Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

335                                                 06.12.2016 г.                              гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                   

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                         

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ   

 

при секретаря  З.Д.        

и с участието на прокурор П.Д.     

като разгледа докладваното от  съдия  Галина Динкова КАН дело № 236 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Б., подадена чрез процесуалния представител адв. А.С., против Решение № 182/05.05.2016г., постановено по АНД № 197/2016 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/15 от 04.02.2016г. на И.Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните  гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като от изложеното в жалбата може да се извлече твърдение за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката твърди, че не извършила нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветиринаромедицинската дейност /ЗВМД/, което се установявало от материалите по досъдебно производство № 284ЗМ 1163/ 2015г. по описа на РУ Казанлък. Въз основа на тези доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което Наказателно постановление 15  от 04.02.2016г. на И.Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните  гр. Стара Загора да бъде отменено изцяло.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните Стара Загора, редовно призован, не се представлява и не взема становище по подадената касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  неоснователна. 

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Д.Д.Б. против Наказателно постановление № 15 от 04.02.2016г. на И.Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните  гр. Стара Загора, с което на основание чл. 417, ал.1  от ЗВМД на Д.Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв. За нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от същия закон.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 03.11.2015г. във връзка с получена информация чрез сигнал изх. № 284000-22578/28.10.2015г. при РУ на МВР Казанлък и вх. № 8151-РД/03.11.2015г. по описа на ОДБХ Стара Загора по повод разследването по досъдебно производство № 284-ЗМ-1163/2015г. по описа на РУ Казанлък, е установено, че лицето Д.Д.Б., като собственик на животновъден обект № 6144-0300, намиращ се в с. Шейново, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, е допуснала и отглеждала до 20.08.2015г. един брой кафяво американско мъжко говедо без ушни марки /неидентифицирано животно/.   

По съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Приел е, че нарушението, за което е повдигнато административнонаказателно обвинение, е доказано от обективна и субективна страна по безспорен начин.Тъй като наложеното наказание е в размер на законоустаноения минимален такъв, не намира възможност за изменението му.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

При правилно установена фактическа обстановка по делото е изведен верен правен извод за цялостна законосъобразност на НП 15 от 04.02.2016г., издадено от И.Ф. Директор на Областна дирекция по безопасност на храните  гр. Стара Загора.

Административнонаказателната отговорност на Д.Б. е ангажирана на основание чл.417, ал.1 за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно, че като собственик на животновъден обект № 6144-0300, намиращ се в с. Шейново, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, е допуснала и отглеждала до 20.08.2015г. един брой кафяво американско мъжко говедо без ушни марки /неидентифицирано животно/.

Касационният състав споделя становището на районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са посочени в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП.

Законосъобразна е и преценката на съда по съществото на спора, мотивирала потвърждаване на НП поради доказано извършване на вмененото административно нарушение. Жалбоподателката не е ангажирала надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на НП.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в хода на досъдебно производство №284 ЗМ-1163/2015г по описа на РУ МВР - Казанлък, по повод на което е било образувано административнонаказателното, приключило с издаване на процесното НП, е установено, че Б. не е извършила нарушението, за което е санкционирана. От материалите, съдържащи се в соченото досъдебно производство, приложени към настоящото дело, се установява, че деянието, във връзка с което е било образувано наказателно производство,  впоследствие прекратено с Постановление № 2702 от 29.01.2016г на прокурор в РП Казанлък, е за извършено престъпление по чл.325б, ал.1 пр.1 от НК от лицето Кънчо Гунев Кутев, за това, че на 20.08.2015г. в землището на с.Шейново, местност „Илиева могила” в двора на животновъден обект № 6150-0142, стопанисван от „Шипка 2013”, като проявил жестокост към гръбначно мъжко животно порода „Кафяво американско говедо”, собственост на Александър Тотев Робов, му причинил противозаконно смърт. Това деяние обаче е различно от деянието, за което е образувано административно-наказателното производство против Д.Б.. Противно на твърдяното в касационната жалба от документите, съдържащи се в пр.пр.№ 2702/2015г по описа на РК-Казанлък, ДП №284 ЗМ-1163/2015г. по описа на РУ МВР – Казанлък, не се опровергава повдигнатото на Б. административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, а точно обратното – в хода на досъдебното производство е установено, че неидентифицираното животно, посочено в НП е било отглеждано до 20.08.2015г. в животновъдния обект, регистриран на името Д.Б. /в този см. са показанията на самата Б., видно от протокол за разпит на свидетел от 16.09.2015г., както и тези на Александър Робов – протокол за разпит на свидетел от 16.09.2015г, л.24 и л.25 от прокурорската преписка/. Обстоятелството, че животното е било собственост на Александър Робов, както се сочи в Постановление № 2702/ 29.01.2016г за прекратяване на наказателното производство, не изключва съставомерността на извършеното от касаторката деяние, доколкото разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, в редакцията й действала към момента на извършване на деянието и издаване на НП /ДВ, бр. 7 от 2013г/, въвежда забрана към собствениците на селскостопански животни да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51, като законът не държи сметка чия е собствеността на неидентифицираното животно. От доказателствата по делото безспорно се установява наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано обвинението: 1. Б. има регистриран животновъден обект № 6144-0300 в с.Шейново, с което се явява собственик на животни и следователно е субект на задължението по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД; 2. До сочената в НП дата е допуснала и отглеждала в собствения си животновъден обект един брой кафяво американско мъжко говедо /макар и чужда собственост/, което не е било идентифицирано съобразно изискването на чл.51 от ЗМВД по реда на Наредба № 61/ 09.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изискванията в Регламент на Европейския съюз. Ето защо настоящият съдебен състав приема за обосновани и правилни съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, че Д.Б. е осъществила виновно състава на административното нарушение по чл. 132, ал.1, т.19 от ЗВМД, за което законосъобразно й е наложено административно наказание, определено в предвидения в закона минимален размер.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182/05.05.2016г., постановено по АНД № 197/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. 

                                                              

                                                                                                 2.