Р Е Ш Е Н И Е

№267 19.10.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора П.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №263 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на „Терморем”ЕООД, представлявано от Управителя Георги Борисов Нанов, чрез процесуалния си представител адв. П.Ж. против Решение №39/06.06.2016 год., постановено по АНД №106/2016 год. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е потвърдено НП №24-000513 от 13.07.2015 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на закона и в нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1 т.т.1 и 2 от НПК. Касаторът поддържа неправилност на доводите за липсата на допуснато при издаване на оспореното наказателно постановление нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Изразено е несъгласие с извода на районния съд, за неприложимост на нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като констатираното нарушение е отстранено, т.е. изплатени са трудовите възнаграждения на работниците от една страна, а от друга страна, счита че са налични обективни причини за извършване на нарушението – липса на парични средства, а наличните такива са били използвани на покриване на заплатите на работниците, както и факта, че същото е отстранено във възможно най – краткия срок. Отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора заема становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на въззивното съдебно решение и пледира за оставянето му в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Гълъбово се е развило по жалба на „Терморем”ЕООД гр. Гълъбово, с управител Георги Нанов срещу наказателно постановление №24-000513/13.07.2015 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което въз основа на АУАН №24-000513/23.06.2015 год. и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „Терморем”ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 17.06.2015 год. при извършена проверка се установило, че „Терморем” ЕООД в качеството си на работодател не е изплатило в предприятието месечното трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по - малко от минималната работна заплата за страната на работниците и служителите, в това число и на Светослав Павлов Стоев и Бончо Илиев Иванов за периода 01.04.2015 - 30.04.2015 год. до 30.05.2015 год..

Гълъбовския районен съд е потвърдил оспореното наказателно постановление по съображения за липсата на допуснати процесуални нарушения по реализирането на административнонаказателната отговорност, правилната материалноправна квалификация на установеното неправомерно поведение, както и че с оглед на регулираните обществени отношения, е неприложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Изложил е и съображения, че правилно наложената санкция е към предвидения от закона минимален размер.

Решението на Гълъбовския районен съд е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, за допуснато нарушение при съставянето на АУАН, изразяващо се в допуснато нарушение на чл.40

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а според ал.3, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. АУАН №24-000513/23.06.2015 год. е съставен от извършилия в случая проверката в предприятието и установил нарушението служител на Дирекция „ИТ” Стара Загора - главен инспектор Кр.Вачков /актосъставител/. Като свидетел е посочен Ахмед Абдула Мехмед, подписал се в графата свидетел по установяването на нарушението. Последният, при разпита му в с.з. от 11.05.2016 год. е заявил, че е свидетел „по съставянето на акта”. Действително, неправилно същият се е подписал в акта в качеството си на свидетел по установяването на нарушението. Изложеното обаче не обективира съществено нарушение на процесуалните правила. Въпросното несъответствие не затруднява разкриването на обективната истина, нито накърнява правото на защита на лицето, срещу което е повдигнато административнонаказателно обвинение.

Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, са насочени от една страна да създадат гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса и на следващо място да обезпечат доказването на установеното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение от посоченото в акта лице. Нарушаването на тези изисквания би било основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането му би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административно-наказателното производство. Никоя от тези хипотези не е налице в случая. Изпълнителното деяние на нарушението по повдигнатото спрямо „Терморем”ЕООД обвинение се свързва в случая с бездействие, установимо или не чрез документи, каквито са били събрани. В административната фаза на производството правото на защита на санкционираното лице е било осигурено. С оглед на изложеното изводите на въззивният съд за липса на допуснати процесуални нарушения са правилни и в съответствие с приложимият материален закон.

Неоснователно е и касационното оплакване, че в наказателното постановление не е посочен точния адрес на наказаното юридическо лице, а посочено само „гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, площадка Брикел”. Видно от направената справка в търговският регистър, като седалище и адрес на дружеството е посочено: гр. Гълъбово 6280, Индустриална зона, Административна сграда на Брикетна фабрика. При така установеното, съдът намира, че твърдяното оплакване е неоснователно. На първо място такова оплакване е направено едва с касационната жалба и такова липсва в депозираната жалба пред районният съд, поради което и Районният съд не се е произнесъл по този въпрос, а в настоящето производство се проверяват решението на районният съд, а не наказателното постановление. От друга страна дори и да е налице някакво отклонение от точния адрес, нарушението не е съществено по своят характер, доколкото не е нарушено правото на защита на наказаното юридическо лице.

Неоснователно е и касационното оплакване за неправилност на извода на районният съд за приложението на чл.415 в, ал.1 от КТ. В оспореното решение, са изложени подробни мотиви в тази насока, които се поделят от настоящият съдебен състав, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. Безспорно е че се касае, за обществени отношения, които засягат изплащането на трудовите възнаграждения на работниците, необходими за нормалното им съществуване и преживяване. Правилен е изводът, относно размера на наложената санкция, клонящ към предвиденият минимален такъв от законодателя.

С оглед гореизложеното, касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че решението на Районен съд – Гълъбово следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №39/06.06.2016 год., постановено по АНД №106/2016 год. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на оспорване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.