Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  275

 

гр. Стара Загора, 11.10. 2016 година

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                          Председател:            БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                           Членове:             ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                               РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря  З.Д.

и с участието на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 257 по описа  за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

                                                                                                                      Образувано е по касационна жалба от Ивелни Е.Н. *** против Решение № 191/13.05.2016 г. по АНД 325/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № СЗ-1-ЮИР-1/05.02.2016 г., издадено от началника на РДНСК Югоизточен район /ЮИР/. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила – касациони основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.   Излага съображения, че при проверката за законосъобразност на обжалваното НП съдът се е фокусирал единствено върху съответствието му с процесуалните  правила, без да обсъжда въпроса по същество. Счита, че районният съд не е коментирал и не е взел под внимание всяко едно от оплакванията му, изложени в жалбата.  Обосновава липсата на възможност да участва в административното производство по чл.156 от ЗУТ  като нарушение на правото му на защита, тъй като не е могъл да се възползва от възможността да оттегли издадения от него акт, ако се убеди в незаконосъобразността му. Въз основа на изложените съображения прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено обжалваното НП.

 

Касаторът – редовно призован за съдебно заседание, явява се лично, заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

 

Ответникът по касационната жалба – РДНСК ЮИР, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № СЗ-1-ЮИР-1/05.02.2016 г., издадено от началника на РДНСК ЮИР, въз основа на АУАН № СЗ-1/12.01.2016 г., с което НП на И.Е.Н., EГН **********, в качеството му на главен архитект на Община Казанлък, е наложено административно наказания глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 145, ал. 1, изр. 2 ЗУТ,с което е осъществен съставът на чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗУТ . Като административно нарушение  е преценено обстоятелството, че в периода от 23.10.2015 г.  до 27.10.2015 г. в сградата на Община Казанлък – гр. Казанлък, ул. „Розова долина” № 6, в качеството си на гл. архитект на общината И.Н. е  съгласувал в част Архитектурна инвестиционен проект за строеж: „Жилищна сграда с обекти за ОДО в комплекс за социални дейности  със ЗП 366,24 кв. м и РЗП 1854,48 кв. м,  с предвидени 16 апартамента, магазин за хранителни сток, аптека и 6 гаража”, строеж четвърта категория, УПИ ХХ-8884 – за социални дейности, кв. 43 по плана на гр. Казанлък, в противоречие  с действащия план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със Заповед № 1381/13.07.2015 г. на кмета на Община Казанлък относно допустимото предназначение и видове дейности на сградите в този УПИ. За  УПИ ХХ-8884 съгласно ПРЗ се предвиждало предназначение „обществено обслужване”, средноетажно свободно застрояване и озеленяване. Проектираната сграда била жилищна по смисъла на чл. 97, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В същата били предвидени 4 етажа с по 4 апартамента, а на кота 0 – магазин за хранителни стоки, аптека, 6 гаража, 6 прилежащи склада, 1 самостоятелен склад. Проектираната сграда по своята функция не отговаряла на предназначението, определено с ПРЗ: обществено обслужване – за социални дейности, нито на видовете дейности, допустими в чл. 39, ал. 1 от Наредба № 7. Проектът в част Архитектурна бил съгласуван от Н. като съответстващ на ПУП и ПРЗ, а в действителност проектът не съответствал на действащия ПРЗ по отношение на предназначението на сградата и видовете дейности в нея. 

 

За да потвърди НП, районният съд след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства приема за безспорно установено, че арх. И.Н., в качеството си на длъжностно лице, е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, за което му е наложено административно наказание – глоба в минималния размер, предвиден в закона. Отхвърля се като неоснователно възражението на жалбоподателя, че при издаване на процесното НП административно наказващият орган не се е съобразил с с приложение № 2, т. 3 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, в което приложение са посочени обектите за обществено обслужване в областта на социалните услуги. Съдът изтъква като мотив обстоятелството, че в процесния инвестиционен проект липсват данни относно предлагането на какъвто и да е вид социална услуга от посочените в цитираното приложение.

 

     Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е правилно.

 

  Деянието, за което е привлечен към отговорност Главният архитект на Община Казанлък И.Н., е за одобряване в част Архитектурна на инвестиционен проект за строеж: „Жилищна сграда с обекти за ОДО в комплекс за социални дейности  със ЗП 366,24 кв. м и РЗП 1854,48 кв. м,  с предвидени 16 апартамента, магазин за хранителни сток, аптека и 6 гаража”, строеж четвърта категория, УПИ ХХ-8884 – за социални дейности, кв. 43 по плана на гр. Казанлък, в противоречие  с действащия ПРЗ. За нарушения на законовите изисквания при одобряване на строителни книжа, какъвто е инвестиционният проект, длъжностните лица носят административнонаказателна отговорност на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.

 

Напълно се споделя извода на районния съд, обоснован със събраните по делото доказателства, че са спазени формалните законови изисквания при издаване на АУАН и НП, а извършването на вмененото нарушение е установено по несъмнен начин. Одобряването на инвестиционни проекти е изключителна компетентност на главните архитекти на общините, съгласно чл.145, ал.1 от ЗУТ и се състои в проверка на съответствието им с ПУП и правилата и нормативите за застрояване. Проектирането на сграда с функция, различна от предвиждането по ПРЗ, представлява несъответствие на инвестиционния проект с ПУП, а одобряването на такъв проект е в нарушение на чл.145, ал.1, изр.2 от ЗУТ - посочено изрично в обжалваното НП.

   

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за поземлени имоти, урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване. За УПИ XX-8884, кв. 43 в гр.Казанлък, действащият ПУП е ПРЗ, одобрен със Заповед № 1381/13.07.2015 г. на Кмета на Община Казанлък. Предвиденото с ОУП  предназначение за УПИ XX-8884 е за обществено обслужване, като с ПРЗ това предназначение е запазено, но е конкретизирано – за социални дейности. Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № 7 обектите за обществено обслужване осигуряват дейностите по образование, здравеопазване и социални грижи, култура, религия, административни услуги, търговия, обществено хранене и битови услуги или други обществено обслужващи дейности. Съгласно т.3 от Приложение № 2 към чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 2003г за номенклатурата на видовете строежи, обекти за обществено обслужване в областта на социалните услуги са сградите и самостоятелните обекти в сгради за предоставяне на социални услуги в общността и в специализирани институции по реда на ЗСП и ППЗСП, като е предвидено, че социалните услуги - резидентен тип (център за настаняване от семеен тип, център за временно настаняване, кризисен център, преходно жилище, защитено жилище, наблюдавано жилище и приют), се предоставят в жилища и се категоризират по критериите за жилищни сгради и самостоятелни обекти /жилища/.

 

При така очертаната нормативна уредба правилно е прието, че проектираната жилищна сграда по своята функция не отговаря на предвижданията на ПУП. Така проектираната сграда е жилищна по смисъла на чл. 97, ал. 1 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвидени са 4 етажа с по 4 апартамента  на коти +2,60, +5,50, +8,40 и +11,30, а на кота 0 – магазин за хранителни стоки, аптека, 6 бр. гаражи, 6 бр. прилежащи складове, 1 бр. самостоятелен склад. Видно от ОУП на Казанлък, УПИ XX-8884 попада в територия за обществено обслужване, за която е недопустимо строителство на жилищна сграда. Според легендата към ОУП тези зони са предназначени предимно за осигуряване на обекти за обществено обслужващи дейности: образование, здравеопазване, социални грижи, култура, религия, административни и делови услуги, търговия и други видове дейности от третичния и четвъртичния сектор /финансово-кредитно обслужване, спорт, отдих, забавления, информационно обслужване и др/. Не се допуска промяна на предназначението на терени на съществуващи учебни, детски и здравни заведения освен за нуждите на социалното, здравното, образователното и културното обслужване. Влязлото в сила изменение на ПУП-ПРЗ, одобрено със Заповед № 1381/13.07.2015 г. на Кмета на Община Казанлък,  също не включва предвиждане на жилищни сгради. Данни за такова предвиждане се съдържат само в обяснителната записка към проекта,  която е част от процедурата по издаване на заповедта за изменение на плана. В крайния административен акт обаче - в диспозитива на влязлата в сила Заповед № 1381/13.07.2015 г. на Кмета на Община Казанлък  и в графичната част към нея, не са посочени параметри за жилищно строителство. Това обстоятелство категорично не позволява да се направи извод, че в УПИ XX-8884 – за социални дейности е допустимо застрояване с жилищни сгради. В този смисъл Инвестиционният проект е изготвен и съгласуван в противоречие на действащия ПУП-ПРЗ по отношение на предназначението на сградата в нарушение на чл. 145, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ. Независимо от посоченото наименование на обекта, за който е одобрен инвестиционен проект и е издадено процесното РС,  а именно „Жилищна сграда в комплекс за социални дейности” несъответствието с ПУП е налице, тъй като проектът е разработен само за една изцяло жилищна сграда  при липса на проектиране на комплекс, част от който да е жилищната сграда.

 

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по съществото на спора. От мотивите на съдебния акт е видно, че са възприети както посочената в НП фактическа обстановка, така и дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието. Обсъдени са възраженията на привлеченото към отговорност лице и са приети за несъстоятелни. Неучастието на главния архитект на общината в производството по чл.156 от ЗУТ пред РДНСК не влияе върху законосъобразността на издадено от началника на РДНСК Югоизточен район в отделно и напълно самостоятелно производство НП за извършено нарушение в дейността по одобряване на инвестиционни проекти.

 

Няма касационно оплакване, нито основание за изменение размера на наложената санкция, който с обжалваното решение е определен в предвидения от чл.232, ал.1 от ЗУТ минимум.

                                                               Като е достигнал до същите правни изводи относно Наказателно постановление № СЗ-1-ЮИР-1/05.02.2016 г., издадено от началника на РДНСК

Като е достигнал до същите правни изводи относно НП № СЗ-1-ЮИР-1/05.02.2016 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район и го е потвърдил, Районен съд Казанлък  е постановил законосъобразен акт, който при отсъствие на твърдените касационни основания за отмяна, както и на основания за нищожност и недопустимост следва да бъде оставен в сила.

 

    Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191/13.05.2016 г. по АНД 325/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № СЗ-1-ЮИР-1/05.02.2016 г., издадено от началника на РДНСК Югоизточен район.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                              2.