Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е        

                                                       

            №  279      31.10.2016 година   град Стара Загора

 

                  

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Чл                                                                 Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар  М.П.   

и с участието на прокурор П.Г.                                          

като разгледа докладваното от съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 265 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Т.П.Т. ***, подадена чрез пълномощника му по делото адв. Д. М. ***, против Решение № 330 от 06.06.2016г., постановено по АНД № 837/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-002503 от 14.08.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление деяние би могло да се квалифицира като нарушение на чл.100, ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, но не съставлява административно нарушение по чл. 315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Твърди, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице досежно материалната и процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление, като не е извършена и преценка за наличието на предпоставките по чл.3, ал.2 от ЗАНН, за прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1228-002503 от 14.08.2015г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.   

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Т.П.Т. ***, против Наказателно постановление № 15-1228-002503 от 14.08.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № Т913375/ 24.06.2015г., на Т.Т. е наложено административно наказание глоба в размер 400лв., на основание чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, за извършено нарушение на чл. 315, ал.1 от КЗ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.06.2015г. в 17.50 часа в гр. Стара Загора, на бул. „Руски” до № 59, Т.Т. управлява мотопед с рег. № СТ4150Р собственост на Петър Василев,  без сключена задължителна валидна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката на МПС, което не е спряно от движение.   

 

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, като и  извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, са доказани по безспорен и несъмнен начин. В мотивите към решението са изложени съображения, че приетият и влязъл в сила след издаването на наказателното постановление нов Кодекс за застраховането, по идентичен с отменения КЗ начин регламентира като съставомерно деяние управлението на МПС без действащ и валиден договор за задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите – нарушение по административнонаказателния състав на чл. 638, ал.3 от КЗ, наказуемо с глоба в размер на 400лв., в какъвто размер е и наложеното на Т.Т. наказание, поради което липсва основание за изменение на наказателното постановление при прилагането на чл.3, ал.2 от ЗАНН.  

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

           

В нормата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е предвидено налагане на наказание на лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно административнонаказателната разпоредба на чл.315, ал.1 от КЗ /отм./ обхваща две отделни и самостоятелни административни нарушения – 1. неизпълнение на задължение за сключване на  задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2 от КЗ /отм./ и 2. управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая вмененото на санкционираното лице нарушение не е за неизпълнение на задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.249, т.1 от КЗ /отм./ за регистрирано МПС, което не е спряно от движение /т.е за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 или т.2 от КЗ /отм./, а за управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – нарушение на чл. 315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ.  Противно на твърденията на касатора, субект на нарушението по повдигнатото административнонаказателно обвинение може да бъде всяко лице, което управлява като ползвател МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Административнонаказателната разпоредба на чл. 315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ   съдържа не само санкция, но и диспозиция – деянието, което законът запретява определяйки го като административно нарушение с посочването на съставомерните му признаци, имплицитно съдържа правилото за поведение, нарушаването на което е предвидено като основание за ангажиране на отговорността с налагане на административна санкция.

Ето защо при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, административнонаказващият орган правилно е приложил закона. По делото не е спорно, че управляваното от Т.Т.  МПС – мотопед, е регистрирано на територията на РБългария с рег. № СТ4150Р, водещо се на отчет в сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора. Не са представени доказателства а и не се твърди към момента на проверката автомобилът да е бил спрян от движение по реда и на основание чл.40 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Несъмнено към момента на проверката за управляваното от Т. Т. МПС не е имало действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Управлението на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, без действащ и валиден договор за задължителна застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите и доколкото водачът -  Т.Т., не е собственик на управляваното от него МПС, релевира съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и основание за прилагане на посочената административнонаказателна разпоредба с налагане на предвиденото в нея наказание.  

            Неоснователно е възражението на касатора, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление деяние неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, вместо като нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Основание за прилагането на санкционна разпоредба на чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.3  от ЗДвП е налице тогава, когато за МПС има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, но водачът, управляващ МПС, не носи документът, удостоверяващ това обстоятелство. В случая за управляваното от санкционираното лице  МПС не е имало действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което деянието съставлява нарушение по КЗ, а не по ЗДвП.

             Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че не е налице по-благоприятен за нарушителя закон по см. на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като основание за неговото прилагане. Посочената норма визира случаите, когато в периода между извършване на нарушението и влизане в сила на издаденото за него наказателно постановление, се измени разпоредбата, установяваща съставомерните елементи на деянието, въз основа на които същото се квалифицира като административното нарушение или се измени вида и/или размера на предвидената за това нарушение санкция – тогава следва да приложи този закон, който се явява “по-благоприятен” за нарушителя. В случая Т.Т. е санкциониран на основание действалата към датата на извършване на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП разпоредба на чл. 315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ. Приетият и влязъл в сила след издаването на наказателното постановление нов Кодекс за застраховането /обн. ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, по идентичен с отменения КЗ начин регламентира като съставомерно деяние управлението на МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от лице, което не е собственик на МПС - нарушение по административнонаказателния състав на чл. 638, ал.3 от КЗ, наказуемо с глоба в размер на 400лв. Санкционната разпоредба на 315, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, при прилагането на която е ангажирана отговорността на Т. Т. с издаденото НП № 15-1228-002503/ 14.08.2015г., предвижда налагане на административно наказание глоба от 400лв. до 600лв., като наложеното на Т. наказание е в законово установения минимум – 400лв. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че не е налице основание за намаляване размера на наложената санкция при прилагането на новата разпоредба на чл. 638, ал.3 от КЗ.

 

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Т.Т. нарушение по чл.315, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ /отм./, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 15-1228-002503 от 14.08.2015г.

 

     Не е налице и твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл. 348, ал.3, т.1 - т.4 от НПК, като основание за отмяна на обжалваното решение. Абсолютно неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице досежно формалната и процесуалната незаконосъобразност на наказателното постановление. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като с оглед изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа подробни мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Противно на твърденията на касатора, съдът е изложил подробни мотиви както за липсата на основание за  прилагане на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ /обн. ДВ бр. 102/ 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, така и за липсата на по-благоприятен по см. на чл.3, ал.2 от ЗАНН за нарушителя закон, като основание за намаляване размера на наложената административна санкция.

 

             Предвид изложените съображения съдът намира че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

  Р     Е     Ш     И :

 

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 330 от 06.06.2016г., постановено по АНД № 837/ 2016г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-1228-002503 от 14.08.2015г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

  

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                    

                                                                          2.