Решение по Наказателно дело 261/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 278 01.11.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар М.П.

И с участието на прокурор П.Г.

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 261 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – гр. София, против Решение № 270 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 423/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 007-13 от 03.02.2016г., издадено от ВрИД Председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в частта за наложените на С.С.Л. административни наказания – глоба в размер на 5 000лв., на основание чл.35, ал.1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/, за нарушение на чл.8, изр. второ, предл. второ 1 от ЗПУКИ и глоба в размер на 7 000лв., на основание чл.37 от ЗПУКИ, за нарушение на чл.16, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 12, т.4 от ЗПУКИ.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление. Поддържа, че доколкото производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания по ЗПУКИ е особено двуфазно производство, което се развива по реда на специален закон, правилата на ЗАНН при установяването и санкционирането на конфликт на интереси намират приложение само доколкото специалният закон – ЗПУКИ, изрично препраща към общия закон – ЗАНН. Твърди, че тъй като единственото препращане на ЗПУКИ към ЗАНН касае реда и начина за обжалване на наказателните постановления, необосновано, неправилно и незаконосъобразно Старозагорският районен съд е приел наличието на несъответно на чл.18 от ЗАНН санкциониране с едно общо наказание на отделни административни нарушения. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 007-13 от 03.02.2016г. на ВрИД Председател на КПУКИ, в частта му за наложените на С.Л. административни наказания по чл. 35, ал.1 и чл.37 от ЗПУКИ.

Ответникът по касационната жалба – С.С.Л., чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на Наказателно постановление № 008-17 от 03.02.2016г., издадено от ВрИД Председател на КПУКИ, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.С.Л. против Наказателно постановление /НП/ № 007-13 от 03.02.2016г., издадено от ВрИД Председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което на основание чл.30, ал.1 от ЗПУКИ и въз основа на Решение № 284 от 29.08.2013г. на КПУКИ, влязло в сила на 06.01.2016г. (потвърдено с Решение № 115 от 06.01.2016г. по адм. дело № 1439/2015г. на ВАС), на С.Л. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 5 000лв., на основание чл.35, ал.1 от ЗПУКИ, за нарушение на чл.8, изр. второ, предл. второ 1 от ЗПУКИ /по т.1 от НП/ и глоба в размер на 7 000лв., на основание чл.37 от ЗПУКИ, за нарушение на чл.16, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 12, т.4 от ЗПУКИ /по т.2 от НП/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че С.С.Л., в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3, т.23 от ЗПУКИ – Директор на Земеделски институт - гр. Стара Загора, е сключила в гр. Стара Загора граждански договори от 03.01.2011г., от 01.04.2011г., от 01.06.2011г., 01.07.2011г., от 01.08.2011г., от 01.09.2011г., от 01.10.2011г., от 01.12.2011г., от 01.01.2012г., от 01.04.2012г., от 01.07.2012г. и от 15.10.2012г., в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ – Теодора Миткова Л. (нейна дъщеря) и че съотв. че С.Л. не е подала пред органа по назначението – Председателя на Селскостопанската академия - гр.София, декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ за наличие на частен интерес по конкретен повод, при подписването на тези граждански договори. На основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ е постановено отнемане в полза на държавата на полученото от С. Лалево нетно възнаграждение за 03.01.2011г., 01.04.2011г., 01.06.2011г., 01.07.2011г., 01.08.2011г., 01.09.2011г., 01.10.2011г., 01.12.2011г., 01.01.2012г., 01.04.2012г., 01.07.2012г. и 15.10.2012г., в общ размер на 682,48 лева, като на основание чл.33, ал.3 от ЗПУКИ е присъдена в полза на държавата сумата в размер на 8216,82 лева, представляваща материална облага, получена от свързаното със С.Л. лице - Теодора Миткова Л., в резултат на установен с влязлото в сила Решение № 284 от 29.08.2013 г. на КПУКИ конфликт на интереси, като е постановено отнемане на тази сума от С.Л..

С обжалваното решение в оспорената му част Старозагорският районен съд е отменил Наказателно постановление № 007-13 от 03.02.2016г. на ВрИД Председател на КПУКИ в частта му за наложените на С.Л. административни наказания – глоба в размер на 5 000лв., на основание чл.35, ал.1 от ЗПУКИ, за нарушение на чл.8, изр. второ, предл. второ 1 от ЗПУКИ и глоба в размер на 7 000лв., на основание чл.37 от ЗПУКИ, за нарушение на чл.16, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 12, т.4 от ЗПУКИ. Въззивният съд е направил извод, че описаната в наказателното постановление и установена по делото фактическа обстановка сочи наличието на няколко отделни административни нарушения по чл.35, ал.1 от ЗПУКИ във връзка със сключването на всеки един от гражданските договори в частен интерес на свързано със С.Л. лице по смисъла на 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ съотв. на няколко отделни административни нарушения по чл.37 от ЗПУКИ във връзка с неподаването на декларация за частен интерес по повод на всеки един от сключените граждански договори. Изводът е обоснован със съображения, че сключването на всеки един от гражданските договори, ако и да са били сключени с едно и също свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ, съставлява самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на С.Л. за нарушение на чл.8, изр. второ, предл. второ 1 от ЗПУКИ, както и че неподаването на декларация за частен интерес преди или при сключването на всеки един от тези договори ("по конкретен повод" според терминологията на законодателя), е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността й за отделните нарушения на чл.16, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 12, т.4 от ЗПУКИ, поради което санкционирането на привлеченото към отговорност лице с налагането на едно общо наказание за отделните й съставомерни деяния по т.1 и съотв. по т.2 от НП, е в нарушение на принципа, регламентиран в чл.18 от ЗАНН. Основавайки се на датите на сключване на посочените в НП граждански договори и при прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС по тълкувателно дело № 1/2014г., съдът е приел и че административно-наказателното преследване на С.Л. за някои от вменените и нарушения, е изключен по давност, съгласно чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

От фактическа страна по делото безспорно е установено, че с Решение № 284 от 29.08.2013 г. на КПУКИ, потвърдено с влязло в сила и ползващо се със сила на присъдено нещо Решение № 115 от 06.01.2016г. по адм. дело № 1439/2015г. на ВАС, по отношение на С.Л., в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3, т.23 от ЗПКИ – Директор на Земеделски институт гр.Стара Загора, е установен конфликт на интереси във връзка със сключени от нея в гр. Стара Загора граждански договори от 03.01.2011г., от 01.04.2011г., от 01.06.2011г., от 01.07.2011г., от 01.08.2011г., от 01.09.2011г., от 01.10.2011г., от 01.12.2011г., от 01.01.2012г., от 01.04.2012г., от 01.07.2012г. и от 15.10.2012г., в частен интерес на свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ – дъщеря й Теодора Миткова Л., в нарушение на чл.8, изр. второ, предл. 1 от ЗПУКИ. Със същото решение е установено и неподаване на декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ от С.Л. - Директор на Земеделски институт - гр. Стара Загора, за наличие на частен интерес по конкретен повод, при подписването на граждански договори от 03.01.2011г., от 01.04.2011г., от 01.06.2011г., от 01.07.2011г., от 01.08.2011г., от 01.09.2011г., от 01.10.2011г., от 01.12.2011г., от 01.01.2012г., от 01.04.2012г., от 01.07.2012г. и от 15.10.2012г., в частен интерес на свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ – дъщеря й Теодора Миткова Л., с което е нарушила чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗПУКИ. Съгласно разпоредбата на чл.30 от ЗПУКИ, в едномесечен срок от влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, председателят на комисията издава наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл.35 и чл.37 и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3, като в тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че сключването на всеки един от гражданските договори, ако и да са били сключени с едно и също свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ, съставлява самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на С.Л. за нарушение на чл.8, изр. второ, предл. второ 1 от ЗПУКИ, с налагане на отделно административно наказание, както и че неподаването на всяка отделна декларация за частен интерес преди или при сключването на всеки един от тези договори (доколкото изискването за подаване на декларацията е "по конкретен повод"), е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността й за нарушение на чл.16, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 12, т.4 от ЗПУКИ. Несъмнено Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е единственият легитимен орган относно преценката за наличие или липса на нарушение на ЗПУКИ. Безспорно в случая с влязло в сила Решение № 284 от 29.08.2013 г. на КПУКИ, е прието, че със сключването от С.Л. на граждански договори от 03.01.2011г., от 01.04.2011г., от 01.06.2011г., от 01.07.2011г., от 01.08.2011г., от 01.09.2011г., от 01.10.2011г., от 01.12.2011г., от 01.01.2012г., от 01.04.2012г., от 01.07.2012г. и от 15.10.2012г., в частен интерес на свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ, в нарушение на разпоредбите на ЗПУКИ, е налице установен по отношение на Л. конфликт на интереси. Но не може да се приеме за основателно възражението на касатора, че „сключените договори в своята съвкупност представляват нарушение на ЗПУКИ” и съотв. „че е налице един конфликт на интереси”. Всеки един сключен договор представлява отделно нарушение на чл.8, изр. второ, предл. 1 от ЗПУКИ и съотв. всяка неподадена декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ преди или при сключването на договора, съставлява отделно нарушение на чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗПУКИ – т.е налице са множество деяния /действия, респ. бездействия/, всяко от които поотделно осъществява от обективна и субективна страна състав на нарушение /в този смисъл Решение № 7602 от 23.06.2016г. по адм. дело № 2182/ 2015г. по описа на ВАС/. Отделно от това приложените административнонаказателни разпоредби на чл.35, ал.1 и чл.37 от ЗПУКИ, не регламентират като съставомерно изпълнително деяние „установен с влязло в сила решение на КПУКИ конфликт на интереси” – изпълнителни деяния по чл.35, ал.1 и по чл.37 от ЗПУКИ, за които законът предвижда налагането на административни наказания на лице, заемащо публична длъжност, се изразяват „в нарушаване на разпоредба на глава втора от закона” и съответно „неизпълнение на задължението по чл.16 от ЗПУКИ”. В случая при сключването на всеки един от гражданските договори С.Л. е нарушила разпоредба на глава втора от ЗПУКИ респ. всяка неподадена декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ преди или при сключването на съответния договор съставлява отделно неизпълнение на задължението й по чл.16 от ЗПУКИ. Доколкото в административнонаказателния процес липсва регламентация на „продължавано административно нарушение” и няма изрично законово препращане за субсидиарно прилагане на НК относно института на продължаваното престъпление, сключените от С.Л. граждански договори в периода 03.01.2011г. – 15.10.2012г. в частен интерес на свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ, не може да бъде квалифицирано като „едно продължавано нарушение на чл.8, изр. второ, предл. 1 от ЗПУКИ”, като основание за налагане на една обща административна санкция по чл. 35, АЛ.1 от ЗПУКИ. В действащата нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието “продължено нарушение”, като съдебната практика и доктрина е на становището, че „продълженото деяние" има като форма на изпълнителна дейност винаги бездействие /по изключение действие и бездействия в съвкупност/ и представлява неизвършването на определено действие в период от време или състояние на трайно бездействие за този период. Нарушението по чл.37 от ЗПУКИ е под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.16 от ЗПУКИ. Доколкото обаче изпълнението на задължението по чл.16, ал.1 от ЗПУКИ се свързва с точно определен в закона времеви момент /чл.16, ал.2 от ЗПУКИ/, с неподаването на декларацията по чл.12, т.4 от ЗПУКИ от лице, заемащо публична длъжност, когато има частен интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба, преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба, е налице довършено административно нарушение по чл.37 от ЗПУКИ. В този смисъл неподаването на отделни декларации по чл.16, ал.1 от ЗПУКИ преди или към момента на сключването на всеки един от посочените по-горе граждански договори, не релевира форма на изпълнително деяние „продължено нарушение” – касае се за отделни деяния, осъществени чрез бездействие /неподаване на декларация/ и съответно за отделни, макар и еднакви по вид административни нарушения, за които се следват отделни наказания по чл.37 от ЗПУКИ.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че особения двуфазен характер на производството по налагане на административни наказания по ЗПУКИ, задължава наказващия орган при установен „един конфликт на интереси” да наложи едно административно наказание. Действително санкциониращият орган е обвързан от влязлото в сила решение на КПУКИ от гл. т на фактическите и правни изводи досежно наличието на нарушения на разпоредбите на ЗПУКИ и съответно наличието на конфликт на интереси по см. чл.2, ал.1 от ЗПУКИ. Специалният закон изрично е посочил, че наличието на конфликт на интереси се установява от колективен орган, като неговото волеизявление се обективира в индивидуален административен акт - решение (чл.27, ал.1 от ЗПУКИ), което подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Решението на Комисията замества АУАН само за целите на производството по налагане на административни наказания и то доколкото с влизането си в сила, решението презумира със силата на административен акт подлежащите на установяване данни за административното нарушение - както относно самия нарушител, така и относно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Основната функция на АУАН е установителна спрямо нарушението, поради което законодателят приравнява установителния ефект на решението КПУКИ на АУАН, като за разлика от АУАН, влязлото в сила решение не подлежи на оспорване в частта относно установеното нарушение. В случая налагането на отделни административни наказания за всяко едно от нарушенията по чл. 35, ал.1 съотв. по чл.37 от ЗПУКИ не би било в противоречие с влязлото в сила Решение № 284 от 29.08.2013г. на КПУКИ от гл.т на установените с решението релевантни факти и тяхната правна квалификация и не би довело до твърдяната „промяна на броя и вида на нарушенията” от определените с решението на КПУКИ такива. Видно от диспозитива на Решение № 284 от 29.08.2013 г. на КПУКИ, сключването от С.Л. на граждански договори от 03.01.2011г., от 01.04.2011г., от 01.06.2011г., от 01.07.2011г., от 01.08.2011г., от 01.09.2011г., от 01.10.2011г., от 01.12.2011г., от 01.01.2012г., от 01.04.2012г., от 01.07.2012г. и от 15.10.2012г., в частен интерес на свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ, не е квалифицирано като „едно” нарушение на чл.8, изр. второ, предл. 1 от ЗПУКИ, а е посочено, че е „в нарушение на чл.8, изр. второ, предл. 1 от ЗПУКИ”. Формулировката на втория диспозитив на решението на КПУКИ – във връзка с неподаването на декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ от С.Л. за наличие на частен интерес по конкретен повод, при подписването на граждански договори от 03.01.2011г., от 01.04.2011г., от 01.06.2011г., от 01.07.2011г., от 01.08.2011г., от 01.09.2011г., от 01.10.2011г., от 01.12.2011г., от 01.01.2012г., от 01.04.2012г., от 01.07.2012г. и от 15.10.2012г., в частен интерес на свързано лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ, с което е нарушила чл.16, ал.1 и ал.2 от ЗПУКИ, също не дава основание да се приеме установяването на едно единствено нарушение, като основание за налагане на общо наказание по чл.37 от ЗПУКИ.

Противно на твърденията на касатора, константна е съдебната практика, че специалният закон – ЗПУКИ, не изключва приложението на общите разпоредби на ЗАНН. В случая в ЗПУКИ е уредено отклонение от производството по ЗАНН, което отклонение се изразява в това, че установяването на нарушения на разпоредбите на глава втора от ЗПУКИ и неизпълнението на задължението по чл.16 от ЗПУКИ, не става с акт за установяване на административно нарушение, а с решение на КПУКИ по чл.27 от ЗПУКИ в самостоятелна фаза, по реда на АПК. Това решение има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК, съгласно чл.27, ал.5 от ЗПУКИ. След влизане в сила на решението и на основание чл.30 от ЗПУКИ Председателят на КПУКИ издава наказателното постановление. Наличието на специална правна уредба относно процедурата по установяване на нарушения по ЗПУКИ изключва прилагането на ЗАНН единствено и само в частта му за регламентацията относно установяването на нарушенията и съставянето на АУАН. Несъответно на общите принципи за правоприлагане е твърдението на касационния жалбоподател, че общият закон намира приложение само доколкото специалният закон препраща към него. За всички въпроси, свързани с реализирането на административнонаказателна отговорност по ЗПУКИ, които не са предмет на специална правна уредба, се прилага общия закон – ЗАНН. Обстоятелството, че само в чл.30, ал.2 от ЗПУКИ е посочено, че наказателното постановление се обжалва по реда на ЗАНН, не означава, че не са приложими разпоредбите на ЗАНН определящи кога е налице административно нарушение; по въпросите за административно-наказателно отговорните лица, вината, обстоятелствата изключващи отговорността, давността, административните наказания и др.

В контекста на гореизложеното, при издаването на НП № 007-13 от 03.02.2016г., санкциониращият орган е следвало да съобрази един от основните принципи на административно-наказателното право, регламентиран в чл.18 от ЗАНН, а именно, че за всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание. В случая, по изложените по-горе съображения, са налице няколко отделни нарушения по чл.35, ал.1 и съотв. по чл.37 от ЗПУКИ, за всяко от което /макар и идентични от гл.т. на изпълнителните деяния/, е следвало да бъде наложено отделно административно наказание. Както правилно е приел Старозагорският районен съд, издаването на наказателното постановление при неспазване на основен принцип на административно-наказателното право и процес, регламентиран в чл.18 от ЗАНН, представлява съществено нарушение, опорочаващо наказателното постановление и е абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно, независимо от установеното наличие на съставомерни деяния, квалифицирани като административни нарушения по чл.35, ал.1 и чл.37 от ЗПУКИ.

Изцяло се споделя и извода на въззивния съд, че административно-наказателното преследване на С.Л. за някои от вменените й нарушения, е изключено по давност, съгласно чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. В разпоредбата на чл.11 от ЗАНН е предвидено че по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на НК. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т. д. № 1/ 2014г., при наказателно преследване на административните нарушения следва да се прилага института на абсолютната давност, като с оглед на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. Това означава, че при реализиране на административно наказателната отговорност на лицето и при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая за по-голяма част от вменените на Л. нарушения, е изтекъл абсолютния давностен срок за погасяване на административно наказателното преследване спрямо нарушителя. По изложените по-горе съображения за липса на продължено административно нарушение и съотв че сключването на всеки граждански договор респ. неподаването на всяка декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ представлява отделно административно нарушение, неоснователно е възражението на касатора, че абсолютният давностен срок започва да тече от сключването на последния договор респ. неподаването на последната декларация.

С оглед на гореизложеното фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от Старозагорския районен извод за незаконосъобразност НП № 007-13 от 03.02.2016г., като основание за неговата отмяна. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 270 от 09.05.2016г., постановено по АНД № 423/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 007-13 от 03.02.2016г. на ВрИД Председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, в частта за наложените на С.С.Л. административни наказания – глоба в размер на 5 000лв., на основание чл.35, ал.1 от ЗПУКИ, за нарушение на чл.8, изр. второ, предл. второ 1 от ЗПУКИ и глоба в размер на 7 000лв., на основание чл.37 от ЗПУКИ, за нарушение на чл.16, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 12, т.4 от ЗПУКИ.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.