Р Е Ш Е Н И Е

№ 317 25.11.2016 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря П.М.

и с участието на прокурор Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 291 по описа за 2016 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр. София, подадена чрез гл.юрисконсулт Пенев против Решение № 245 от 15.06.2016г., постановено по АНД № 610/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 20-58-49/31.03.2016 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд, че са налице предпоставките, за да бъде квалифицирано деянието като маловажен случай. Твърди се, че е налице безспорно установено нарушение, извършено от ответника по касация, същото е формално и с факта на осъществяването му се следва наложеното административно наказание. Направено е искане решението на районния съд да бъде отменено и да се потвърди НП 20-58-49/31.03.2016г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София.

Ответникът по касационната жалба – Н.П.Т., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба, като счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касациионната жалба. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Н.П.Т. против Наказателно постановление № 20-58-49/31.03.2016 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” гр.София, с което, на основание чл.116 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на чл.20, ал.3 от Наредба №49 от 18.10.2010г. за основните изисквания на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от Министерство на здравеопазването, във р. с чл.46, ал.3 от ЗЛЗ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.06.2015г. във връзка с извършен преглед на лицето Кольо Петков Колев и осъществена хириругична обработка на рана, като естеството на травмата е отговаряло на критериите за хоспитализация по клинична пътека, д-р Н.Т. не е отразил предложената хоспитализация и отказа на пациента, чрез писмено документиране и подпис.

С обжалваното решение районният съд е приел, че ответника по касация е допуснал твърдяното нарушение, но наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като извършеното нарушение представлява маловажен случай.

Решението е правилно.

В оспореното НП и в касационната жалба се приема, че макар и нарушението да е извършено за първи път не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за формално нарушение и незначителността на вредните последици не може да обоснове такъв, а степента на обществената опасност е отчетена от законодателя при определяне размера на предвидените санкции.

Съгласно чл. 93,т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че в конкретния случай от формална страна е налице извършено нарушение от страна на ответника по касация – неизпълнение на задължението за документиране на отказа на пациента за прием в лечебното заведение, но е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и административнонаказващия орган незаконосъобразно е отрекъл приложението му. Действително извършеното нарушение по своята същност е формално, но това не съставлява препятствие при преценката за маловажност да се вземат предвид последиците, настъпили от него, при положение, че не се твърдят и на практика липсват вредоносни такива. Степента на обществена опасност на конкретното, формално нарушение следва да бъде преценено на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя.

В настоящия случай с оглед установената по делото фактическа обстановка, сочеща на спешност на случая и адекватно предприети действия от страна на д-р Т., както и безспорно установения отказ на пациента да постъпи в лечебното заведение, потвърден изрично и в подадената от последния жалба с вх.№ 94-02-1812/ 21.08.2015г./лист 81 от въззивното дело/, налагат извод за липса на нарушени права на пациента. Ето защо и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.116, ал.1 от ЗЛЗ във вр. с 46, ал.3 от ЗЛЗ, вр. чл.20, ал.3 от Наредба №49/18.10.2010г. В случая освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, е било адекватното такова за наказващия орган. Неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. Като го е отменил на посоченото основание районният съд е постановил правилно решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245 от 15.06.2016г., постановено по АНД № 610/2016 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.