Р Е Ш Е Н И Е

№ 294 14.11.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П.

и с участието на прокурор П.Д.

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 262 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Брикел” ЕАД гр. Гълъбово, представлявано от Изпълнителния директор Янилин Павлов Павлов, против Решение № 38 от 06.06.2016 г., постановено по АНД № 105/2016 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-000512 от 13.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 245, ал. 1 от КТ. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ за квалифициране на деянието като маловажно. Поддържа, че с оглед липсата на ангажирани по делото доказателства за настъпили вреди по отношение на работниците и служителите и предвид обстоятелството, че нарушението е било отстранено още преди съставяне на АУАН, същото се явява такова с ниска степен на засягане на охраняваните обществени отношение, поради което е приложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 24-000512 от 13.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, алтернативно – да бъде изменен размера на наложената имуществена санкция, съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на „Брикел”ЕАД гр.Гълъбово против Наказателно постановление № 24-000512 от 13.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което на „Брикел”ЕАД на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение на чл. 245, ал. 1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 17.06.2015г. на „Брикел” ЕАД гр. Гълъбово е установено, че дружеството, в качеството му на работодател, не е изплатил в предприятието месечното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната на 1167 работници, в това число и на Еленка Николова Иванова и Сергей Георгиев Георгиев, за периода от 01.04.2015г. – 30.04.2015г. до 30.05.2015г.

Гълъбовският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания. По съществото на спора, въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства, приетата за установена по делото фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказано че „Брикел”ЕАД не е изпълнило законово регламентираното си задължение по чл.245, ал.1 от КТ, което сочи на съставомерно от обективна страна деяние. Въззивният съд е приел, че по отношение на обективираното в НП нарушение не е налице основание за определянето му като маловажно и за прилагане на чл.415в от КТ.

Решението на Гълъбовския районен съд е правилно.

Между страните по делото няма спор по отношение на установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка – че „Брикел”ЕАД, в качеството си на работодател, не е изплатил в срок ежемесечното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от менемалната работна заплата за страната на 1167 работнеци, за периода от 01.04.2015г – 30.04.2016г. до 30.05.2015г. Неизпълнението на задължението по чл.245, ал.1 от КТ релевира наличието на съставомерно от обективна и страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ. Спорният въпрос се свежда до това дали извършеното нарушение представлява маловажно нарушение, като основание за прилагане разпоредбата на чл.415в от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Посочената норма, озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение", регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав.

Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажно. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден /чл.242 КТ/ и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Трудовото възнаграждение е основният стимул за труда на работника и служителя. То е неразривно свързано с осъществяването на правото на труд, най-често е негова цел и необходимо условие за достойно човешко съществуване /Решение № 14 от 23.12.2000г. на Конституционния съд, обн.ДВ, бр.98 от 2000г./.

В случая не може да бъде приложен привилегирования състав на чл.415в КТ, както претендира касатора, т.к. се касае за неизплащане в срок на гарантирания от законодателя минимален размер на трудово възнаграждение на 1167 работници, за които своевременното му изплащане е от жизнено значение, тъй като им осигурява минимални средства за съществуване. Освен това, с оглед конкретиката на процесния казус, трябва да се има предвид, че работодателят е изплатил на работниците гарантирания размер от 60% от от брутното трудово възнаграждение, а не цялото трудово възнаграждение, 19 дни след изтичане на уговорения срок. Следователно за този период от време работниците са оставени без основни средства, с които да осигурят собственото и на семействата си равнище и начин на живот, както и да заплатят поети задължения. Трябва да се каже, че гаранционната норма на чл.245, ал.1 КТ е в полза на работниците, а не на работодателя, и същата би следвало да намери приложение единствено в случаите когато обективни причини възпрепятстват работодателя да изплати в срок пълния размер на дължимото трудово възнаграждение. Поради това и довода на касатора за лошо финансово състояние не може да обуслови извод за наличие на смекчаващи отговорността му обстоятелства. След като работникът престира труда си, то работодателят е длъжен в законовия срок да извърши плащането на работната му заплата.

С оглед на изложеното съдът счита, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на по-благоприятния състав на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като за 1167 работници в „Брикел”ЕАД през периода 30.04.2015г. до 19.05.2015г. безспорно са произтекли вредни последици, изразяващи се в липса на парични средства, с които да живеят.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от „Брикел”ЕАД нарушение по чл.245, ал.1 от КТ, при правилно приложение на закона Гълъбовският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-000512 от 13.07.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 06.06.2016 г., постановено по АНД № 105/2016 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.