Р Е Ш Е Н И Е

№ 312 21.11.2016 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар А.А.

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 277 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Т.Д.Ц. ***, против Решение № 361 от 20.06.2016г., постановено по АНД № 1164/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-000375 от 22.02.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушения по повдигнатото му административно наказателно обвинение. Излага доводи че съдът не е разгледал, обсъдил и преценил възраженията на санкционираното лице за формалната и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при неспазване на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Поддържа, че постановеното решение се основава единствено на представените от наказващия орган писмени доказателства и на показанията, дадени от контролните органи на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и съотв. до неправилни правни изводи за наличието на допуснати нарушения на правилата по ЗДвП. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-1228-000375 от 22.02.2016г., като в условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Т.Д.Ц. ***, против Наказателно постановление № 16-1228-000375 от 22.02.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г68797/ 01.02.2016г., на Т.Ц. са наложени административни наказания - глоба в размер на 100лв., на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че на 01.02.2016г., в 17.45 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Генерал Гурко” в посока изток, на кръстовището с бул. „М. М. Кусев”, Т.Ц., като водач на МПС с рег. № СТ7675АТ, собственост на Стефан Тотев, не пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци и не носи контролен талон към СУМПС.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване на релевантните за съставомерността на деянията факти и обстоятелства и законовите разпоредби, които са нарушени. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от Т.Ц. нарушения на чл.119, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административни наказания по чл.183, ал.5, т.2 и чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП в предвидения от закона размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административнонаказателен състав. В случая Т.Ц. е санкциониран на основание чл.183, ал.5, т.2 и чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП се наказва се с глоба от 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, а съгласно чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП се наказва с глоба от 10 лв. водач, който не носи контролен талон. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснати нарушения на чл.119, ал.1 от ЗДвП /при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре/ и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него/. От фактическа страна извършването на вменените на санкционираното лице нарушения се основават на това, че на 01.02.2016г., в 17.45 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Генерал Гурко” в посока изток, на кръстовището с бул. „М. М. Кусев”, Т.Ц., като водач на МПС с рег. № СТ7675АТ, не пропуска преминаващите по пешеходната пътека пешеходци и не носи контролен талон към СУМПС. С оглед на така направеното описание на нарушенията, посочените като нарушени норми и административнонаказателните разпоредби на чл.183, ал.5, т.2 и чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, по които е подведен под отговорност касационният жалбоподател, очевидно изпълнителните деяния са индивидуализирани в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление. В този смисъл абсолютно неоснователно е възражението на касатора за липса на съществени реквизити от съдържанието на наказателното постановление и описание на обстоятелства, от значение за конкретизацията на вменените му нарушения. Не са налице нито твърдените от жалбоподателя несъответствия между фактическото описание и правната квалификация на деянията, нито бланкетно посочване на приетите като нарушени законови норми – административнонаказващият орган няма задължение да възпроизвежда съдържанието на разпоредбите, регламентиращи правила за поведение, които всеки водач на МПС следва за знае и да съблюдава. Ето защо несъстоятелно е и възражението за неяснота на обвинението, водеща до невъзможност за защита на правата си, поради абривиатурното изписване на нормативния акт – ЗДвП.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушения от Т.Ц. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.183, ал.5, т.2 и чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушенията по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Няма законово регламентирана пречка свидетелите по АУАН да са служебни лица от структурата на администрацията, към която принадлежи актосъставителят. Нещо повече – Законът за движението по пътищата в разпоредбата на чл.189, ал.3 изрично регламентира възможността свидетел по акта да бъде и служебно лице. Следователно служебното качество на свидетелите само по себе си не е основание да не се кредитират и съотв. да не се приемат за достоверни показанията им, респ. не е основание да се направи извод за недоказаност на фактите и обстоятелствата, които те потвърждават. При съвкупната преценка на доказателства съдът е зачел и доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства Ц. не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. В случая от една страна всички релевантни за съставомерността на деянията факти, които обуславят административнонаказателната отговорност, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга - жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложената защитна теза, нито такива, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Несъстоятелно е възражението на касатора, че налагането на санкция по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП се следва единствено и само в случаите, когато водачът на МПС не носи всички посочени в разпоредбата документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Неносенето на който и да е от документите по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съставлява отделно административно нарушение.

Ето защо обосновано от гл.т. на доказателствата и правилно от гл. т. на закона Старозагорският районен съд е приел, че Т.Ц. е осъществил виновно съставите на административните нарушения по чл.183, ал.5, т.2 и чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.

Не е налице и твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4, като основание за отмяна на обжалваното решение. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като липсва твърдяната от касатора непълнота на фактическия и доказателствения материал във връзка с извършването на вменените му административни нарушения, нито са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства въззивният съд е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение, като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361 от 20.06.2016г., постановено по АНД № 1164/ 2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1228-000375 от 22.02.2016г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.