Р Е Ш Е Н И Е

 

303                                        14.11.2016 год.                     гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря М.П. и с участието на прокурора П.Д. като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №289 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.  с чл.63, ал.2 от ЗАНН, образувано по касационната жалба на Дирекция национален строителен контрол – гр. София, чрез процесалния си представител ст. юриск. Р.Р. против Решение №216/31.05.2016 год., постановено по А.Н.Д. №115 по описа за 2016 год. на Казанлъшкия районен съд. С решението е отменено Наказателно постановление №СЗ-27-ДНСК-160/30.12.2015 год. издадено от Зам. Началника на ДНСК гр. София с наложено на „Строителна компания Загора”ЕАД административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000.00 лв. за това, че търговецът в качеството си на строител на строеж Пристройка за национален център за природо-математически науки гр. Казанлък в периода от 16.06.2015 год. до 22.06.2015 год. по местонахождение на строежа, при изпълнение на масов изкоп е допуснал достигане на дълбочина приблизително 2 м. в северната част на изкопа и видимите разлики в нивата на фундиране на съществуващата сграда училището и новия стреж, не е спазило одорения инвестиционен проект и предвиденото с него задължение да уведоми проектанта по част Конструктивна на работния инвестиционен проект за предписване на решение относно начина на фундиране и укрепване на изкопа, при разлика повече от +/- 20см от посочените в проекта коти. Като не е изпълнил това си задължение строителят не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект /отговорност по чл.163, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗУТ/, за което му е наложено наказание на основание чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ.

За да отмени наказателното постановление Районен съд Казанлък е изложил мотиви, че в съставеният АУАН не е посочено качеството на лицето Пенка Костадинова Маринова, вписана като свидетел, но не е ясно дали е свидетел при установяването на административното нарушение или е свидетел при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Това е възприето като съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на издаденото наказателно постановление. Въз основа на гореизложеното е приел, че така съставеният АУАН е незаконосъобразен и като такъв не може да бъде основа за издаването на наказателното постановление. Направен е извод за неоснователност на възражението на ответника /касатор в настоящето производство/ за некредитирането на събраните свидетелски показания на лицата Мирчев, Георгиев, Станилов и Хаджиев, като заинтересови страни, доколкото са служители на наказаното търговско дружество. Като причина за установените противоречия между тези показания, е приел изминалият дълъг период от време от датата на настъпването на аварията и участието им в съдебно заседание.

В касационата жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда не съответстват на събрания по делото доказателствен материал за релевантните за отговорността факти. За да заключи, че обвинението не е доказано, съдът не е изключил показанията на свидетелите Георгиев и Станилов, технически ръководители при строителя Строителна компания Загора"ЕАД, и частично тези на свидетелите Иванова, Костадинова, Мирчев, Хаджиев и Хаджъ. Направен е общ бланкетен извод за непротиворечивост на показанията на всички свидетели, с цел мотивиране на отменителното решение. Първата група свидетели за заинтересовани като работници на строителя и правилно техните показания са ценени при съобразяване на това обстоятелство, но не са игнорирани в предвид отговорността, която биха могли да носят по НК. Налице е противоречие между показанията на отделните свидетели относно основния т факт, били са разкрити или не основите на гимназията и до каква степен. Съдът е дал превес на показанията на свидетелите, които са служители в строителната компания, без да отчете тяхната заинтересованост, както и обстоятелстовот, че ако дадат показания биха се набедили в извършването на престъпление по чл.136, ал.1 от НК и чл.356, ал.1 от НК. Оспорва се и изводат на съдът за допуснато нарушение на прецосуалните правила, като не е посочено качеството на лицето Пенка Костадинова Маринова. Безспорно е че същата не е била свидетел на установяването на административното нарушение, доколкото е безспорно, че нито тя, нито актосъставителката Катерина Иванова, са били на строителната площадка в периода 16.06.2015 год. – 22.06.2016 год. Посоченото в АУАН, че нарушението е установено при извършена проверка на мястото на строежа и по документи, съставени от членове на ТЕК...., от което може да се направи извода, че актът е съставен на база събраните писмени документи. Излага съображения, че непосочването на една от двете хипотези на чл.40, ал.1 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответника – Строителна компания Загора"ЕАД, чрез адвокатите си Сръмска и Петрова в подробно изложен отговор оспорва всички аргументи на касатора и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Установената фактическа обстановка е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, включително и и с тези свидетелски показания, с които касаторът, счита, че се установява различна фактичесека обстановка. Поддържа се изводът на съдът, за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочването на качеството на лицето Пенка Костадинова Маринова.

Представителя на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила съдебното решение.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за допустимост, валидност и материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от наказаното лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

На първо място, основателни са наведените касационни оплакване относно възприетата от районният съд фактическа обстановка. В мотивите на съдът не е посочено, кой факт от фактическата обстановка, описана подробно в обжалваното наказателно постановление е приета за доказан, респективно за недоказан и въз основа на кои свидетелски показания е достигнал до този извод. Цитирани са показанията на свидетелите Георгиев, Станилов, Владимирова и Коева, като накрая е направен формален извод, че не е налице извършеното административно нарушение. Следва да се отбележи, че ответника по касация е наказан за неизпълнение на задължението си да осъществява изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, и по-специално одобрения инвестиционен проект и предвиденото с него задължение да уведоми проектанта по част конструктивна на работния инвестиционен проект, след като е установил видими разлики в нивата на фундиране на съществуващата сграда на училището и новия строеж. В оспореното решение не се съдържа какъвто и да е било мотив, касаещ изпълнението или неизпълнението на това задължение. Цитираните свидетелски показания касаят единствено и само осъществения изкоп, неговата дълбочина, параметри и т.н. Нямаме обаче каквито и да е било мотиви, относно налице ли е или не разлика във нивата на фундиране на съществуващата сграда и новия строеж, респективно на база какви доказателства е възприето това – кои свидетелски показания се кредитирани и кои не и в коя част. Не е обсъдена и извършената експертиза, назначена по реда на чл.222, ал.1, т.13 от ЗУТ и чл.8, ал.4 от Наредба №1/16.04.2007 год. за обследване на аварии в строителството, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Експертизата е приета като писмено доказателство по делото, задължителна е по закон и извършена по предвидения ред, но не е ясно защо е била игнорирана от доказателствения материал по делото и не са възприети изводите й за допуснато нарушение при извършването на строителните работи. Доколкото назначаването й е част от процедурата по обследването на авариите в строителството /каквото представлява срутването на сградата на гимназията, в изкопаният изкоп на новия строеж/, за да не бъде същата приета от съдът, е необходимо да има конкретни  мотиви за това. Техническата експертна комисия е в състав от специалисти, които не са участници в процеса на строежа и тяхното мнение е такова на експерти в строителството, които изразяват независимото си експертно становище относно допусната авария. Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е необосновано и делото следва се върне на друг състав, който да извърши анализ на събраните доказателства и въз основа на всички тях да направи извод, дали при изпълнението на изкопа са били налице предпоставките /разлики във фундирането на сградата на гимназията и новия строеж/, строителят да уведоми проектанта по част конструктивна на работния инвестиционен проект за предписване на решение относно начина на фундиране и укрепване на изкопа при разлика повече от +/- 20 см. от посочените в проекта коти.

Основателно е касационното оплакване, че не представлява съществено процесуално нарушение, не посочването на качеството на свидетелката Пенка Костадинова Маринова. От целия доказателствен материал по преписката, е видно, че съставеният акт за установяване на административно нарушение е на базата на писмени документи – проект, констативни протоколи, експертиза и т.н., при което е безспорно, че Маринова е единствено и само свидетел при съставянето на акта. Същата не е очевидец, което обстоятелство не се оспорва и от касатора. Всъщност пропуска не е съществен по своя характер, тъй като с реализирането му, по никакъв не е засегнато правото на защита на наказаното търговско дружество. Екземпляр от АУАН е бил връчен по надлежния ред, депозирани са писмени възражения, които са обсъдени и в обжалваното наказателно постановление. Ето защо, неоснованелен е изводът на районният съд, че констатираното нарушение е съществено по своя характер. Дори и да бе посочено качеството й, това нито би повлияло по никакъв начин на реализираното право на защита на търговецът.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №216/31.05.2016 год., постановено по АНД №115/2016 год. по описа на Районен съд Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                              

                                                                                         2.