Р Е Ш Е Н И Е

№ 313 25.11.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М.

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 280 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.И.К. против Решение № 1101 от 11.07.2016г., постановено по АНД № 1170/2016г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-1228-000507/17.03.2015г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод за формална и материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Поддържа че необосновано съдът е приел, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършването на административно нарушение от А.И.К. като основание за ангажиране отговорността на дружеството по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Твърди, че наказващият орган не е представил съотв. по делото не са събрани надлежни доказателства, установяващи релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства по повдигнатото административнонаказателно обвинение. С допълнително подадена по делото писмена молба се допълва касационната жалба като се навежда и оплакване за за изтекла абсолютна погасителна давност за търсене на административнонаказателна отговорност. Направено е искане решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №15-1228-000507/17.03.2015г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касациионната жалба. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на А.И.К. против Наказателно постановление № 15-1228-000507/17.03.2015г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР Стара Загора, с което на А.К., на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лв., за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.02.2015г. в 14:30 часа в гр. Стара Загора, на бул. „Никола Петков” № 31, в посока запад, управлявал л.а. БМВ Р № СТ3441ВМ със скорост 93 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч. Установената скорост е фиксирана и заснета със система за видеоконтрол TFR1 радар, TR4D № 528, с точен час и дата, GPS координати, клип 9387 и показана на водача при съставяне на АУАН.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания. По съществото на спора, въз основа на приетата от съда за установена фактическа обстановка, позовавайки се на доказателствената сила на редовно съставения АУАН с оглед липсата на ангажирани доказателства, които да оборват съдържанието му, е направен извод, че допуснатото от А.К. административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, за което нарушителят правомерно е бил санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Неоснователно се явява възражението на касатора, че в процесния случай е изтекла абсолютната погасителната давност за административнонаказателно преследване на А.К. по административнонаказателното производство, образувано срещу него с АУАН № 15-507/ 28.02.2015г., въз основа на който е издадено НП № №15-1228-000507/17.03.2015г.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г на ВКС и ВАС по т.д.№ 1/ 2014г, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, което означава, че при реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето, т.е. при субсидиарното прилагане на регламентирания в чл.81, ал.3 от НК институт на абсолютната погасителна давност, административнонаказателното преследване ще бъде изключено по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл.80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок. В случая К. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП, извършено на 28.02.2015г. Следователно абсолютният давностен срок /четири години и половина/ за погасяване на административнонаказателното преследване спрямо лицето за така описаното в НП нарушение /до 28.08.2019г/ не е изтекъл нито към момента на постановяване на решението от районния съд, нито към настоящия момент.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че извършването на нарушение по повдигнатото административно обвинение е доказано по несъмнен начин.

Доказването на фактите, обуславящи произнасянето на административнонаказващия орган по обвинението в административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, включително и относно техническата изправност на средствата за измерване на скоростта на движение на автомобилите, е възложено от закона в негова тежест. Ответникът по касация като орган, издал оспореното наказателно постановление, има процесуалното задължение да представи в производството пред съда цялата преписка по издаването на НП /чл. 60, ал.2 от ЗАНН/. В приложената по делото административнонаказателна преписка обаче не се съдържат доказателства за техническа изправност на мобилното АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, с което е била установена и фиксирана скоростта на движение на заснетия автомобил – липсва представено удостоверение за одобрен тип средство за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, както и протоколи за първоначална и последваща проверка, предвидени в чл.39, ал.1 и чл.44, т.4 от Закона за измерванията и чл.760 от приложимата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно не е доказана по несъмнен начин и съгласно изискванията на Закона за измерванията техническата изправност на системата за видеоконтрол TFR 1M и радар TR4D № 528, използвана за установяване скоростта на движение на управлявания от А.К. автомобил.

Доколкото такива доказателства не са представени нито в хода на въззивното съдебно производство, нито пред настоящата касационна инстанция, приложената по делото снимка, изготвена с това техническо средство, не може да се счита за надлежно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, т.е. такова съдържащо достоверни данни за скоростта на движение на автомобила към момента на неговото заснемане. Въззивният съд неправилно е приел, че наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административно обвинение за извършено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, е безспорно доказано и е потвърдил НП. Решението му противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1101 от 11.07.2016г., постановено по АНД № 1170/2016г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1228-000507/17.03.2015г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, с което на А.И.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лв, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.