Р Е Ш Е Н И Е

№300 14.11.2016 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря М.П. и с участието на прокурора П.Д. като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №275 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Албена Танева - Ганчева против решение №236/10.06.2016 год., постановено по АНД №509/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №3988/29.03.2016 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно упълномощен от 23.04.2015 год.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че е неправилен извода на районния съд за допуснати процесуални нарушения, както в съставеният АУАН, така и в издаденото наказателно постановление. В наказателното постановление е ясно и категорично посочена санкциониращата норма чл.53, ал.1 от ЗП, в текста на който /а не в този на изброените по-долу точки и букви/ е записано, че се наказват физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.26, включително и на ал. втора. Ясно също така е записано, че е налице тежко ППС, като по този начин нарушителят изрично е бил запознат с разпоредбата, при която е санкциониран. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация И.Х.А., редовно и своевременно призован, не взема становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкият районен съд се е развило по жалбата на И.Х.А. против Наказателно постановление №3988/29.03.2016 год., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл.53, ал.1 във вързка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000.00 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от същия закон. При осъществения контрол за законосъобразност въззивния съд е обосновал извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Приел е, че нарушението е безспорно установено, но са допуснати нарушения при издаването на наказателното постановление, в частта, в която е посочена санкциониращата разпоредба, като не е посочено, на основание коя от съдържащите се в чл.53, ал.1 шест точки е наложено наказанието, като по този начин е накърнено правото на защита на наказаното лице. От друга страна е установил разминаване между фактическата обстановка описана в АУАН, съгласно която наказаното лице е управлявало тежко ППС, а в издаденото наказателно постановление, същото е квалифицирано като извънгабаритно. Това го е мотивирало да приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила и е постановил решение, с което е отменил обжалваното наказателно постановление.

Решението на районният съд е правилно като краен резултат, но по други съображения.

Видно от съдържанието на процесното НП, от фактическа страна административно наказващият орган е приел, че на 09.03.2016 год. в 18.26 ч., на път ІІ-55, 100 м. след изхода Гурково в посока Гурково – Стара Загора, А. е управлявал съчленено ППС с пет оси, състоящо се от МПС с две оси марка „Мерцедес”, модел „1843 ЛС Актрос”, рег. №СТ 4156 ВН и полуремарке с три оси, рег.№СТ 0140 ЕН. Направено е измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва

- при измерено разстояние между осите 1.32 м. измерената сума от натоварването на тройната ос на полуремаркето /3-та, 4-та, 5-та/ на ППС е 25.460 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24.000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква ”б” от Наредбата и

- измерената обща маса на ППС е 43.870 т., при максимално допустима маса на ППС 40.00. т., съгласно чл.6, ал.1, т.3, буква”а” от Наредбата.

При така измерените параметри, ППС се явява извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата и водача не е представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно пътно превозно средство. Управлението на МПС без разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство е правно квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП, според която норма е забранено движението на извън- габаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя, без разрешително за специално ползване на пътя. За неспазване на забраната е предвидена административно наказателна отговорност с нормата на чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата, според която се наказват с глоба от 1000.00 лв. до 5 000.00 лв. физическите лица, които извършват движение на извън габаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В случая товарния автомобил има тежина от 43 870.00 тона и поради това попада под определението на чл.3, т.1 във връзка с чл.6, ал.1, т.6, буква „в” от Наредбата на МРББ за движение на тежки и извън габаритни ППС, но тежината му сочи и на изключението по чл.8, ал.3 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба: Извън габаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона, натоварване на ос или габаритни размери с точно определени параметри. Товарният автомобил има обща маса от 43 870.00 т., което е по-малко от 45 тона, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ необходимото и достатъчно условие за неговото движение е заплащането на определена такса. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква”а” от Закона за пътищата, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извън габаритни ППС без разрешение, а не без заплатена такса. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредбата на Министъра на МРРБ за движение на тежки и извън габаритни ППС. Когато движението на извън габаритното ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква”а” от Закона за пътищата.

Неоснователен е извода на районния съд, че е допуснато нарушение при посочването на санкциониращата разпоредба. Нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, предвижда наказателна отговорност за две категории лица: физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или физическите лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности /подробно изброени от т.1 до т.6/. В конкретния случай, А. е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП /нарушил е забраната за извършване на специално ползване на пътищата, изразяващо се в движение на извънгабаритно или тежко ППС. Следователно същият попада в първата категория физически лица – нарушили разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП, а не от другата категория – които са извършили или наредят да бъдат извършени посочените дейности. В този смисъл, като е посочил, че наказанието се налага на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от ЗП, наказващият орган е изпълнил задължението за посочване на санкциониращата норма, не е създал неяснота относно наложеното наказание и не е накърнено правото на защита на ответника по касация.

Не създава неяснота и не се накърнява правото на защита на наказаното лице, като е посочено, че управляваното от него ППС е тежко и извънгабаритно. Съгласно чл.3 от Наредбата, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 или натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. С оглед на установените параметри на ППС, е безспорно установено, че по смисъла на чл.3, управляваното от А. ППС е тежко. От друга страна, съгласно §1 ,т.1 от ДР на същата Наредба, "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Следователно, като е посочил, че управляваното ППС е извънгабаритно по смисъла на §1 ,т.1 от ДР на Наредбата, наказващият орган е приложил точно материалния закон. В контекста на гореизложеното, тежко ППС по смисъла на чл.3 от Наредбата /както е посочено в съставеният АУАН/ е извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на същата наредба /както е посочено в наказателното постановление/. Ето защо не е налице каквото и да е противоречие между описаната фактическа обстановка в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното районният съд Казанлък е постановил правилно и законосъобразно решение, като краен резултат, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №236/10.06.2016 год., постановено по АНД №509/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.