Р Е Ш Е Н И Е

№292 01.11.2016 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора П.Д. като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАНД №258 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на РО «НСК» Стара Загора против Решение №169/27.04.2016г., постановено по А.Н.Д. №1654 по описа за 2015г. на Казанлъшкия районен съд. С решението е отменено Наказателно постановление №СЗ-25-12/27.11.2015г. издадено от Началника на РО «НСК» Стара Загора с наложено на С.В.С. административно наказание глоба в размер на 500лв. за това, че в периода от 16.06.2015г. до 22.06.2015г. по местонахождение на строежа «Пристройка за национален център за природо-математически науки» гр. Казанлък, не е осигурил изпълнението на същия в съответствие с одобрения инвестиционен проект и правилата за изпълнение на строителни и монтажни работи, като при изпълнение на масов изкоп е допуснал достигане на дълбочина приблизително 2м по северната част на изкопа, без да са отчетени видимите разлики в нивата на фундиране на съществуващата сграда училището и новия стреж, и без да уведоми проектанта по част «Конструктивна» на работния инвестиционен проект за предписване на решение относно начина на фундиране и укрепване на изкопа, при разлика повече от +/- 20см от посочените в проекта коти. Като е допуснал изпълнение на масов изкоп с дълбочина около 2м / приблизително 1.40м под котата на основите на училището в контактната зона/ техническия ръководител не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект и правилата за изпълнение на строителни и монтажни работи / отговорност по чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ вр. с чл. 163а ал.4 изр. първо от ЗУТ/, за което му е наложено наказание на основание чл.233 от ЗУТ – обща административно наказателна разпоредба.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е изложил мотиви, че разпоредбите на чл.163 ал.2 т.1 вр. с чл.163а ал.4 изр. първо от ЗУТ не визират в хипотезите си фактите, субсумирани под фактическото обвинение отправено на техническия ръководител. Изложени са и подробни доводи по същесво, а именно, че аварията, описана в НП, а именно срутване на стена на училището – ПМГ в гр. Казанлък, чиито основи са плитки на 60см дълбочина и изградени от речни камъни, посредством суха зидария, е настъпила като последица от изготвянето, одобряването и разрешеването на строителството по проект, който не отговаря на нормативните изисквания, не предписва адекватни строителни работи и не осигурява безопасното им извършване. Проектантите и лицата, дали положителна оценка за съответствието на проекта са били нормативно задължени да проведат предварително изследване като с изготвянето и одобряването му се гарантира пред трети лица, в т.ч. и строителя, че предписаните строителни действия не биха довели до опасност от хлъзгане и преобръщане на основата. Съдът е преценил още, че АУАН е съставен след повече от три месеца, считано от 23.06.2015г., на която дата е станал известен нарушителя и нарушението, съгласно показанията на актосъставителя, че на тази дата са се виждали видимите разлики в нивата на фундиране. Следователно, още на 23.06.2015г. е било известно на АНО, че техническия ръководител извършва нарушение.

В касационата жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на събрания по делото доказателствен материал за релевантните за отговорността факти. За да заключи, че обвинението не е доказано, съдът е изключил показанията на свидетелите Мирчев, Георгиев и Хаджиев, съответно прокурист, технически ръководител и багерист при строителя «СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ЗАГОРА» ЕАД, както и тези на свидетелите Коева, Владимирова и Иванова – зам.-кмет, Главен инженер в община Казанлък, и старши инспектор РО НСК Стара Загора. Изцяло е кредитирал показанията на свидетеля Радев върху тях формира своето убеждение относно субективните и обективните признаци на деянието. Първата група свидетели за заинтересовани като работници на строителя и правилно техните показания са ценени при съобразяване на това обстоятелство и съответно са игнорирани и предвид отговорността, която биха могли да носоят по НК. В своето решение съдът приравнява на тях по заинтересованост и свидетелиет Иванова, Коева и Владимирова, които са представители на възложителя – Община Казанлъки и на контролния орган РО НСК Стара Загора. В техните функции обаче не влиза ръковдство и изпълнение на СМР, нито охрана на безопасността на труда, поради което РС Казанлък напълно необосновано не обсъжда техните показания, че основите на ПМГ са били видимо оголени с повече от 20см. Преди настъпване на аварията и за това не е бил уведомен проектанта по част «Конструктивна» за предписване на ново проектно решение. Съдът не обсъжда и показанията на св. Хаджъ, въпреки че отбелязва неговата липса на заинтересованост от изхода на делото. Защитната теза на въззивния жалбоподател, включвала следното твърдение: инж. С. е считал съществуващия каменен зид – част от сутерена на премахната 2-етажна сграда, за основа на ПМГ, поради което изпълнил изкопа с дълбочина 2м. Този зид бил паднал непосредствно преди срутването и разкрил плитките основи на ПМГ, за които техническият ръководител не подозирал до момента на аварията. Тази теза не се подкрепя от показанията на св. Владимирова, която не изпълнявала длъжността главен инженер при възложителя и е отговаряла за инвеститорския контрол на строежа. Според нейните показания, на 22.06.2015г. вече е изпълнен масовия изкоп с големия багер и е предстояло изкопаване с малък багер в контактната зона с ПМГ за изливане на ивични основи. Старата пристройка към ПМГ е била изцяло съборена. Основите на училището са били разкрити, като дъното на изкопа е било на около 30см под каменната зидария на тези основи. Тези показания изцяло подкрепят административното обвинение, че техническия ръководител не е спазил проекта като е допуснал да се извършва изкоп при отклонение с повече от 20см. от котите дадени в проекта. В същия смисъл са и показанията на инж. Коева, посетила стрежа веднага след първото срутване. В този смисъл – за подкопаване на плитките основи на ПМГ са и показанията на св. Иванова, както и представения снимков материал. Че старата пристройка е била изцяло премахната, а основтие на гимназията – оголени сведетлстват и св. Хаджъ, пристъствал на 22.06.2015г. на строителната площадка около 9.00ч.-9.30ч. като представител на СИТИГАЗ във връзка с необходимостта от преместване на газоразпределително табло. Направил е снимка на контактната зона, която съдът не прие като доказателство по делото, но на която ясно личи, че основите на гимназията са подпокопани. Тези показания изобщо не са обсъдени, а се стига до напълно обратния извод, че едва след аварията се разкрива, че зидарията, която е достигала почти до нивото на изкопа и се е разрушила по време на авараията, не е съставлявала основи на ПМГ, а неразрушена сутеренна стена от уж съборената съседна сграда, зад която са били скрити основите на училището, а тези основи не са стена на мазе, както е зададено в одобрения проект и не достигат до кота 3.55, както е посочено в проекта, а са само на около 0.60см. дълбочина. Приема се от съда, че преди аварията не са били налице видими разлики в нивата на фундиране на училището и на новия строеж и едва след срутването на стената на ПМГ е било установено обстоятелството, че ивичната основа на северната калканна стена е изградена от речни камъни на суха зидария едва на дълбочина от 60см. В контекста на показанията на незаинтересованите свидетели, този извод на съда е необоснован. Съдът се е основал само на показанията на св. Радев, които е обсъдил обстойно, като са кредитирани неговите предложения за причината, механизма и вината за аварията на 22.06.2015г. и е направен обобщаващият извод, че не само поведението на техническия ръководител, но и това на строителя не е причина за настъпилата авария, поради което НП е незаконосъобразно. При аргументиране на тази теза е нарушен чл. 13 ал.2 от НПК, принципа на разкриване на обективната истина по реда и със средствата предвидени в НПК. Радев не е бил на обекта преди срутването, нито е участник в строителството, като е посетил строежа на 22.06.2015г. след срутването и непосредствените му впечатления не са богати, тъй като свляклата се стена е закривала видимостта към контактната зона. Освен това не е назначаван за вещо лице по делото, за да се възприеме неговото предложение като експертно мнение за причините за настъпилата авария.

Възразява се против извода за неправилно квалифициране на обвинението под нормите на чл.163 и чл.163а от ЗУТ, като се твърди, че съгласно взаимосвързнато им тълкуване техническия ръководител – строителен инженер, архитект или строителен техник, осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163 ал.1 т.1-5 от ЗУТ, като съответно нормата на чл.163 ал.2. т.1 от ЗУТ изисква изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, както и с правилата за изпълнение на СМР. Нормата на чл. 163а ал.4 изр. първо е императивна и въвежда издаължение по време на ръководството на строителните работи да се осигури изпълнение на отговорностите по чл.163 ал.2 т.1-т.5 от ЗУТ.

На следващо място се поддържа, че нарушителя не е открит на 23.06.2015г., а е станал известен след изпъление на реда по Наредба №1/16.04.2007г. за обследване на аварии в строителството, а според чл.14 от същата въз основа наконстатациите в одобрения протокол на ТЕК, органите на ДНСК образуват административно наказателно производство срещу виновните лица. Въпросния протокол, представен по делото, е одобрен на 03.11.2015г. и това е датата на откриване на нарушението и нарушителя, а АУАН е съставен само тринадесет дни по-късно на 16.11.2015г. Решението оставя без коментар протокола на ТЕК и техническата експертиза, върху които е изградено административното обвинение и този пропуск отново разкрива нарушение по чл.14 ал.1 от НПК.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответника – С.В.С., чрез адвокатите си Сръмска и Петрова в подробно изложен отговор оспорва всички аргументи на касатора и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. В одобрения проект, съгласно и констатациите на техническата експертиза, назначена от РО НСК Стара Загора, не са показани никакви разлики в нивата на фундиране на ПМГ и на новата сграда. В проекта – по части строителни конструкции, ОВК и Енергийна ефективност е показан сутерена на ПМГ, граничещ със сутеренната стена на новопроектираната сграда на приблизително една и съща кога – 3.45м. Котата на фундиране на новата сграда е на -3.45м, а в проекта е посочено, че сградата на ПМГ откъм изкопа има сутерен, който е на приблизителна височина -3.45м. Следователно, от проекта не се предполага на ниво -2м. да се наблюдават разлики в нивата на основите на ПМГ и на новопроектираната сграда. Касатора сглобява теза от отклъслечни показания на свидетелите и ги изважда от техния контекст с цел на обоснове твърдението си, че преди аварията е било видимо и ясно, че сградата на ПМГ откъм изкопа няма сутурен, който да е на приблизителна дълбочина -3.45м., а само основи от суха зидария на дълбочина едва 0.60м., които са възприети от техническия ръководител, но въпреки това той е продължил да копае. Техническата експертиза не дава отговор какви са били и как са установени видимите различия в нивата на фундиране, кога и как са констатирани и как е могло да бъдат отчетени, кога строителят е констатирал или е бил длъжен да констатира, различия и е трябвало да уведоми надзора и проектанта.

Поддържа се теза, че в НП са описани поне две нарушения – неосигуряване изпълнинето на строежа в съответствие с одобрения проект и неосигуряване изпълнението на строежа в съответствие с правилата за изпълнение на СМР, като подробно се анализират нормите, посочени като нарушени. Споделя се тезата на въззивния съд за пропускане на тримесечния срок за образуване на административно наказателно производство, като се излагат съображения, че решеинето е постановено при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, в т.ч. и протокола на ТЕК, като административното обвинение не почива на тази експертиза, според касатора.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила съдебното решение.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При постановяване на съдебното решение не е допуснато неправилно приложение на материалния закон – ЗАНН и ЗУТ, поради което не е налице касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК за неговата отмяна.

Изводите на РС Казанлък за допуснато съществено процесуално нарушение на ЗАНН при издаване на НП са правилни, защото отговорността по чл. 163 ал.2 т.1 от ЗУТ е за строителя, който по определение е физическо или юридическо лице, изпълняващо строежа по силата на писмен договор с възложителя. Следователно невъзможно е от правна гледна точка, техническия ръководител да бъде субект на отговорността по посочената правна норма. На следващо място, разпоредбата на чл.163а ал.4 изречение първо от ЗУТ дава определение за „технически ръководител”, но за да се даде отговор на поставения с касационната жалба въпрос, а именно представлява тази разпоредба основание за ангажиране отговорността на техническия ръководител за задълженията на строителя, посочени в чл.163 ал.2 т.1-т.5 от ЗУТ, следва да се прочете цялата разпоредба на чл.163а от същия закон. Нормите се тълкуват според точния им смисъл и според целта на закона, а за целите на административното наказване и строго ограничително. Съгласно чл.163а ал.5 от ЗУТ, когато строежът се изпълнява от възложителя, той е длъжен да осигури технически ръководител. В този случай техническият ръководител носи отговорност за спазването на изискванията на чл. 163, ал. 2 от ЗУТ. Видно е от този текст, че единствения случай, в който техническия ръководител може да бъде държан отговорен за изпълнението на изискванията на чл.163 ал.2 от ЗУТ е случая, в който строежа се изпълнява от възложителя. Тази разпоредба дава отговор на основния по настоящото дело въпрос, а именно носи ли отговорност техническия ръководител за изпълнение на задълженията по чл.163 ал.2 от ЗУТ, когато е в трудови правоотношения с лицето, имащо качеството строител, и отговора е отрицателен. Нормата на чл.163а от ЗУТ прочетена в нейната цялост сочи кой е субекта на отговорността по чл.163 ал.2 от ЗУТ, когато строежа се изпълнява от строител и съответно, когато се изпълнява от възложителя.

След като стана ясно, че техническия ръководител на строителя не е административно наказателно отговорно лице за изпълнение на задължението по чл.163 ал.2 от ЗУТ, не следва да се обсъжда извършил ли е нарушението, в което е обвинен, съответно колко са нарушенията по чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ, защото те не могат да му бъдат вменени в отговорност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №169/27.04.2016г., постановено по а.н.д.№ 1654/15г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.