Р Е Ш Е Н И Е

№ 265 28.10.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П.

и с участието на прокурор П.Д.

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 253 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.С.Ш., подадена чрез пълномощника му адв. З., против Решение № 295 от 19.05.2016г. по АНД № 518/2016 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 670/19.11.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора, с наложено на касатора на основание чл.29, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора административно наказание „глоба” в размер на 350 /триста и петдесет/лева, за нарушение на чл.16, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят поддържа, че административното обвинение за извършено от него нарушение не е доказано по несъмнен начин. Твърди, че Старозагорският районен съд не е констатирал допуснатите в хода на административнтонаказателното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на издаденото наказателно постановление. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 670/19.11.2015 г на Заместник-кмета на Община Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, изразява писмено становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли решението на Старозагорския районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С Решение № 295 от 19.05.2016г. по АНД № 518/2016 г. на Районен съд Стара Загора е потвърдено Наказателно постановление № 670/19.11.2015 г., издадено от Заместник-кмета на Община Стара Загора, с което на Б.С.Ш. на основание чл.29, ал.1 от НОРОСЗ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 350 лева, за нарушение на чл.16, ал.2 от същата наредба от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора .

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 20.07.2015г. в 07:55 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Капитан Никола Андреев” между № 3 и № 5 при извършване на маневра с автомобил ДАФ с рег. № СА2281МК, водачът е качил автомобила върху тротоара, като с тези си действия е повредил тротоарни плочки с площ около 2 кв.м.

По съображения за формална, процесуална и материална законосъобразност въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление в посочената му част. Приел е, че нарушението, за което е повдигнато административнонаказателно обвинение, е доказано по безспорен начин, като са изложени подробни съображения относно наведените в жалбата оплаквания и тяхната неоснователност.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд че при издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени в наказателното постановление.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила. По аргумент от нормативното разрешение, дадено с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде издадено въпреки допуснати нередовности в АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор. Следователно не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание. В случая непосочването на ЕГН и домашен адрес на лицето /при положение че е вписан служебен такъв/, посочено като свидетел при съставяне на АУАН и подписало акта в това качество, не представлява и не може да бъде квалифицирана като съществена нередовност в съдържанието на АУАН от категорията на посочените по-горе.

Указания в чл.52, ал.1 от ЗАНН едномесечен срок за издаване на НП е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не може да обуслови незаконосъобразност на издаденото след този срок НП.

Относно оплакването, че съдът неправилно е приел за доказано нарушението, следва да се каже, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка от гл. т на съставомерните факти и обстоятелства по обвинението за допуснато от Б.Ш. нарушение по чл. 16, ал.2 от НОРОСЗ /повреждане на тротоарната настилка/, безспорно се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства в т.ч. от показанията на разпитаните в качеството на свидетели по делото лица – на актосъставителя Йордан Минчев, свидетеля на установяване на нарушението – Антонио Николов и свидетеля-очевидец на извършване на нарушението – Валери Димитров Иванов. Преходната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно, като съдът е изложил убедителни съображения на кои от тях и защо дава вяра, за да обоснове преценката си за обективната действителност по казуса. От една страна наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга Б.Ш. не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. Направеното пред настоящата касационна инстанция искане за събиране на гласни доказателствени средства, освен че е процесуално недопустимо, по аргумент от разпоредбата на чл.219 от АПК, също така не може да санира проявеното процесуално бездействие на санкционираното лице в хода на въззивното производство да установи и докаже с допустими от закона доказателствени средства своята защитна теза. В този смисъл правилно с оспореното решение е прието за доказано, че Ш. е осъществил състава на административно нарушение по чл.16, ал.2 он НОРОСЗ, поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност на основание чл.29, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт.

С оглед изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационни основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295 от 19.05.2016г. по АНД № 518/2016 г.по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.