение гр. Хасково до гр. Карлово съгласно пътен лист серия Т № 0384556 от 29.01.2016г., като при проверката е установено, че представеното от водача удостоверение за психологическа годност № 063909, е с изтекъл срок на валидност /до 14.06.2015г./. С оглед на така направеното описание на нарушението, посочената като нарушена норма и административнонаказателната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, по която е подведен под отговорност касационният жалбоподател, очевидно изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна, като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление. Не са налице твърдените от касатора „съществени несъответствия между обстоятелствената част и правната квалификация на деянието в АУАН и в НП” – направената в АУАН фактическа и правна обосновка на административното обвинение изцяло е възпроизведена в съдържанието на НП.

Не представлява нарушение на формалните изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН липсата на обективирана преценка и изложени мотиви в НП във връзка с прилагането на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1 от ЗАНН. С издаването на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. Действително преценката „за маловажност” подлежи на съдебен контрол и в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, съдът е длъжен да провери правилността на тази преценка, каквато проверка в случая Чирпанският районен съд е направил.

Допуснатата техническа грешка при изписване на датата, до която е било валидно издаденото на З.Д. удостоверение за психологическа годност № 063909 от 14.06.2012г. – 14.60.2015г. вместо 14.06.2015г., очевидно не съставлява съществено формално /процесуално/ нарушение, като абсолютно основание за отмяна на НП. Както правилно е приел въззивният съд, срокът за валидност на удостоверението за психологическа годност е нормативно определен и въпрос на елементарно математическо действие е да се установи, че този срок /тригодишен, считано от датата на издаване на удостоверението/, изтича на 14.06.2015г.

В обжалваното решение съдът е мотивирал въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е направил извод, че извършеното от З.Д. нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение, е установено и доказано по несъмнен начин, като противно на твърденията на касатора, приетата от съда за установена и доказана фактическа обстановка не е нито неясна, нито непълна, нито неточна. Въз основа на приложимата нормативна регламентация по чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съдът е изложил подробни съображения както относно срока на валидност на издаденото на З.Д. Удостоверение за психологическа годност № 063909 от 14.06.2012г. /три години, считано от датата на издаването му/, така и за приетия като безспорно установен факт, че към датата на извършената от контролните органи на ИА „Автомобилна администрация” проверка – 29.01.2016г., водачът З.Д. не е притежавал и не е представил редовно /валидно/ удостоверение за психологическа годност - задължителен документ по см. на чл. 89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. Жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление. Несъответно на приложимата нормативна регламентация /както на действалата към датата на издаване на удостоверението за психологическа годност, така и на сега действащата/, е възражението на санкционираното лице, че срокът на валидност на удостоверението е 5 години. Възражението за неприложимост на Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария е опровергано от безспорно установения факт че към момента на проверката З.Д. е управлявал товарен автомобил и прикачено ремарке и двете собственост на „ЕКСПРЕС ТРАНС” ООД, притежаващо лиценз на Общността, по издаден пътен лист серия Т № 0384556 от 29.01.2016г. Противно на твърденията на касатора установените факти правилно са квалифицирани като нарушение на изискването по чл. 89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. и съотв. правилно е приложена административнонаказателната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и на установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на Чирпанския районен съд, мотивирали направения извод, че З.Д. виновно не е изпълнил задължението си по чл. 89, т.11 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария, което сочи на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от съда извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. А и касаторът нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни вмененото му със закон задължение или други, съставляващи основание нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице досежно формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на наказателното постановление. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обстойно обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения, като не са налице и твърдените от жалбоподателя непълнота и противоречие на фактическия и доказателствения материал във връзка с извършването на вмененото му административно нарушение. С оглед изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа подробни мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

Като основание за претендираната отмяна на обжалваното съдебно решение касаторът е посочил и неговата необоснованост. Следва да се отбележи, че необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по чл.348 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е извън обхвата на касационната проверка. Оплакването за необоснованост може да бъде уважено само ако касационният съд констатира, че са допуснати груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и/или когато правните изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства. В настоящият случай относимите обстоятелства са установени с допустими от НПК доказателствени средства, като въззивната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 25.05.2016г., постановено по АНД № 150/ 2016г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 43-0000045 от 29.02.2016г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.