Р Е Ш Е Н И Е

№336 07.12.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря З.Д. и с участието на прокурора П.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №272 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Д. ***, против решение №58/01.02.2016 год., постановено по АНД №2818 по описа за 2016 год. на Старозагорски районен съд, с което съдът е изменил наказателно постановление /НП/ №541/09.10.2015 год. на Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, като е намалили наложената санкция от 200.00 на 50.00 лв. и срещу решение №318/02.06.2016 год., с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски по делото, както и е потвърдено наказателно постановление №541/09.10.2015 год. на Директора на РДГ – Стара Загора, в частта в която са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението, а именно 4 пространствени кубически метра дърва за горене от цер. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения за постановяване му при неправилно приложение на закона, при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е съгласен с извода на съдът, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен. От друга страна, доставените дърва са нарязани, поради което и за да се докаже извършването на нарушението, следва да се проверят всички нарязани дървета. Въз основа на изложените в жалбата доводи е направено искане да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на районният съд и да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. По отношение на срещу решението, което е постановено, по депозираната допълнителна молба за произнасяне, и с което е не е уважено искането на адв. Вътков за присъждане на разноски, както и е потвърдено наказателното постановление в частта, в която са отнети в полза на държавата, вещите предмет на нарушението, касаторът, счита че същото е незаконосъобразно, без да излага конкретни мотиви и съображения за противоречието на решението с материалния закон или при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отново е поискано да бъдат отменени решенията на районният съд и да бъде отменено изцяло наказателното постановление, включително и в частта, в която са отнети в полза на държавата, вещите предмет на нарушението, както и да му се присъдят направените разноски по делото пред двете инстанции.

Ответникът по касация – Регионална дирекция по горите – Стара Загора, не изразява становище по депозираните касационни жалби.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.212, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №541/09.10.2015 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, с което на Д.Г.Д., на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лв., за това, че съхранява пред къщата, която живее 4.0 /четири/ пространствени кубически метра дърва за горене от дървесни видове цер, немаркирани с контролна горска марка. Нарушението е извършено на 16.09.2015 год. и открито на същата дата в 16.10 часа на адрес с. Малко Кадиево, общ. Стара Загора.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Стара Загора въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената фактическа обстановка приема, че обжалваното НП е законосъобразно като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Приема, че е налице безспорна установеност на административното нарушение, но необосновано е наложено административното наказание над предвидения в закона минимален размер, поради което е постановил решение за изменението му, като е намалил наложената глоба от 200.00 на 50.00 лв. По допълнително представената молба, е постановил решение, с което отказва присъждането на разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и присъждането на адвокатско възнаграждение, като потвърждава наказателното постановление в частта, в която са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението. Изложил е съображения, че за жалбоподателят съществува правната възможност и съответния процесуален ред по ЗОДОВ да си потърси направените разноски по проведеното съдебно обжалване на наказателното постановление, а доколкото е налице установеност на административното нарушение, правилно е постановено същите да бъдат отнети в полза на държавата, съгласно разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ.

Така постановените решения са законосъобразни.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районният съд, поради което няма да ги преповтаря. В допълнение може да се допълни следното:

Посочената като нарушена разпоредба на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, предполага няколко изпълнителни деяния, едно от които е съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена. Доколкото контролната горска марка се притежава и използва от лица, които упражняващи лесовъдска практика и вписани в регистъра по чл. 235 от ЗГ – чл.205 от ЗГ, а собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина – чл.206 от ЗГ, е безспорно, че лицата имаща право да ползват съответно контролна горска марка и производствена марка са различни. И в двата случая обаче, се касае за дървесина, която се добива от горски територии. Правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства, са изводите на районният съд за доказаност на обвинението и безспорна установеност на вмененото във вина на касатора административно нарушение. При разпита на св. Тенев, не се установява, същият да е видял дали доставените дърва са надлежно маркирани, а от разпита на св. Христов, доставил дървата, същият твърди, че доставените от него дърва са маркирани по надлежния ред. В хода на съдебното производство обаче, не е установено, че доставените от Христов дърва, са тези проверявани от контролните органи от РДГ, в присъствието на полицейските служители. В този смисъл, изводите на съдът за доказаност на извършеното административно нарушение от страна на касатора, са правилни и се подкрепят от събраните по делото доказателства – свидетелските показанията на актосъставителя и свидетелите при установяването на административното нарушение.

Що се отнася до допълнително постановеното решение, съдът намира, че същото е в съответствие с приложимия материален закон. Очевидно е, че при неоснователност на жалбата и изменение на наказателното постановление, то за жалбоподателят не се дължат и направените по делото разноски, представляващи заплатена държавна такса и възнаграждението за процесуално представителство от едни адвокат. Всъщност заплатената държавна такса е недължимо платена, тъй като производствата по съдебното обжалване на наказателните постановления са безплатни и за образуването им не се дължи държавна такса. Доколкото са изложени и мотиви относно безспорната установеност на административното нарушение, то и правилно е отхвърлена жалбата срещу наказателното постановление и в частта, в която са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението. Такава императивна разпоредба се съдържа и в Закона за горите – чл.273, ал.1.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваните съдебни решения са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат оставени в сила.

По делото от процесуалния представител на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Така направеното искане е неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 год. постановено по тълкувателно дело №7/2008 год. по описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Същото съгласно чл.130, ал.1 от ЗСВ има задължителен характер за органите на съдебната власт. Ето защо, направеното искане следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.второ и чл.222, ал.1 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №58/01.02.2016 год., допълнено с решение №318/02.06.2016 год., постановено по АНД №2818 по описа за 2016 год. на Районен съд Стара Загора.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №318/02.06.2016 год., постановено по АНД №2818 по описа за 2016 год. на Районен съд Стара Загора

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Г.Д. за присъждане на направените разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.