Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

273    17.10.2016 година   град Стара Загора

 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА   

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

При секретар  З.Д.         

И с участието на прокурор Румен Арабаджиков                                                 

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 254 по описа  за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

   Образувано е по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Стара Загора против Решение № 171 от 28.04.2016г., постановено по АНД № 352/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 51/ 22.02.2016г., издадено от Директора на РЗОК – Стара Загора.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че доколкото действащата към датата на извършване на деянието санкционна разпоредба на чл.105а от ЗЗО е отменена към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на издаването на наказателното постановление /с § 34 от ЗИД на ЗЗО – ДВ бр. 48/ 2015г./, при прилагането на чл.3, ал.2 от ЗАНН правното основание за налагане на имуществена санкция на изпълнителя на медицинска помощ се явява отпаднало. Поддържа, че по силата на § 45, ал.1 и ал.2 от ЗИД на ЗЗО /ДВ бр. 48/ 2015г./, е продължено действието на чл.105а от ЗЗО /отм./ по отношение на висящи производства по налагане на санкции. Излага доводи, че дори действието на чл.105а от ЗЗО да не е продължено по силата на § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО, то възприетата от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл.105а от ЗЗО /отм./ се явява по-благоприятния за нарушителя закон по см. на чл.3, ал.2 от ЗАНН в сравнение с действащата санкционна норма на чл. 106, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗЗО. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 55/ 22.02.2016г. 

 

Ответникът по касационната жалба – „Индивидуална практика за специализирана дентална помощ – д-р Б.” ЕООД – гр. Казанлък, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, за което излага подробни съображения в представеното писмено възражение

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.     

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Казанлък  се е развило по жалба на „Индивидуална практика за специализирана дентална помощ – д-р Б.” ЕООД – гр. Казанлък, против Наказателно постановление /НП/ № 51/ 22.02.2016г., издадено от Директора на РЗОК – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 43/ 10.02.2016г., на „ИПСДП – д-р Б.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50лв., на основание чл.105а, ал. 1 от ЗЗО /редакция преди изменения обн. в ДВ бр.48 от 2015г./ и § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО /обн. ДВ бр. 48/ 2015г./ във връзка с Указ № 883/ 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, за нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр. с чл. 85, ал.2 от НРД за денталните дейности за 2015г. и § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО /обн. ДВ бр. 48/2015г./ Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че ЛЗ – „Индивидуална практика за специализирана дентална помощ – д-р Б.” ЕООД, в качеството си на изпълнител на извънболнична дентална помощ, сключил договор с НЗОК, като не е отбелязал в здравно-осигурителната книжка на ЗОЛ Капка Радославова Милкова отчетените дентални дейности за м. май 2015г., не е спазил условията и реда за оказване на  медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в НРД 2015 за денталните дейности.

 

Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че към момента на съставянето на АУАН и издаването на НП административно наказателната разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността на изпълнителя на медицинска помощ, е отменена със ЗИД на ЗЗО /ДВ бр. 48 от 27.06.2015г./, а действащият към момента закон не предвижда налагане на административни санкции за описаното в наказателното постановление деяние. С оглед на което е обоснован извод, че с отмяната на разпоредбата, регламентираща съставомерността на деянието и съотв. обуславяща квалифицирането му като административно нарушение, са налице предпоставките по чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон и респ. за отмяна на наказателното постановление.

 

            Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

   Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В ал.2 на чл.3 от ЗАНН е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Обосновано въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.3, ал.2 от ЗАНН, за прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон. Посочената норма визира случаите, когато в периода между извършване на нарушението и влизане в сила на издаденото за него НП, се измени разпоредбата, установяваща съставомерните елементи на деянието, въз основа на които същото се квалифицира като административното нарушение или се измени вида и/или размера на предвидената за това нарушение санкция – тогава следва да приложи този закон, който се явява “по-благоприятен” за нарушителя.

   В случая в издаденото от Директора на РЗОК – Стара Загора НП № 51/ 22.02.2016г. е посочено, че ЛЗ „Индивидуална практика за специализирана дентална помощ – д-р Б.” ЕООД, е санкционирано на основание чл.105а, ал. 1 от ЗЗО /редакция преди изменения обн. в ДВ бр.48 от 2015г./ и § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО /обн. ДВ бр. 48/ 2015г./ във връзка с Указ № 883/ 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, за нарушение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр. с чл. 85, ал.2 от НРД за денталните дейности за 2015г. и § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО /обн. ДВ бр. 48/ 2015г./, за това, че в качеството си на изпълнител на извънболнична дентална помощ, сключил договор с НЗОК, като не е отбелязал в ЗОК на ЗОЛ Капка Милкова отчетените дентални дейности за м. май 2015г., не е спазил условията и реда за оказване на  медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в НРД 2015 за денталните дейности.

Със ЗИД на ЗЗО /обн. ДВ бр.48 от 27.06.2015г./, нормата на чл.105а от ЗЗО, регламентираща, че изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, определени в НРД, се наказва с глоба в размер от 50 до 100 лв. за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. за едноличните търговци и юридическите лица, е отменена. Следователно разпоредбата на чл.105а, ал.1 от ЗЗО, на основание на която е ангажирана отговорността с налагане на имуществена санкция на „ИПСДП – д-р Б.” ЕООД, към датата на съставяне на АУАН - 10.02.2016г. и съотв. към датата на издаване на НП - 22.02.2016г., е била отменена т.е не е била част от действащото законодателство. Неоснователно е възражението на касатора, че доколкото нормата на чл.105а от ЗЗО е била в сила към момента на извършване на административното нарушение /м. май 2015г./, по силата на § 45, ал.1 и ал.2 от ЗИД на ЗЗО /ДВ бр. 48/ 2015г./, действието на отменената разпоредба на чл.105а от ЗЗО следва да се счита за продължено по отношение на процесното административно нарушение и неговото санкциониране. Съгласно §45, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО /ДВ бр. 48/2015г./, до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал.1 проверките от финансовите инспектори, лекарите-контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършват по досегашния ред, като в ал.2 на §45 е предвидено, че проверките по ал.1, налагането на санкции и тяхното обжалване, които са започнали до приемане на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал. 1, се приключват по досегашния ред. Нормата на § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО /ДВ бр.48/ 2015г./ обаче урежда единствено процесуалния ред, по който следва да се извършват /довършват/ проверките и производствата по налагане на санкции и тяхното обжалване до приемането на нови национални рамкови договори по чл. 53, ал.1 от ЗЗО. В този смисъл с § 45, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО във вр. с чл. 34 от Указ № 883/ 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, се продължава действието единствено на изменените /отменените/ със ЗИД на ЗЗО /ДВ бр.48/ 2015г./ процесуалноправни норми, регламентиращи процесуалния ред и условия за упражняване на контролните правомощия от органите на НЗОК при извършването на проверки, налагането на санкции и тяхното обжалване т.е. на нормите, уреждащи  процедурата, формата и сроковете за провеждане и за довършване на висящи такива производства. Отменената разпоредба на чл.105а, ал.1 от ЗЗО не е процесуална, а материална – административнонаказателна норма, с която нарушаването от изпълнителя на медицинска помощ на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, е регламентирано като съставомерно и наказуемо деяние, квалифицирано като административно нарушение. Следователно действието на чл.105а от ЗЗО не е продължено по силата на § 45, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО и съответно след отмяната на разпоредбата със ЗИД на ЗЗО /ДВ бр.48/ 2015г./, същата не представлява валидно правно основание за ангажиране на административно наказателна отговорност и респ. за налагане на административнонаказателни санкции.

 

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че дори действието на чл.105а от ЗЗО да не е продължено по силата на § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО, то възприетата от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл.105а, ал.1 от ЗЗО /отм./ се явява по-благоприятния за нарушителя закон по см. на чл.3, ал.2 от ЗАНН в сравнение с действащата санкционна норма на чл. 106, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗЗО. На първо място съдът намира, че с измененията на ЗЗО /ДВ бр.48/ 2015г./, нарушаването на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД,  не е предвидено като съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН и в частност не съставлява нарушение по чл. 106, ал.3 от ЗЗО, като основание за налагане на административна санкция. Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.3 и ал.4 за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.106,  ал. 1 и 2, чл.103, чл.104, чл. 105д и чл. 105е и глава трета, когато нарушението е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв. Нарушаването на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД, не представлява нито нарушение на ЗЗО, нито на нормативен акт по прилагането му. Действително съгласно константната съдебна практика НРД има характер на подзаконов нормативен акт, но не представлява нормативен акт по прилагането на ЗЗО. Тази извод следва както от разпоредбите на ЗНА /определящи като нормативни актове по прилагането на закона правилниците, наредбите и инструкциите/, така и от предметното съдържание на НРД за медицински/ дентални дейности, очертано в разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗЗО. Последното се свежда до регламентация относно  условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях;  отделните видове медицинска помощ и условията и реда за нейното оказване,  документацията и документооборота и т.н. По дефиниция с Националните рамкови договори, в съответствие със законите и актовете в областта на здравеопазването, здравното осигуряване и свързаните с тях обществени отношения, се определят здравно-икономически, финансови, медицински, организационно-управленски, информационни и правно-деонтологични рамки, в съответствие с които се сключват договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска/ дентална помощ. Ето защо не може да се приеме, че след отмяната на санкционната разпоредба на чл.105а от ЗЗО, нарушаването на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД, е регламентирано в закона като административно нарушение по административнонаказателния състав на чл.  106, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗЗО. Всъщност със ЗИД на ЗЗО  / ДВ бр. 48/ 27.06.2015г./ ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН на изпълнителите на медицинска помощ е регламентирано единствено за допуснати от тях нарушения по чл.105д и чл.105е от ЗЗО,  като в новата разпоредба на чл.55, ал.2, т.6б е предвидено санкциите при неизпълнение на НРД, вкл. и при нарушаването на условията и реда за оказване на медицинска/ дентална помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, да се определят в самия НРД, като елемент от неговото нормативно установено съдържание. 

 

           Отделно от това ако наказващият орган е считал, че деянието на санкционираното лице след отмяната на чл.105а, ал.1 от ЗЗО съставлява административно нарушение по чл.106, ал.3 от ЗЗО, е следвало наказателно постановление да съдържа съответната правна обосновка на обвинението. В случая в издаденото наказателно постановление деянието на санкционираното лице не е квалифицирано като нарушение по чл.106, ал.3 от ЗЗО, а като такова по чл.105а, ал.1 от ЗЗО /отм./ във вр. с § 45 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО / ДВ бр. 48/2015г./.

 

           С оглед на гореизложеното следва да се счита, че с изменението на ЗЗО  /ДВ бр. 48/ 27.06.2015г./ и с отмяната на чл.105а, ал.1 от ЗЗО, нарушаването на условията и реда за оказване на медицинска/ дентална помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в НРД, не съставлява административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН и при прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, Наказателно постановление № 51/ 22.02.2016г. на Директора на РЗОК, с което на основание чл.105а, ал.1 от ЗЗО /отм./ е ангажирана отговорността на „ИПСДП – д-р Б.” ЕООД, правилно е отменено от Казанлъшкия районен съд.  

 

Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.   

 

           Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                            Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 28.04.2016г., постановено по АНД № 352/ 2016г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 51/ 22.02.2016г., издадено от Директора на РЗОК – Стара Загора.

 

        Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.  

                   

 

 

                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                          2.