Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

243                                   03.10.2016 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на  петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря И.А. и с участието на прокурора Румен Аарабджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №235 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Даниела Лекина против Решение №187/12.05.2016 година, постановено по НАХД №406 по описа за 2016 година на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №24-000696/21.03.2016 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - гр. Стара Загора срещу Ц.И.П. ***. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че районният съд неправилно е установил фактическата обстановка по делото. Действително АУАН не е съставен в момента на проверката, поради поведението на наказаното лице, което е било поканено по надлежния ред за съставянето на АУАН, но не се е явил в указаният ден и час. Счита, че по този начин правото на защита на Ц.П. не е нарушено. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП №24-000696/21.03.2016 год.,  издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Ответникът – Ц.И.П. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, а в депозираното писмено възражение на касационната жалба , изразява становище за нейната неоснователност.

          Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага  решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е наказателно постановление №24-000696/21.03.2016 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  гр. Стара Загора  въз основа на АУАН №24-000696/22.02.2016 год., с което на Ц.И.П. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 000.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда. Като административно нарушение от административно наказващият са преценени следните обстоятелства:

При извършена проверка на 18.02.2016 год. в Професионална гимназия по строителството гр. Казанлък, ул.”Райко Даскалов”№24, лицето Ц.И.П., в качеството си на длъжностно лице – Директор на Професионална гимназия по строителството гр. Казанлък, не оказва съдействие на служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора – Мария Илиева – главен инспектор, Деян Василев – главен инспектор, Христо Минков – главен инспектор и Йордан Йорданов – главен инспектор, като категорично отказва да представи сведения и документи, необходими за извършването на проверка и установяването на състоянието на трудовите правоотношения и здравословните и безопасни условия на труд в Професионална гимназия по строителството гр. Казанлък и забрани да се получат непосредствено от работещите сведения за трудовото му правоотношение, с което противозаконно пречи на горепосочените служители да изпълнят служебните си задължения. Връчена е покана призовка по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като в призовката е описано поведението на П., за което ще му бъде съставен АУАН. Същият е призован да се яви на 19.02.2015 год. в 09:00 ч., в дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, стая 316, във връзка с открито наказателно производство – съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Призовката е получена лично от П..

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Казанлък приема, че при издаването на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в обстоятелството, че АУАН не е съставен в момента на извършване на проверката, респективно в деня, когато с действията си П. е попречил на служебните лица да изпълнят задълженията си. Приел е също така, че съставеният АУАН не е връчен лично на нарушителят, а му е изпратен по пощата, в нарушение на чл.416, ал.3 от КТ.

Така постановеното решение е неправилно.

За да възникне задължението на едно лице било то работодател, орган по назначаването, длъжностни лица, работници или служители да оказва съдействие, респективно да представи исканите документи, е необходимо това лица да бъде надлежно сезирано. В конкретния случай, поведението на П. е осуетило започването на проверката, респективно изискването на каквито и да е документи от страна на контролните органи. В този смисъл са и показанията на свидетелите Мария Илиева и Христо Минков, които са последователни, логични и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. В този ход на мисли, настоящият съдебен състав споделя изводът на районният съд, че са налице всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на фактическия състав на административното нарушение по чл.402, ал.2 от КТ. Установеното поведение от страна на ответника по касация, водят до несъмнения извод, за осъществено административно нарушение от страна на П.. В конкретния случай е безспорно, че същият има качеството на длъжностно лице като Директор на гимназията и за него съществува задължението да оказва съдействие на органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, в частност на служителите от Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

Основателно е наведеното касационно оплакване, че не е налице нарушение на чл.416, ал.3 от КТ. За съставянето на АУАН, е била връчена надлежна покана на длъжностното лице П., която я е получил лично и в която отразено, че явяването е задължително. След като на посочената в поканата дата П. не се е явил, актът е съставен в негово отсъствие, съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН и съответно актосъставителят не може да изпълни задължението си да връчи акта лично на нарушителя. С оглед установената невъзможност за връчване, в съответствие с нормата на  чл.416, ал.3 от КТ, АУАН е изпратен по пощата. Видно от представения плик, ведно с известие за доставяне, пратката е получена лично на 26.02.2016 год., като на същата дата П. се е възползувал от законното си право на писмени възражения, депозирани по надлежния ред и заведени с вх.№16032412/01.03.2016 год. в Дирекция „ИТ” – Стара Загора. При това положение, с оглед представените доказателства по делото, съдът приема, че в случая са спазени законовите изисквания на разпоредбата на  чл.416, ал.3 от КТ и няма допуснати съществени нарушения при съставяне и връчване на АУАН. В този смисъл не е налице установеното от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора. В случая нищо от данните по делото не сочи на възможност, ако твърдяното нарушение по  чл. 416, ал. 3 КТ не бе допуснато, това да обуслови друг, по-благоприятен за нарушителя, краен изход на административнонаказателното производство.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Наведените в касационната жалба касационни оплаквания са налице, жалбата е основателна, поради което и решението следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго с което да се потвърди наказателното постановление.

   Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

                                                                                                                       

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №187/12.05.2016 год., постановено по НАХД №406 по описа за 2016 год. на Районен съд Казанлък и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-000696/21.03.2016 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  - гр. Стара Загора

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.